Топ 10 албуми на 2019 според ЦХЗУ

Публикувано на Декември 26, 2019 0 коментара

Декември... месецът на равносметките и класациите. След статиите за най-стойностните албуми в България за 2019 и в рапа за десетилетието, идва ред да разгледаме и най-добрите световни заглавия за изминалата година според блога Цинични Химни За Улиците. Подредбата не е толкова от значение, колкото факта, че всички споменати имена носят респективна доза качество и заслужават да бъдат препоръчани.


7dc61faa4549ba6e91f0c48f533edd24.jpg

На десета позиция се нарежда и най-скоро излезналото заглавие от всички. Става дума за едноименният дебют на Free Nationals - фънк/соул формация, известна като групата на Anderson .Paak, с която той често изпълнява песните си на живо. Тази година обаче се оказа поле за изява и на останалите членове. Започнаха да валят сингли колаборации, една от които с вече покойния Mac Miller, a с тях и новината за албум. Освен въпросното парче Time, там се намират също толкова цветни и енергични артисти, с които всеки трак живее свой живот, докато оформя една пъстра мозайка от звуци. Толкова много брилянтни гласове, преплитащи се в едно разпознаваемо звучене. От нежните нотки на Daniel Ceaser, Unknown Mortal Orchestra и Kali Uchis, през безпогрешните рап стихове на JID, Westside Gunn и T.I., та чак до движещата тялото и душата инструментална композиция Lester Diamond, Free Nationals ни показват що е то соул музика и защо все още я обожаваме.


f5c39ffe787a410ed0cb7edee9c8c910.jpg

Соул селекцията не спира дотук, защото британският певец, текстописец и инструменталист Michael Kiwanuka идва с третия си солов албум и го прави с финес. В него той демонстрира усета си към завладяващия звук, впечатлява със собствен почерк и се представя отлично в няколко аспекта наведнъж. Най-забележеителното в музиката му си остава безспорното умение да съживява енергията на класическата черна музика. KIWANUKA връща духа на ретрото, без да звучи като стар шлагер и с лекота ще ви накара да си затаникате някоя от песните. В звука има малко Marvin Gaye и George Clinton, но като цяло доминира най-важното - стопроцентова идентичност и разпознаваемост


f663ef44bdff8ff34335fa955bb23f48.jpg

Най-работливата бойбанда в света не остави и тази година празна, разписвайки се с втори солов албум на лидера Kevin Abstract и с пети групов, носещ името GINGER. Последните две години са влакче от емоции и неосъществени стремежи за момчетата, които трябваше да се разделят с обещаващи предстоящи проекти заради напускането на ключов член Ameer Vann. Първият им албум под лейбълa RCA iridescence сякаш не отговори изцяло на всичките въпроси и емоции за този период. Затова и вторият GINGER стана дом на така нужните песни за съзряване, поемане на отговорност и диалог относно отношенията им с Vann. Достигайки най-близкото им до поп музика звучене, те отново разочароват тези, които очакват забавни бенгъри като едно време и радват тези, които могат да оценят цялостното настроение. Да, може да изисква по-неангажиращо слушане и да не е толкова дълбок според някои критерии, но в контекста на групата е чудесно допълнение към каталога им и определно играе на силните им страни.


80aa7c65302d74e199d221716fceb597.jpg

Наскоро коментирах завръщането на Обединеното кралство в мейнстрийм хип-хопа и като един от виновниците затова поставих Little Simz с GREY Area. Интересното при Simz е, че тя едновременно въвежда разговора както за малкото британски рап, който слушаме, така и за малкото женски артисти в този жанр. Е, в новия си албум тя опровергава всички стереотипи и изявява силна позиция, подкрепена с технични барове и повече от прилична продукция. 10-те песни далеч не прокарват само и единствено мрачната и изкривена естетика, ухаещи още от обложката, ами и балансират с по-мелодични тонове, които разкриват по-чувствителната страна на Simz. Така че ако сте зажаднели за хубав британски хип-хоп, чиста женска сила и малко сурова енергия - това е албумът за вас.


