Най-значимите български рап албуми за десетилетието

Публикувано на Декември 30, 2020 8 коментара

Ако въобще можем да периодизираме и систематизираме българския рап през годините, то определено третата му вълна се задържа най-дълго и представи най-разнообразна гама от стилове във всеки аспект. Последното десетилетие ни дари с идването на много артисти, имали достъпа до повече хубава музика, която да ги повлияе по позитивен начин. С качеството се вдигна и количеството, усвоиха се стандарти на издаване при западните артисти и най-важното - появиха се значими имена, които за кратки периоди да повлиявят съвременниците си и да се говори за тях дълго след това. В този лист ще ви представим 10-те най-значими албуми за тези 10 години, които раздвижиха рап играта и продължават да са любимци на уважаващия себе си български меломан.

Имена, които не стигнаха до листа, но заслужават споменаване:

NDOE - Хиляди Белези (2018)
Madmatic - Войната на ул. Мир (2017)
STARTERAs - От Театъра до Цикъла (2012)
The Top Stoppers - Get the Benjamins (2012)
5 o'clock - AM (2019)
Явката ДЛГ & HRD - HRDLG (2013)
Dim4ou - Уши, нос, гърло (2011)
F-act - Корени (2018)
ЖЛЪЧ - ЗВЯРА (2019)
So Called Crew - Вода и вино (2017)



bf3eb2efc03c8879131b59ac154d140d.jpgЛичното предпочитание на ЦХЗУ тук не е случайно. Макар и много хора да не се сещат на първо четене за компилации и микстейпове от този род, те са немалко ключови за сплотяването на хората в гилдията и предвещава бъдещи колаборации. Варненският бийтмейкър Tr1ckmusic е от най-работливите хора на сцената ни и това си личи по широкия му каталог от съвместни проекти и три масивни самостоятелни tr1cktape-a.
В тях той не просто дава бийтове и чака готови куплети от колегите му рапъри - той прави неочаквани комбинации, продуцира имена, които иначе не биха работили заедно и създава уникален по рода си продукт. Третото издание на поредицата беше най-мащабното и разнообразно с цели 29 трака (плюс доста отпаднали) и артисти от всички краища на страната. Silent City и Чукито, Sistah и Jentaro, Jay и Григовор - кой е предполагал, че може да стане свидетел на всички тези колаборации в един проект? Няколко големи песни определено изпъкват като първото 360-градусово видео в България От А до Я с Явката ДЛГ, Атила и Жлъч или пък Главните Готвачи с Madmatic, Жлъч и F.O., но из целия тейп дори и най-крайната хип-хоп глава може да намери по нещо за себе си. За сцената ни, позната като супер разединена и скарана помежду си, подобен ход е адски смел и достоен за уважение. Лъчо, който седи почти изцяло сам зад цялото това нещо, отново се проявява като продуцент в истинския смисъл на думата и доказа, че съединението прави силата. А дори не сме споменали източния мегасайфър Кой те излъга отпреди няколко години... 



331871263defda7a81f63d57242985bd.jpgПри Уошия който и албум да се избере, няма да се сгреши (може би без Die Leva, ама там е друго). С годините се доказа като уникален артист с вкус за стилни бийтове и лесно запомнящи се парти лирики. Една от отличителните черти на проектите на The Top Stoppers е, че изкрават рядко, но двойно. Подобен е случаят и във Freedom, отново разделен на “черна” и “бяла” страна, респективно лоша и добра. В първата Wosh напълно оправдава псевдонима си и играе очакваната роля на един софийски гамен, докато във втората директно опрощава всички лиготии преди това и представя една по-прочувствена и поетична негова страна. Тази бленда незнайно как винаги му се получава и постига задоволство както у феновете на едното, така и у тези на другите. Дали е заради доминиращите китарни инструментали и в двата албума, или е заради харизмата му, не може да се каже, но крайният резултат е супер свеж. Стефан може да е наричан всякак, но си остава един от приятните малко по-достъпни рапъри, с които много хора се запознават на път към близката им среща с тази музика и култура. Gateway рап музиката му обаче далеч не бива забравена в транзитния период и до ден днешен песни като Проблеми, Фира, Ский или нещо от Get the Benjamins си остават неизменни класики в плеърите на младите слушатели у нас. 



