СТРУГАРЕ - Self-Titled ALBUM REVIEW

Публикувано на Май 31, 2020 0 коментара

В пределите на милата ни родина горе-долу всеки, който се е срещал със Стругаре, вече има ясно изявено мнение за творчеството му, независимо дали окуражително или недоумяващо. Явлението покрай появата му в пространството беше силно поляризиращо, а усещането за музиката му, тогава под крилото на Curtain Entertainement, странно и необикновено за българските стандарти. Настрана от мантрата, че песните му се харесва само от triehard софистицирани хипстъри и че това е нова арт форма, която се напъва да бъде трудно разбираема, реално нещата не стоят точно така.



Истината е, че за едно тренирано ухо няма нищо особено за неразбиране в подхода и текстовете на Стругаре. Нестандартното му чувство за ритъм, пресечените на необичайни места рими и експерименталната продукция само лишават творческия му процес от ограничаващата рамкираност, която да възпре съвсем простия му изказ. Това откъсване от статуквото носи на артиста само една свобода, с която ако е достатъчно кадърен да борави, може да стигне до много интересни нови дестинации. И ако не друго, няколкото негови известни парчета внесоха един колорит на родна почва. В България не разполагаме с много експериментални жанрове, но това това е добра преходна точка към потенциални нови почитатели на точно такива по-крайни имена на запад, каквито очевидно са влиянията и на самия Троянко.

Разбира се, след бума около няколкото циркулиращи клипа в интернет, заинтересованите слушатели биха се запитали как би звучал един такъв артист в цялостен албумен капацитет. Не отне малко време обаче, докато братът Стругацки не се завърна с нова генерация видеа от тетралогията “Както ме прахосваш, ще те убия”, промотираща капания в indiegogo покрай DEBIUTNIYA ALBUM и GOLYAMOTO STRUGARE SHOU. Посочените средства бяха събрани, обещаните сингли от видеата пуснати в обръщение, но тъй като само издаването на дебютен Стругаре албум не беше достатъчно извънредно събитие, положението в страната отмени шоуто заедно с новата музика за известно време. За щастие обаче едноименният проект все пак най-накрая акостира в пълната си цялост из оналйн платформите, готов да бъде дегустиран от всеки тръпнещ ентусиаст.


Най-първите реакции бяха по остта на разочарованието, защото от 10 песни, 4 вече бяха пуснати като сингли, 5 - отдавна известни на публиката с представата, че са само загрявката, и всичко на всичко един чисто нов трак. Но в известен смисъл можем да приемем, че големите оплаквания относно съдържанието остават дотук, защото първото слушане оправдава всичко горепосочено. Вече започва да става ясно, че 10 парчета са напълно солидна и достатъчна за доказване бройка за един албум и не оставят много пространства с въздух под налягане. Старите песни се вписват доста по-добре от очакваното като по-предпочитаните вече имат поле за нов прочит, а по-пренебрегваните - за заслужен втори шанс. Новите 5 от своя страна допринасят с внасянето на дори още по-авангардно звучене, чувставйки се напълно комфортно да извадят пълната си странност в контекста на 40-минутния албум. Друг огромен плюс, който не трябва да бъде подминаван, е че добре познатите АМЕРИКА и ФОЙЕРВЕРК са с пренаправени нови албумни версии. Сега звучат една идея по-живи и разчупени и с леки промени само в парабервалната част, усещането вече е коренно по-различно. Особено ироничен момент е, когато във ФОЙЕРВЕРК така емблематичното и спокойно “рапът е готин / стига да не си тъп” в албума добива доста повече патос при “и като се замисля / ми той рапа е смотан / питай ме защо е смотан / ми огледай се защо е”.