d2021609d73b37b707734e0c075301ce.jpg

Една от силните страни на Tyler the Creator е ролята му на отличен колаборатор, който може да завърта много погледи към нови и свежи артисти, какъвто е случаят и с Rex Orange County. Певецът-композитор изпълни душите на dream pop феновете с magnum opus-ът си Apricot Princess и след две години работа се завръща с Pony - по мое скромно мнение неговият най-добър албум досега. На емоционално ниво, Rex е на тотално противоположен полюс спрямо интензивно тъжния си преден труд и показва, че сега е на доста по-добро място със стабилна упора под краката си. Затова и всичките величествени, продължителни композиции са заменени с минималистична продукция, носеща аромат на увереност и пълна самодостатъчност. Много повече експеримент, много повече оригиналност и като цяло - един завършен продукт, който все пак те кара да искаш още. Или както се казва в прочувствения завършек на албума - нищо вече не е същото за Alex O’Connor - по-добро е.


d108a5b1afd71d143f3d58fdce526287.jpg

Джеймс Блейк несъмнено е от интересните лица, които се появяват в албумите на множество големи артисти и неименуемо привличат интерес към соловите си проекти. 8 години след големия му едноименен пробив е време за завръщане с Assume Form. Минималистичен, интимен, нискочестотен албум, който завладява с атмосфера, прелестна продукция и страстно изпълнение от Блейк. Колаборациите се вплитат по неповторим начин, така че всеки да се чувства комфортно, било то трап сензациите Травис Скот и Метро Буумин, фламенко поп дивата Rosalia или хип-хоп легендата Andre 3000. Бийтовете бавно прогресират и натрупват прехвърчащи звуци, докато Блейк пее плавно, тихо и спокойно, досущ като новата суперзвезда Billie Eilish. Assume Form е албум за ценителите на изкусната поп музика, мечтателско-романтичния начин на мислене и на обрания емоционален заряд в песните.


6a8b8763c9a250c0e0a4f51b0ac27256.jpg

Четвъртата позиция си остава ниска, когато става дума за колаборация от горните ешелони в хип-хоп музиката. Freddie Gibbs и Madlib оправдаха всички завишени очаквания и надминаха и без това високата летва на Pinata - първият им общ труд отпреди 5 години. В Bandana балансът между неповторимата продукция на легендата Madlib и технично разказаните улични истории на Gibbs е идеално уравновесен. Всяка песен ще хване ухото на слушателя я с някой catchy семпъл, я с игрива смяна на флоуове, я с някоя крайно реалистична история от тъмното минало на Фреди. Интересни факти, които могат да се споделят по отношение на този албум, са твърденията на Madlib, че е направил всичките инструментали на своя айпад, а на Гибс - че основна част от текстовете са писани по спомен за бийтовете, докато е бил в ареста през 2016. В сравнение с Pinata, тук има повече експеримент и смяна на подходи, но и химията е по-добра. Bandana е толкова изпипан и страдащ от дефицит на забележки, сякаш двамата са направени да работят заедно в добро и зло, в класика и в трап и в престъпление и в наказние.