eb3137a46dac24ff71762978be9df218.jpgГоворейки за големи представители на софийската сцена, няма как да не намесим и Орлин Милчев - Атила. Хубавото при него и при Уош МС е, че са ветерани с микрофона от много много години и с навлизането си във второто десетилетие на този век, са имали достатъчно натрупан опит, за да са на топ ниво. Както се досещате по заглавието, Осем е осмият албум на Атила и неговият четвърти солов. В полемиката дали трябва да присъства последния Ред и Хаос или този тук, бе взето решението, че все пак времевият диапазон си казва думата, а Осем въобще не се чувства като стар албум. 20 песни безкомпромисен рап върху мрачни инструментали с нотка към олдскула, но носещи и свой собствен си звук. Аз лично обичам да го оприличавам с The Art Of Storytellin’ на Slick Rick, защото това е българският албум с най-много сторителинг моменти, който съм слушал. В историите си Милчев обича да се превъплъщава в различни чудновати образи или да наблюдава отстрани трагичните съдби на героите си. Елемент на поука също не липсва заради припевите, в които авторът обича да вкарва обобщаващия извод докъде могат да ни доведат някои коварни наши качества като лъжата, алчоността или самозабравянето. 
Това е и първият малко по-професионално изглеждащ проект на Атила, който допълнително го утвърждава като и без това сериозно МС, способно да пише строго тематични текстове, да завърта сюжети по режисьорски начин и да освежава и най-класическите хип-хоп методи.  



048c96c729ab9fe88b1158515b3c6793.jpgСедма позиция заема албумът, който върна Илия от Лого5. Двамата с Гената от So Called Crew се познават от много отдавна и са смятани за чудно комбо още от прекрасните Аз съм човека и Не може ли после от соловия албум на Гената. Чак в началото на 2017 обаче, общият им албум Фалстарт вижда бял свят, a останалото е история. Водещият сингъл TL;DR завърта завидна цифра гледания и става любимец на публиката, а доста от песните в краткия траклист изграждат реновирания образ на пловдивския рапър от Младост. Илюстрациите към парчетата описват по странно подходящ начин съдържанието им - нелепи, шеговити, остроумни, осеяни с готини препратки. В албума не липсват и сериозни песни - Вината е наша и Всичко е любов продължават да са от фаворитите за среднощни размисли, докато На един дъх е от необичайните за клуба любимци на публиката. И дори да се помни основно с лекомислената си несериозност, Фалстарт има какво да предложи в няколко полета едновременно и без много чудене да се разбере защо е такъв портрет на младостта, следователно и защо всички го харесват толкова много. 


4f19a235967bf9676cb81218fea05166.jpgТова е по-скоро компилация, събираща три ЕР-та, отколкото единен концептуален албум, но в никакъв случай не заслужава по-малко внимание от останалите изброени тук. Отново трио, за което мнозина са копнели да се случи, този път от легендарното варненско Студио 21. Madmatic, Явката ДЛГ и Боро Първи вадят най-неочакваните си оръжия и пълнят с кеф душата на зажаднелия за хубав рап фен. Хитроумни лирики и игри на думи се преплитат с добре познатите, но супер обичани, семплирани инструментали. Тримата могат и да не се славят с най-комплексните римови схеми, но това не им пречи да те забавляват през цялото време с музиката си. Явката играещ ролята на отегчен от света и идиотщините в него махленец, Боро - на малкия им надъхан брат, а Мада - на нещо по средата. 
Излизанията на трите тома и въобще общата им работа под това име се усеща като непретенциозна почивка от всичко останало и кратка пауза от соловите им проекти. Появата на триото от нищото изненада всички, дарявайки ни за кратко с нужната свежест. Тя индикира сплотяването на трима от най-качествените ни рапъри, които и поотделно ни отнасят с продукция, но заедно без усилия оформят несравним волтрон. Такъв, който събира всички техни верни фенове и ги обединява в общ култ с каествена кауза. 