Цялостно този албум е една бърза обиколка из разбърканата реалност на лирическия герой и неговите тъй ключови няколко катарзиса. Сторителинг моментите му са колкото интересни за проследяване, толкова и безрезултатни и често привлекателно цинични. Метафорите и игрите на думи никога не са били акцент в текстовете на Стругаре, но за сметка на това сюжетите, в които се вкарва сам, са като разместени парченца пъзел на необикновени ситуации. Доста от темите му са повлияни от един или повече ключови любовни проблема, които на моменти представляват основното гориво на писане и творене. ПОСТМОРТЕМ с името си ясно обозначава атмосферата на почти безжизнено и хладно съществуване, където заслужената самота обгръща жертвата си в летаргия и безстрастие. ЗЯПАМ СИ СТРАХОВЕТЕ засяга всичките препирни от съдбовното запознанство с някогашната изгора до проблемите в поддържането на отношенията, а ПРОБЛЕМ С ВОДАТА е поредното признание, че протагонистът е просто един светъл неадекватник в това отношение.

Динамиката от началото е умопомрачително привличаща, но съвсем честно погледнато някъде след средата нещо се пречупва и цялостният тон се сваля осезаемо ниско. До един етап, в който последните парчета са твърде отегчаващи за вече разконцентрираните и загубват силния прилив на енергия, който носят АМЕРИКА, ФОЙЕРВЕРК и КАТАСТРОФАЛНАТА ЛЪЖА в първите минути. Като представяне под нивото може да се приеме ТРИ ДЕЦА, ДВЕ КОЛЕЛА, което предоставя интригуващ и силно активен сюжет, но в изпълнението и напасването на натрапчивите аутотюн реплики нещо не е било смазано добре по пътя. Някои други резки емоционални части като ненадейните случаи на крещене в КОСМОС не са с най-добрия timing, но все пак носят качеството на непридвидимост и осъзнаването, че това не е уталожен и лишен от силни емоции албум, даже точно обратното.

Големият епичен завършек ПАРАД дава от себе си нужната триумфалност и заключителност, събуждайки отново слушателя с някои поучителни фрази, а величаещите фанфари и празнични сигнали са въведени само словом и със силата на въображението. Това е бавният и разноцветен карнавал с много и различни лица в сюреалистични мотиви, които отвеждат това кратко ефектно пътуване към своя победен шпалир. Всички големи момчешки недостатъци са отпразнувани, свободата и самотата - асимилирани и приети, важните житейски арки - почетени. Остава само миризмата на хлор да се разнесе до неузнаваемост, а чудноватите герои от магическия реализъм на Стругаре, тъй като са направени от фосфор да засияят ярко, за да не се стъмва никога повече.

Описването на този албум беше толкова объркано и объркващо, че не стои в подкрепа на тезата, че слушането на Стругаре и то в албумен контекст не е сложен ребус за разгадавне. Посланията му не са натоварени с грандиозни философски препратки или така търсения от снобите дълбок айсберг от подсмисъл. Историите му са прости, увличащи и странни в краищата на всеки свой ред и това ги прави искрено приятни за наблюдаване на свободен режим. Във всяка нова песен Стругаре е сякаш все по-непредвидим в уж лесно разгадаемия му начин на структуриране. Без значение какви са качествата на тези 10 песни и кой как ги възприема, той е нужният колорит на новото поколение, който разчупва географските и светогледните ни граници за музика, която може да бъде слушаема. Днес ще е той, утре ще е някой друг и така всичките clipping, Massive atack, Death Grips, Bjork и Господ знае какви още влияния ще пробият и у нас. Самият факт, че разполагаме с цял готов албум на Стругаре не е толкова важно събитие, колкото потенциалът, който носи със себе си глобално и лично за него в бъдещ план. Неговите пътеки вече са отъпкани, остава ни единствено да проследим докъде ще отведе този дебютен парад на разнообразието.


8/10




Продукт на:Стругаре, PISTAMASHINA
Дата на издаване:06 май 2020
Времетраене:38 мин
Стил:Experimental Hip-hop, Industrial Hip-hop
Силни моменти:АМЕРИКА, БИЗНЕС, КАТАСТРОФАЛНАТА ЛЪЖА,
ЗЯПАМ СИ СТРАХОВЕТЕ, ПОСТМОРТЕМ
Слаби моменти:ТРИ ДЕЦА, ДВЕ КОЛЕЛА


Коментари 0