ЖЛЪЧ - ВЯРА ALBUM REVIEW

Публикувано на Март 11, 2020 0 коментара

Какво толкова прави Матю, че всички да говорят за него постоянно и винаги да има по нещо да се добави? Едва ли някога ще разберем изцяло. Сякаш бе завчера когато Маймунарника бе затрупан от млади хора, тръпнещи да се докоснат така очаквания първи солов солов албум на Жлъч. Този така добре полиран и пласиран в публичното пространство продукт, за който се говореше много навсякъде и който зададе едни някак дълго отбягвани теми. Освен от личен, Звяра имаше значение и от обществен характер и бе дотолкова разискван, че последва една голяма умора. Такава имаше както у създателя му, така и у публиката, която с месеци се бе готвила за лично откровение във Вяра, а накрая получи нихилистичен реализъм в мрачна обвивка.



Така бленуваната дълга и заслужена почивка обаче също се оказа мираж. За трите години, в които излизаха не по-маловажни проекти, а Матю се преоткриваше самостоятелно в готвене на мистериозна тава, са се пръкнали немалко песни от различни естества. Много артисти по света го правят - изчезват от лицето на земята, затварят се във вътрешния си свят и се завръщат гръмко с един голям грандиозен албум, а междувременно са събрали материал и за още един. Малкото братче на шумния magnum opus, което често бива оценено само от преданите фенове. (thank u, next на Ариана Гранде, Ventura на Андерсън .Паак, Circles на Мак Милър...) Пореден нов модел, който So Called Crew въвеждат (не)волно в музиката си, задоволявайки и качеството, и количеството

Зад “несъществуващия албум” Вяра не седят толкова сакрални и умишлено търсени значения. Освен двоичния код в датата на промото [22/02/2020] и попълването на шеста поредна година с албум на Жлъч под някаква форма, не остава много преднамереност в рекламната част. По-рисков ход е по две причини - стои, чакайки хората сами да преценят дали да го вкусят въобще и не е толкова привлекателно краен като предшественика си. Сравненията, естествено, са неизбежни - все пак са правени в един период, за един проблясък от време са замисляни за един проект и изразяват вътрешния път на един общ автор.

Виж също: ЗВЯРА ревю

Както се казва и в синопсиса на албума във Facing The Sun webstore-a, Вяра е едновременно естественото продължение и пълната противоположност на Звяра. Идеите, заложени и прокарани в двата албуам, се затвърждават и развиват, както и се оборват и отхвърлят на момента. Като опитите на младеж да си изгради собствени принципи чрез постоянно съмнение и бързи отмятания от единия към другия бряг. (реално развитието на всяко нормално мислещо същество) Жлъч също не е идеален и продължава да търси изхода за себе си и тук.


Той държи това да става ясно и в музиката му и съзнателно приема недостатъците си като част от себе си. Още от зловещото и мътно начало Живей със тва, авторът затруднява външния човек с откровената си самокритика. Във вътрешния диалог той посочва конкретни проблеми и обяснява защо така егоцентричният му персонаж още не се е преборил с тях поради чиста форма на себелюбие. Призрачният инструментал може и да не вдъхва обнадеждващата атмосфера на прекрасната визия, но допринася със суров lo-fi звук, който противоречи на кристалния синтетичен трап в Звяра.

Мрачността и злобата на по-голямото (с три песни) братче тук биват забравени още след първата песен. А и както ни предупреди Боян Бочев миналия път, този неразборим хейт е с много голямо намигване, което дава обяснение на развитието по-напред. В послевкуса от Асмодей, Зоопарк и Ако всеки ден се прокрадна и поуката от целия проект - няма полза от живеенето на един живот на плътските удоволствия. В същото време остана една вратичка, която предусещах, че рано или късно ще бъде запълнена от самоосъзнати и градивни послания. Вяра е това осъзнаване, че ежедневие без любов и надежда е просто празно и че изходът е само към по-добро. Новият албум на Жлъч е показно за житейски растеж, отхвърляне на догмите на нихилизма и смекчаване на виреещите навсякъде ниски емоции.