99f5abce1f995d2f8f27eb530fc25fb5.jpg

Откритието на 2019 е новият английска рап феномен slowthai, чиято звезда огря съвсем наскоро, но това не му попречи да ни залее с няколко брутални сингъла преди новия си албум. Сегашната ситуацията във не толкова великата Британия въобще не е цветуща и със задачата да разкаже за тежкия си живот там се е заело едно младо момче от Northhampton. Ексцентричен, първичен, инстинктивен, леко “кривнал от пътя” - все определения, които могат да опишат slowthai и характера му, отразяващи се под формата на песни в дебютния му албум. В него дори и бонус траковете допринасят с брутална продукция и откровена енергия на високо ниво. А разказаните истории са един път - за опасното му ежедневие в квартала, за загубата на брат му, трудното детство и за обстановката в страната му. slowthai не се чувства удобно да спестява и детайли и рисува пейзажи по достатъчно абстрактен начин, за да е интересен и оригинален, но в същото време е запомнящ се и допустим за нови хора. Каквито бяхме всички ние тази година. По-късно не пропусна да повдигне още шум около себе си и с необявена поява в изцяло соловия си трак в албума на Brockhampton или майтапите, че ще сформира банда с Denzel Curry, JPEGMafia и Travis Barker. Дали всички тези похвали и уверения ще се оползотворят напълно или не, е въпрос на време, но дотогава ще слушаме Nothing Great About Britain и ще усилваме на макс.


06869fdd8c0e18bfe6da87b91f0f3401.jpg

Каквото и да прочетете или чуете за Anderson .Paak, вероятността да е нещо негативно е доста малка. Преди няколко години се превръща във всеобщия любимец на R&B / hip-hop crossover сцената и от тогава всеки негов проект е безпроблемно приеман от публика и критици. За целия му каталог няма да се впускаме в големи детайли, можете да видите всичко в посветената за него статия. Важната есенция, която се извежда от там е, че всеки негов албум е по-добър от предишния и последният Ventura е смятан от мнозина за най-доброто му досега. Само няколко месеца след грандиозния раздвижен Oxnard, идва ред и на Ventura, който представя по-нежната страна на Andy .Paak. Доста по-smooth, лежерен, романтичен и зареден със собствен почерк и емоция проект, който може да те отнесе до дълбините на същинското R&B или до висотите на потенциала на .Paak. Дали с вече споменатия Andre 3000, с покойния Nate Dogg или със Smokey Robinson, всяка песен разцепва, а в цялостно слушане насладата се усилва многократно. Така че ако сте ценители на прочувствената, но танцувална R&B музика с привкус към ретрото и по някаква причина не сте чули Ventura - поправете тази грешка навреме.


Honorable mentions / Имена, които не стигнаха до листа, но заслужават споменаване:
Billie Eilish - When We All Fall Asleep Where Do We Go?
IDK - Is He Real? 
Lana Del Rey - Norman Fucking Rockwell 
Danny Brown - unknowwhatimsayin? 
Ocean Wisdom - Big Talk vol.1 
YBN Cordae - The Lost Boy 
Bon Iver - i,i 
Denzel Curry - ZUU 
Kevin Abstract - Arizona Baby 
Pivot Gang - You Can’t Sit With Us 


942ac43076a54af30d4e21bf2fa1ffa1.jpg

Имайки предвид, че завърши и в листа ни за най-големите албуми на десетилетието, едва ли е голяма изненада, че IGOR взима приза и тук без много усилия. Освен, че е ненадминат концептуално и инструментално, той много добре обрисува и вкуса на младите през 2019. Хем с намигване към стари вълни, хем леко noisy и авантгардно, и много хаотично в разказването на една история. Тайлър не само преминава от ранните до финалните етапи на един любовен тригълник, той създава цял саундтрак за този сюжет, в който гласа е просто част от бийта и атмосферата е на първо място. Има от по-чувствителната и човечна страна на Тайлър, която вече ни бе разкрил във Flower Boy, има и от стандартните шумни бенгъри като NEW MAGIC WAND или WHAT”S GOOD. IGOR е единствен по рода си албум, който надраства рапа и става чисто музикантски без да включва сложна теория или комплексни многоетапни композиции. И въпреки това, постоянно се случва нещо по време на песните и отникъде изникват нови и нови работи при всяко ново слушане. Без да гони този резултат, авторът, който се и самопродуцира почти изцяло, създава индустриално-експериментален албум, който може да се хареса и на най-непретенциозните поп и хип-хоп слушатели. Tyler отново потвърди втората част от прозвището си и несъмнено оставя следа в историята на съвременната поп музика.

Коментари 0