ЦХЗУ представя: Kanye West

Публикувано на Юли 17, 2019 1 коментара

Някои от вас знаят, че към момента се намирам в интезивен музикално изследователски режим, в който се ровя във видеа, статии, файлове и експертни мнения с цел опознаване на тази култура и важните лица в нея. Едно от тях изпъкваше много сериозно сред останалите и рано или късно нямаше как да не се запозная с творчеството му . Естествено, става дума за Kanye West, който по нашите ширини сякаш е по-известен със скандали и медийни гафове, отколкото с музиката си и бе напълно нормално да бъда скептично настроен най-вече към новите му неща. Ако сте наблюдателен читател, ще разберете, че всички нагласи и мнения бяха опровергани, а Kanye от своя страна стана един от любимите ми артисти и продуценти, както е и на много млади ентусиасти от моето поколение.

Затова и реших от воле да се хвърля в дълбокото, започвайки нова рубрика в сайта с възможно най-трудната дискография за подреждане в този жанр. Както и да се подреди ще бъде грешно, било то на персонална или контекстова основа. Листът е дълъг, разнообразен, няма наподобяващи се единици и всяка една от тях носи много истории и важни фактори със себе си. Опитвайки се да класирам 8-те солови и 2-та колаборативни проекта на Каnyе няма да ви карам да го прослушвате и заобичате, нито пък да се съгласявате с мен непременно. Тази статия има за цел да представи дадения артист подобаващо пред българската (предимно преднамерена) аудитория и да разкаже накратко защо е толкова значимо, влиятелно и противоречиво име. Забележка: ще бъда доста повлиян от клипа на theneedledrop  по темата, просто защото аргументите на Антъни и селекцията му са добре издържани и изпълняват отлично задачата си. Предупреждавам, ще бъде дълго и изчерпателно четиво.



10.Yeezus (2013)



Това, че този албум е на последно място не означава, че е отвратителен, неслушаем или че трябва да се отбягва, просто в дискографията на Kanye това за мен и за много други фенове е един от най-забравимите моменти в кариерата му. Yeezus е абсолютният пик на егото му. След прераждането през 2010 последва сериозен тласък наново и Каnye сякаш за малко пожела да не бъде рисков играч, да не вкарва специфичната си енергия и да не зарежда подобаващо траковете си и едновременно с това да се мъчи за пореден път да пренареди звученето си и да вкара изгряващия тогава индустриално експериментален хип-хоп в мейнстрийма. За добро или зло, не успява нито да играе на сигурно, нито да прокара този моментен план за яхване на нова стилистика и създаде албум, който е или най-мразеният или най-обичнаият от феновете му. За сравнително краткия си обем обаче има твърде малко останали във времето моменти и го слагам на последно място, защото изисква вече да си запознат с манталитета на артиста, за да разбереш защо е приличен проект.
Любими песни: Black Skinhead, New Slaves, Hold My Liquor, Blood On The Leaves



9.Ye (2018)




Това също е от не толкова значимите моменти в листа. Един от редките случаи, в които Каnye не промотира експлиситно, гръмко и шумно излизането на предстоящ негов албум. Вместо това, той бе част от серията на лейбъла му, в която за 5 последователни седмици той и G.O.O.D Music издават 5 кратки албума (Ye, Kids See Ghosts, Pusha T - DAYTONA, Nas - Nasir и Teyana Taylor - KTSE)  като някакъв вид завръщане след като бе диагностициран с биполярно разстройство и впоследствие хоспитализиран. Ye донякъде изпълнява функцията на терапия, давайки коментар на поредните публични издънки като интервюто за TMZ, срещата с Тръмп и MAGA шапката или факта, че се опитва да си намери мястото в небосклона от противоречия и ментални проблеми. Бидейки само 7 трака, Ye сякаш е още по-лишен от характерното за Kanye величие и тържественост и неслучайно феновете му го наричат “просто нормален албум без нищо впечатляващо”. Слушането е приятно и на моменти забавно, но дори и личните откъси в тези 20 и кусур минути не са спосбни да останат трайно в съзнанието на верния фен.
Любими песни: Yikes, Ghost Town, Violent Crimes



8. Watch The Throne JAY Z/ (2011)



Най-подценяваното заглавие в тази статия по мое мнение. От една страна, защото като всичко друго на Jay Z не е пуснато в Spotify, следоватлено е по-трудно достъпен и от друга, защото на хората им се струва като поредния PR ход, в който двама рап съмишленици се обединяват за общ албум и след това никой не си спомня за него. В случая имаме същинско OG в лицето на Джей Зи, който е бил на топа на класациите и е създавал трендове много години преди това и неговото протеже в лицето на Канье, който нямаше да бъде тук ако Hova не бе редял на неговите бийтове и впоследсвие да му даде да издава соловите си албуми през Roc-a-fella records. За щастие финалният резултат показва повече от добрите им страни, отколкото от лошите и предоставя множество интересни инструментали и някои от най-уверените им текстове, възхваляващи тяхната недосегаемост и статусите им на рокзвезди. Не е пример за легендарно хип-хоп дуо тип Black star или Mobb Deep, но Watch the Throne успешно отпразнува дългогодишното приятелство на две поколения артисти без да има компромиси и за двате фенбази.
Любими песни: No Church In The Wild, Nibbas In Paris, OTIS, Gotta Have It, Murder To Excellence, Why I Love You 


7.Тhe Life Of Pablo (2016)