В разговора, който имах удоволствието да проведа с него, а и в много други предходни, Матю говореше за албумите си като изложби на отдавана минали негови периоди, с които той се е простил при запечатването им. За първи път обаче, негов албум носи чувството за уверен поглед напред и изразено желание това да бъде животът му оттук насетне. Разбира се, неизменно е и присъствието на кварталните хроники като от едно време в лицето на локалния хит КБКС или язвителната критика в Три живота. Сегашния поглед обаче клони повече към този на страничен наблюдател и на зрял човек, пресял хубавото сегашно от гадното минало. Но струва ми се, и тук мисля че всички ще се съгласят, ядрото на този кратък албум е от щастливите, мотивирани за живот и обнадеждени песни. На моменти Жлъчезар се усеща толкова по-освободен и жизнерадостен , с трезва преценка и ясна цел, че радва сърцето да го наблюдаваш отстрани.


Искрящата от него детска наивност, с която подхожда в Ням Ням, За какво, Чистилище, Ред, та дори и драматичната Любов, е очарователна. Ако Звяра е музика за среднощни возения в кадилаци, Вяра е свободолюбиво обикаляне из града с велосипед. Ако Звяра е тъмната нощ и мрака, който избягваме, Вяра е обагреният в топли цветове привечерен залез. Ако Звяра е ежедневните ни тревоги и дребните копнежи за задоволяване, то Вяра е причината да се чувстваме вдъхновени да продължаваме всеки следващ ден. Удовлетворението от музиката е пълно, а въодушевлението от уверените лирики е мотивиращо за духа. Песни, говорещи само едно: “С’а е моя ред, от години всеки час е моя ред, ако питаш за какво живея, то е защото няма грижи, момчето обедва, и накрая някой ше поверва в него, а този някой е аз” Момчето е тук и нема да си ходи.

Посочването на дразненията и негативните текстове са както неизкоренима част от народопсихологията ни, така и са посочване на грешния модел на поведение. Място за преструвки и компромиси в един пълноценен живот няма и това е индиректното послание в Праат се (компромиси), където дуото Жлъч / Гена за момент се връща в суровите си буум бап корени. Това е и един от малкото моменти, в които мирогледът не е доминиран от лекомислие.

Същото това лекомислие, което задава хумористичната и безгрижна нотка в нарочно неразбираемия припев на Небостъргач или вялото размятане на вулгарни, но по детски звучащи думички в За какво. Маниерът, с който една песен почва енергично в първия куплет и приключва след няколко стиха във втория е странно привлекателен и чудесно допълва натрупаните с игрословици рап епоси (Три живота, Праат се, Ред). При всички положения компромиси с песните няма, всяка една си е на мястото и диша абсолютно свободно Сякаш с магическа пръчка всички очаквания, поводи за напрежение и ограничения отпреди това са паднали и Вяра сама по себе си се е произвела в 5-месечния прозорец между албумите.


Краткият обем не е спестил нищо необходимо в крайния резултат. А и при подобна ситуация, необходимо ли е наистина допълнение? Разбира се, като второстепенния албум в глобален план, Вяра си има собствени пробойни и трески за дялане. Ням ням от режещо ироничното комбо Жлъч / Kay Be е една идея по-натрапчива и лесно писваща от огледалния си двойник Ваште знаат ли. Чистилище не подхожда добре на претенциозния стил на Жлъч с плоско деливъри и леко клиширано послание. Любов пък е колкото емоционална и психаделична, толкова и леко по-мелодраматична от необходимото.

Звяра е по-завършеният и изгладен продукт като за пред хората (въпреки овладяната си циничност), но персонажът, който стои зад Вяра, седи доста по-комфортно. Смея да кажа, че това е този Жлъч, от който се нуждаем и който може да постигне повече от язвителното емси, играещо ролята на обществен звероукротител. Продуцентският колектив тук е по-малък, но по-ефективен и селекцията е почти идеална за настроението, което картината “Демоничен копнеж” и копнежите на Мати в лириките ни предоставят. Удивително е колко много може да се извлече от толкова малко обем, но в края на краищата не е ли това показателят, който вдига критериите на малчуганите*, когато срещнат музиката на Жлъчезар?



9/10




Продукт на:Студийта, Борово
Дата на издаване:22 февруари 2020
Времетраене:39 мин
Стил:Conscious rap
Силни моменти:Живей с тва, Три живота, КБКС, Небостъргач, За какво, Ред, Любов
Слаби моменти:Ням ням

039bacd1bf1a78479cafc14c5b4b78df.jpg


Коментари 0