Бобката - Изгубен между два свята ALBUM REVIEW

Публикувано на Септември 11, 2019 3 коментара

Източник снимка: asphalt.bg

Бобката е един от видните представители на т.нар. “нова вълна”, която ни заля през 2017 с прокламираното за чисто ново трап звучене, което се установи като един от доминиращите жанрове в мейнстрийма и плеърите на всеки втори средностатистически младеж у нас. Заедно с Марсо като групата Murda Boyz, двамата предизвикаха необичаен за последните няколко години фурор с ектремни генгста рап текстове, до болка позната, но все пак необичайна до този момент улична естетика и сериозни екипи от хора, готови да превземат всяко “черно” парти в любимата ви дискотека.

Единственият път, в който съм писал за Murda Boyz досега, бе миналата пролет покрай дебютния им албум Махленска Класа. Напълно очакван, предвидим и задоволяващ бързо нарастващата им фенбаза дебют, с който да предоставят близо 19 нови трап хитачки, фийтове с всички възможни хора и тук-таме няколко различни трака за цвят. Албумът бе приет подобаващо от феновете и Марсо и Бобката продължиха да са фаворити на новата генерация до един момент, в който сякаш техните приятели и колеги MBT не започанха да набират повече слава най-вече покрай техния албум Маскарад от февруари 2019. Сега Бобката излиза с комерсиалния си солов дебют Изгубен между два свята и предизвиква няколко ключови въпроса. Дали това е завръщането след леко затишие за Мърда и дали ще настигнат МBT по релевантност отново? Дали това не е първата стъпка от евентуално разцепване на Мърда Бойз дуото? Къде е Марсо в този албум? Ще даде ли това, което обеща Бобката на феновете - различно звучене и различни текстове от познатите досега неща?


Самото обявяване на този албум предизвика немалко спекулации. В началото на годината Марсо обяви дата за двоен солов албум на Murda Boyz - ситуация тип Speakerboxxx/The Love Below на Outkast с по 10 солови трака на две части. Дойде датата и нещото на Бобката бе отложено за “съвсем скоро”, а на Марсо за 14 септември. Много тийзване, много нещо, докато се стигне до 12 август, когато Бобо Армани официално пусна Изгубен между два свята за продажба в лимитирани бройки. Месец по-късно така и не се е появил в стрийминг платформите и освен от интервюто с Ильо, никъде няма подобаващо инфо за съдържанието на този енигматичен релийз. За пореден път съм разочарован от промоутърските умения на родните артисти - ако се бе изчакало дори още малко можеше да се пусне заедно с албума на Марсо (който на тоя етап едва ли е започнат въобще) и евентуално щеше да се уреди както онлайн дистрибуция за всички платформи, така и читав сайт за поръчки вместо хвърчащи Google Docs линкове.

Ако не друго, поне обещанията на Боби за музиката бяха обнадеждаващи - още от заглавието загатва за вътрешна полемика, която го разкъсва между корпоративното зло и алчната за пари индустрия и вътрешния свят на протагониста, който иска да балансира живота си, да излезе от това стереотипизирано трап русло навреме и да покаже по-артистичните си наклонности. Имаше закани за неща като тези отпреди да избухнат с Марсо - мръсен махленски грайм, повече игра на думи, техничен флоу, евентуални “лирически” теми (въпреки че всичко в мерена реч и с рими се води лирика, дори и MBT) и неща, които да докоснат дори и най-върлите хейтъри на Мърда клана, които ги заклеймяват като порочни ограничени махленци без усет за нещо повече от деемонстрация на големи суми и качества, присъщи за един женкар.

Боби Дрога е артист, който е способен да покаже малко повече от това русло. Имаше леки наченки в соловите си песни в Махленска класа и в предишни по-стари неща, но за цял албум? Никой не може да е напълно сигурен, особено когато синглите по нищо не се различават от познатото звучене. Тези съмнения биват опровергани още с първите две песни Demon Riddim и Искаш го, получи го с типичен граймърски флоу, бързо редене и множество опити за игра на думи. Добро начало, но малко по-дълго и проточващо се за стандартите на Бобката, а постоянно повтарящите се безидейни припеви правят слушането още по-мудно като за хитачки, които трябва просто да влязат рязко и да ошамарят всичко живо преди да се продължи напред.


Напред в случая означава поредица от посредствени и отдавна втръснали тарикатски трап химни в лицето на Тоя трап, неадекватния постоянно сменящ темпото си саундтрак на 8-битова конзолна игра Drum & Bass, Overdose, No Bobi No Party и 1312. Безинтересни бийтове с доминиращите стандартни хайхетове и силни 808-ци, които да гърмят в беемвето от 98-ма на баща ви, както и колкото изтъркани, толкова и нелепи текстове, предназначени само за “топ гъзари”. Някой трябва да преброи колко пъти е споменал “purple haze” в албума, пък и извън него, защото бие на уши определено.

