V:RGO - SAUC3 KID ALBUM REVIEW

Публикувано на Февруари 21, 2020 1 коментара

На този етап V:RGO вече е име синоним на мейнстрийма, попкултурното явление на последната рап вълна и постоянното присъствие в публичното пространство. И въпреки славата си, нов негов албум почти никога не е бил събитие, което подлежи на много обсъждане. Във вече немалкото случаи, в които хора от обкръжението му са били анализирани тук, конфликтът за качеството и количеството винаги е бил споменаван. И то не напразно - всяка година се вади поне по един проект, често дори два, а веднъж дори и с интервал от седмица между Sauce kid 2 и Hustle на TRF.



В комбинация с неспирните участия из страната, това изкарване на музика в няма как да не се отрази на финалния резултат. Да, става дума за добре полирани и опаковани продукти, които обаче се отличават помежду си само в разцветката си. Както стана ясно в предходния солов албум на V:RGO - ENSO, усилията и желанието за развитие се смекчават все повече с всеки нов албум и третото издание на Sauce Kid трилогията само потвърждава тази тенденция. Причина да се очаква известна свежест от новото дете в сос семейството е изключението, което направи предшественикът му 2auce kid, който допринесе с учудваща консистенция и моментен проблясък на вдъхновение. Мимолетното окриление май обаче се оказа просто тръмплин за излишно донадуване на балона и мотивация за повече продукция, от колкото се нуждае публиката.

Виж също: ENSO Албум ревю

Единствената забележима промяна в стила на V:RGO тук се дължи само и единствено на отдавна подобреното му финансово състояние, а с него и на разбиранията, които налага в песните си. Те, разбира се, са напълно оправдани и откровени, но обективно погледнато не са нищо повече от високомерно поведение и снизхождение към тези под него във въображаемата му хранителна верига. Материалното бива издигнато на пиедестал за сметка на моралния и духовния просперитет, а цената, която плаща слушащият възлиза на постоянни угризения за моментия неуспех на другите. Мотивът за трудното начало и пътя към успеха, който прибавяше някаква стойност в старите му песни, стана толкова преекспониран, че вече е неслушаемо. Друго нещо, което сваля валидността от твърденията в текстовете му, е постоянното противоречене именно с този наратив за трудностите в махалата. В SAUC3 KID няма завършени модели, само объркани виждания - в единия ред ще се говори за липсата му на финанси и скпания аутфит на “смотания” опонент отсреща, а в следващия ще се възхваляват годините, в които самият автор е носил дрехи втора употреба.



Такава предубеденост може само да отблъсне ненастроените да съдят околните слушатели и да засили комплексите на несигурните души, търсещи избавление само в бързите пари. Нито на творческо, нито на морално ниво може и да става дума за растеж у V:RGO в новия (поредния) му албум. Началните песни са способни само леко да залъжат за липсата на идеи и вдъхновение, компенсрaйки с цялостен “вайб” и кристално звучене, които сами по себе си не носят нищо ценно. Двойните тракове са поднесесни не като пример за моментно желание за грандоманство и разчупване тип Travis Scott, а по-скоро като незавършени откъси, които едвам създават мираж за много подбробно замислени трап композиции. В моментите, когато Вирго не рапира с трите си налични флоуа, избира да прибягва до нестандартни, но странни и отблъскващи вокални инфлекции. Влачещото се по земята канто в Змии, ухаещото на fast food музика регетон припевче в Цак Цак и фаворита на надутите богаташи 66 - все примери за погрешно и недотам впечатляващи опити за пресилена и неорганична мелодичност.

И ако не са провлачените и бавно убиващи вокали като в голяма част от втората половина на албума, поне бийтовете да се отличаваха с нещо повече от един закачащ пиано лууп (Джиджи Биджи), едни тънко вмъкнати китари (Факултети) и един по-раздвижен семпъл (Добре ми е). Уви, друго, което обаче да подскаже, че става дума за амбициозна или поне добре финансирана продукция, отсъства и слушателят може спокойно да заспи от креативния дефицит, в който е изпаднал екипът зад албума. Прости рими, уморяващи с повърхностния си характер игри на думи, преповтаряне на истории, натякване за материалното превъзходство на негово величество Сос Кид Трети - какво въобще може да заинтригува хората извън преданата им аудитория?


Естесвено, има ги и миговете, които напомнят защо все пак V:RGO е стиганл това ниво, на което се намира. Толкова слушане и попиване на западните модели няма как да не е повлияло някак за факторите “бързо запомняне” и “лесно въвличане в света на артиста”. Факултети / Знам е плавно и дори обнадеждаващо начало, Добре ми е събужда някаква динамика, Джиджи Биджи запалва с припева, който можеше да се пипне още, за да стане безгрешен и Mansion, която описва най-безпроблемно музикалния и моралния път в SAUC3 KID - показатели за умението му да привлича ушите на хората, но и да ги изморява с едноизмерност. Дори ако се говори не за количество издадени албуми, а за времетраене и брой песни - 10 трака би бил оптималният вариант за баланс между добри парчета и голям интерес от публиката. 2auce kid беше симпатичен точно с това - категоричен, пипнат и минаващ бързо. По-малкият му брат обаче се губи някъде из дебрите на претоплените манджи и забравимия пълнеж и забравя какво реално трябва да се даде на публиката.

Виж също: Sauce kid 2 ревю

А може би най-вредното от този модел на маркетинг е, че V:RGO не прави толкова катастрофално непривлекателна музика, че да има нужда да промени нещо и накрая просто избледнява в дълбините на скуката и невзрачността. (Като изключим 66 трака, където обяснява на момиче, че няма да преспи с нея, щото анцугът му е по-скъп от гардероба й) А публиката му става все повече и повече невзискателна и цялата тази бърза консумация отнема от чара, който превърна песните на SKG във моментен феномен преди време. Докато TRF си стои кротко и удържа еднаквите си, но поне заредени морални устои, неговият приятел се е отдал на самозабрава и отказ да покаже дали е способен на много повече. Sauc3 kid не е рязък катаклизъм, който бележи едно неочаквано падение, той е просто поредният пример, че бързият (да не кажа лесният) успех рядко си сътрудничи с желанието за постоянство във вътрешното награждане, вместо в PR-a. Албум, за който няма какво да се каже толкова, а и да имаше - няма да има значение, защото си задръстен бедняк и нямаш право на мнение.



4/10



Продукт на:Sauce Kids Gang
Дата на излизане:Физически: 01 февруари 2020
Дигитално: 07 февруари 2020
Времетраене: 42 мин
Стил: Trap rap, Mumble rap, Cloud rap, Pop rap
Силни моменти:Факултети / Знам, Добре ми е, Mansion, Джиджи Биджи
Слаби моменти:500 коня, Змии, 66, Нагъл, Враг, Лунапрарк, Скъпотия, Бандо, Калта
Като цяло:4/10


Коментари 1