b7f8fa880ca9246c2f0005c7f2779e59.jpgПета позиция отива за миналогодишния прилив на емоции, който ни донесе триото на Матю, Илия и Гената. Дългоочаквана комбинация, която дойде по-рано, отколкото си мислехме, че ще е нужно за такъв културен феномен. В разгара на лятото Маймунарника в София, където се проведе промото, се пръскаше по шевовете, а после медии и фенове не спряха да говорят за поредния голям удар на бандата от Борово. Но какво всъщност представлява Прилив? Най-голямото творческо предизвикателство и за тримата замесени до момента. Гената отново потвърждава амплоато си на продуцент, способен да сменя кардинално звученето си с всеки албум, а Григовор и Жлъч показват, че за тях добрата лирика е на първо място. Тримата консолидират най-добрите си умения в едно и създават футуристичен свят, изследващ пътя на тяхното съзряване. Инструменталите блестят с безаналогова атмосфера, взаимстваща от индустриалния, психаделичен звук на трип-хопа, synthwave-a и дори малко алтернативен рок. На някои места могат да се чуят влияния като Portishead, Vangelis (саундтрака на Blade Runner) и El-P. В лирически аспект, двамата с микрофоните се справят отлично в изграждането на достатъчно сериозни реалистични теми, овкусени с щипка горчива ирония. Този албум е важен, защото бележи не само факта, че тримата могат да работят добре заедно (това се подразбира). Той отразява тяхната популярност и влияние сред разнородни социални групи и говори много ясно до какво ниво са стигнали. То разбира се е заслужено, защото толкова сериозна лирика трудно се комбинира с нестандартна комедия и лесно запомнящи се припеви, които правят препратка към модерните течения. Мнозина наглед безобидни фрази от 12-те песни продължават да живеят собствен живот и да се пишат по тоалетните на гимназиите, така че само можем да се радваме на живия интерес у младите спрямо хубавата музика. 

Виж също: Прилив Redux Review



37dfc5a77cb86cb3551401067b9250a7.jpgВторият албум на Боро под този му псевдоним на пръв прочит не се различава много от предшественика си. Много аутотюн, крайна самоувереност, с която ще бъдат покорени върхове, и странна, но привлекателна енигматичност около главния персонаж. Нещото обаче, което изтрелва този му труд няколко лиги нагоре спрямо предишния, е че Боро е бачкал бачкал повече, обуздал е напълно новия си стил и вече подхожда доста по-професионално. Подпомогнат от тогава съвсем младия продуцент Rusty, Първи комбинира смислена лирика с модернo звучене, което дотогава в България е по-скоро иновация. Оттук тръгва и прословутото му умение с малко просто устроени думи да създава крилати фрази, които да се повтарят отново и отново - вечната класика Убивай или пък твърдото становище “Бачкай бачкай” в БЧК. Този албум е ключов за българския рап и е намалко намесван в разговори и днес, не само защото беше първата издигаща стъпка за Боро по пътя му към днешния успех, ами и служи за стартова точка на много млади трап артисти у нас. Дори и ясно да им личи, когато взимат очевидни вдъхновения от големите на запад, се подразбира, че преди това са слушали и малко български т/рап, който по всяка вероятност е бил Боро Първи и най-добрия му албум Бороугоден. Там трудно ще намерите слаба песен, което само ще ви окуражи да го слушате пак и пак. Именно този кураж е казал на Боро да не спира да бачка тогава и ето така се сдобихме с едно от най-кадърните лица в сегашния мейнстрийм.



66d9e3f0cbc236715c5060aa2e6836f4.jpgТежката артилерия влиза бавно и славно и се катери от корена до короната, за да въведе нов голям персонаж в новия български рап. На сравнително късна възраст, силно обещаващото име от бърлогата на So Called Crew Жлъч излиза с първия си солов албум, но това само повишава стойността на чакането. Удар е безкомпромисно изпипан в това да бъде безумно суров и директно от душата на неговия единствен автор. И ако заглавието не е достатъчно категорично, утвърждаващи моменти ще бъдат първите три трака: наглед нелепото бързо интро Немилост, циничната балада Баща ви е пиян и говорещата с езика на крушетата Престиж. В един дебют не може да се очаква нищо друго, освен артистът да се представи подобаващо и Жлъчката абсолютно е успял не само да го направи, ами и да ти внуши представата, че вече той ти е любимият рапър евър. Тавата е ориентирана е към феновете на буумбапа и класическия рап с тупаници, пънчове, лирическа отрова и всяко друго пояснение, което тогавашната 24-годишна трухед версия на Матю е готова да ти каже. Освен за себе си и за фиктивния рапър антагонист, той обича да сипе рими и за града си. Нас играе ролята на вечнозеления химн компанията, докато Софийско градско е good kid, m.a.ad city момента със завъртяна от няколко перспективи трагична градска история. Освен този напрегнат миришещ на асфалт и спирт момент, втората част на албума се характеризира с много по-лична интроспективна нотка. Никойнеможедатеспасиоттовадългозаглавие, Роди и Убий, крайно личното аутро Тротоари, та дори и Печал, носеща името на блога, който четете в момента - все песни, които разкриват меланхоличните откровени моменти, в които Жлъчезар тепърва ще задълбочава по-напред в кариерата си. Каквото и да си говорим, Удар е безспорна класика и е лесен избор на много хора за първото място в този лист. Независимо, че носи духа на буумбапа, Жлъчката вкарва една нужна прохладна свежест в коридорите на българския рап и бързо печели така важните съмишленици за неговия кръстоносен поход. 