След обещаната доза трап за феновете им идва ред и на “лиричната” част за хейтърите. Рязък завой в темите на текстовете от богаташки хвалебствия към интроспективни анализи и също толкова рязък завой в инструменталите от просто скучни шаблонни бийтчета към неадекватни и повдигащи вежди избори за съпровод на въпросните анализи. Песента Време бива продружена от граничещ с чалгата арабско-турски вокален семпъл и звуци, характерни повече за безплатни type бийтове от нета, отколкото естетически издържани продукции от класни чуждестранни бийтмейкъри, както се похвали Боби при Ильо. След като разбрахме, че лирическият ни герой е объркан и търси път, по който да тръгне, стигаме до драматичния сърцераздирателен момент, познат като трака Майко. В лично обръщение тип молба за прошка към майка си, Бобо Манекена разказва за миналото си на улицата, за доброто възпитание, което му е дала в отсъствието на баща му и това колко й е благодарен, че го е подкрепяла през целия път въпреки всички мъки и разочарования. Нелоша идея и изпълнение, но инструменталът с непрестанните източноевропейски напеви хем няма никаква емоционална връзка с текста , хем предозира парчето с излишен сантимент.

Champion е нова доза клишета с летния денсхол/регетон бийт и теми и фрази тип песните на FYRE “Аз ще бъда най-добрия, хъсъл, хъсъл, катерим върхове, дух на победител, млад шампион, бла бла бла” Повърхностни неща, които сме чували отново и отново, а с толкова тривиална продукция ептем ще откаже малко по-претенциозния слушател. Жалко, защото сле това идва най-доброто парче в албума - едноименната песен с готин отпуснат lo-fi инструментал с красиви брас секции и задълбочени само наполовина предвидими стихове. Тук за първи път в тавата може да се каже, че представляват нещо, което други колеги рапъри евентуално биха се затруднили да измислят, или поне тези за гангстерското подразделение. Тъпо е обаче, че трябваше да се мине през толкова много криндж реплики и звуци, за да се стигне до едно кратко хубаво парче. 


На всичкото отгоре и дори не е хубавият завършек, който можеше да е за албума, защото след това веднага идва супер странно поставената тупалка Raggamuffin, чиято цел така и не стана ясна. За окончателен завършек пък имаме скит с претенциозното заглавие Outro послание, където Боби разказва наполовина мотивираща реч, наполовина фиктивен разказ, чийто смисъл не успях да схвана. Бонус тракът с Red broadie си е оставен за верните фенове и не подлежи на коментар.


Дали Бобката изпълни целите си да вкара много теми и начини на звучене? Определено. Дали му се получи добре? Не точно. Голяма част от албума е заета от неадекватни лирики и самохвалебствия, клишета, тъпи вмъкванки, претоплени манджи и необичайно много моменти за кринджване. (Няма еквивалент на български, сори нот сори) От продукцията също не останах супер очарован - или посредствени трап пищялки, или неадекватни опити за смесване на други жанрове като грайм и дръм’н’бейс, или просто неща, които не пасват на настроението и могат да бъдат ползвани както за всяка друга тема, така и от всеки друг рападжия от новата школа. За толкова амбициозен и претенциозен проект е почти недопустимо накрая слушателят да се чуди дали това не са просто безплатни type бийтове от саундклауд.

Все пак поздравления, че се опитва да разчупи стереотипа и да покаже нещо по-интроспективно, но не е нещо чак толкова впечатляващо. Изпращам Изгубен между двата свята без да се губя особено много между двете крайности на скалата за оценяване. С интерес чакам Speakerboxxx-a на Марсо и обещаните певици на фийт във всяка песен.



4/10

ЦХЗУ във Фейсбук - цък

ЦХЗУ в Инстаграм - цък

Продукт на:Murda Boyz Studio,
BLING Entertainment,
НОВА ВЪЛНА
Дата на излизане:Физически: 12 август 2019
Дигитално: TBA
Времетраене:42 мин
Стил:Trap rap, Drill rap, Gangsta rap, Grime, Drum n bass
Conscious rap, Raggaeton, Old school hip-hop
Любими тракове:Майко, Изгубен между два свята
Нелюбими тракове:Тоя трап, Дръм & Бейс, Overdose, No Bobi No Party, 1312, 
Champion, Raggamuffin, Chanel (bonus track)
Като цяло:4/10


Коментари 3