ffde4705e7530c6a35b0ac182e49fa3f.jpgЯвката и Мада са дуо от ранга на Freddie Gibbs & Madlib, MF DOOM & Madlib, Snoop Dogg & Dr. Dre или Killer Mike & El-P. Вторият им съвместен албум Човекът, който се смее 2 е ясно доказателство и според мнозина почти недостижим еталон за качество. Цялостно албумът не блести с особено сложна концепция, но именно простотата е ключът тук. Явката е доминиращият рапиращ тук като колегата му се включва в две общи и една самостоятелна песен. С прости, но добре подбрани думи, тънка шеговитост и флоу, наподобяващ повече на лафене из махлата, Яжо бейбе те кара да слушаш още и още до самия край. Самият аз не знаех, че слушам цял албум под формата на един 50-минутен файл (мислейки си, че съм изтеглил само заглавния трак), и продължих да слушам без да се замисля да сменя песента до същинския край. Като махнем веселите тракове тип “с 8 км/ч по магистрала Тракия, Яжо дългокракия, рапър ебахти якия”, това което прави ЧКСС2 специален е ядрото от сериозни песни в средата. Муму, съживяваща за кратко поезията на Дебелянов, Юрияя за избора на българина дали да гласува, писмото на един емигрант към тези в България Имейл от чужбина, надъхващия бенгър на Madmatic Каквото е било, трагичната история за домашно насилие в Първи юни и безцеремнонната любовна драма в Писма. Все моменти, които водят към настръхване. 
Ильо не един път е споменавал, че този период е ключов за тази музика тук и след близките излизания на ЧКСС2 и Удар си е казал “Е сега вече има български рап!” Разбира се, че и ще има, защото макар и този конкретен да отсъства в стрийминг платформите, те все още са в устите на всички и бележат големите постижения на Третата хип-хоп вълна в България.  



b732d05225b5b82c8ed2ab4476b6c0c2.jpgКаквото и да си говорим, това, което запали първата искра на тази трета вълна и вдъхна нови надежди в българския рап, е първият и най-вероятно последен дългосвирещ албум на Лого5. Голямото чакане за никога неизлезналия им втори проект не е ново чувство за OG феновете - на самата Петилетка й бяха нужни 5 години подканване, за да се появи по начина, по който го направи. С гръм и трясък. Точно като в комунизма, така и в този албум няма “аз” и “ти”, има само “ние”, защото дуото Радо и Илия е в пика на формата си и се комбинира като никой друг заедно с DJ Darkstep и Jamezz Bong. Има точно толкова хъс и младежки ентусиазъм, колкото и зрялост, сериозност и професионално отношение. Здрав, умен и интригуващ алтернативен хип-хоп с твърдо стоящи послания и интересно завъртяни думи зад тях. Всяка песен е строго тематична и следва свой собстен сюжет. В Петилетка Лого5 си скъсват задниците от рапиране и не престават да звучат готови да те залеят с остроумни подхвърляния, несравнимо съвместно рапиране и уникална селекция от бийтове. 
Знаем, че бихте погледнали странно на избора ни за първо място в този лист, но ролята на този release е изключително важна за прехода между поколенията в рапа у нас. След години на затишие и липса на перспективни кадри се появяват Лого5 и техния албум, които вдъхновяват голяма част от любимците ни днес. So Called Crew искат да ги присъединят още в началото си, Wosh MC - директно вдъхновен в общия им лейбъл Illmate, та дори и Боро не би започнал да рапира с Чукито ако не бяха хора като логопедите. Най-хубавата форма на влияние е индиректното, чрез което се задвижва цяла вълна от уникални харакатери и за това десетилетие виновните са Лого5 и единственият им албум Петилетка.  


Коментари 8