Tова е един от примерите в дискографията на Каnye, който ще остане класика по-скоро на персонално ниво, отколкото в глобален план и има бая доводи за това. На първо място това бе една от най-странните, проточващи се и енигматични промоции на албум изобщо в историята. 3 години отлгане, неколкократни смени на името и траклиста и грандиозна премиера на живо в Madison Square Garden.... на албум, който дори не е готов. Първо бе пуснат уж ексклузивно в Tidal, а седмица по-късно и в традиционните платформи. След това - още махане и още качване наново с различни версии и ъпдейти с нови прибавени цели тракове и променени фийтове. Всичко това за албум без ясна цел и посока. За 20 песни г-н West препуска излишно много пъти от жанр на жанр, лутайки се между двете основни тематики - дали да бъде екстровертната суперзвезда, целяща се да бъде модна икона или любящ съпруг и баща за пример. И за разлика от MBDTF, където полемиката беше сходна, тук хаосът и неяснотата надделяват и единственото спасение са множеството пристъпи на гениалност като Ultralight Beam, Father Stretch My Hands (без частта с белината), Low Lights, FML, Real Friends, Wolves, 30 hours, No More Parties in LA (feat Kednrick Lamar!) и впоследсвие прибавения емоционален завършек Saint Pablo. Има си собствен чар, но и той като новия Kanye след промяната (за който прави референция в скита I Love Kanye) се нуждае от малко повече търпение и толеранс към излишните работи.
Любими песни: Изредих ги + Famous & Facts 


6.Kids See GhostsKid Cudi/ (2018)





Някои от вас ще се сетят, че това бе албумът на първо място в листа ми за миналата година, макар и в друга последвала статия да обясних, че е изместен от Care for me на Saba. Бидейки един от последните релийзове на Yeezy, KSG подобно на Ye не може да се похвали с фактора “безсмъртие”, който притежават повечето от участниците тук. Това обаче не попречи на вече споменатия мой идол Anthony Fantano директно да му даде оценка 10/10 и бързо да се превърне в нова лична класика за феновете. От много отдавна имаше спекулации за нещо повече от няколко колаборации между Ye и протежето му Kid Cudi, но в крайна сметка въпросният албум се появи във възможно най-подходящият период и за двамата. Kids See Ghosts отлично се справи със задачата, която Ye не успя да покори - да обхване тематиката за менталните проблеми, личностната несигурност и биполярните разстройства и да вдъхне енергия чрез силата на музиката. Кид Къди бидейки един от най-приближените на Канье в музикалните среди и справяйки се самостоятелно с подобни почти клинични състояния в комбинация със стреса от факта, че със всеки нов проект изпада все повече в творческа криза, го прави най-точният съмишленик за това трето издание от споменататата краткоалбумна едномесечна серия. Макар и само 7 трака, тези 20 и няколко минути са напълно достатъчни, за да обхванат широки спектри от емоции и жанрове, създавайки чувство за цялост, завършеност и неповторима атмосфера. Получваме 2 добре оформени гледни точки по засегнатите въпроси, множество преливания на звуци, шарена продукция и усезаемо присъствие и от двамата. За разлика от Watch The Throne, където една легенда и един соло артист в своя prime възхваляват недостижимостта си, тук по-скоро наблюдаваме двама приятели, опитвайки се сами да се измъкнат от най-тъмните си мисли и да си вдъхнат нови сили за следващите си подвизи. Сам по себе си, този албум има дефицит на слаби моменти и излишни разсейвания, но само времето ще покаже дали в по-грандиозен план е наистина толкова важен ход за новосформираното дуо.
Любими песни: Всички без Freeee (Ghost town Pt.2)



5.Graduation (2007)





Първият представител на т.нар. “old Kanye” в листа също е доста подценяван за важността, която носи за времето си. Наричат го третата част от училищната му трилогия, но разликата между Graduation и първите му два албума The College Dropout и Late Registration е може би най-резкият завой в кариерата му. Точно и затова е важен - защото Yeezy макар и да вдига много шум с това колко е различен за времето си, към него има очаквания да залезе като one album wonder с еднообразните си класически хип-хоп бийтове. Вместо това, той решава да поеме тренда за онова време и да се насочи към електронни инструментали, по-лъскава визия, песни, предназначени за химни по стадионите и колаборации с актуални за времето хора като Lil Wayne, Chris Martin и T-Pain. В същото време с Graduation Мr. West успява и да погребе тогава доминиращия bling era gangsta rap стил, изправяйки се челно с лидера на това течение 50 cent в сблъсък кой ще продаде повече копия в първата седмица от издаването на новия си албум. 50 губи с близо 300 хиляди по-малко и така се пренареждат пластовете за мейнстрийма в рапа занапред, проправяйки път за все по-малко материализъм и все повече емоция и умел музикален съпровод. Graduation макар и да носи доста от белезите на ерата си, показа че Канье е способен да не седи само в една ниша и че може да взаимодейства толкова успешно с имена като Daft Punk и Lil Wayne, колкото и с The Game и Lupe Fiasco преди това. Все пак Drunk and hot girls си остава най-ужасната му песен, правена някога.
Любими песни: Champion, Can’t Tell Me Nothing, Flashing Lights, Everything I Am, The Glory



4.808s & Heartbreak (2008)




Тук вече идва наистина интересното. След издаването на Graduation бе напълно логично доста от консервативните хип-хоп слушатели да анатемосат Ye, че се е “продал”, изоставил е “истинския” стил и е тръгнал да гони комерсиалното звучене. Година по-късно всичките им опасения биват потвърдени с излизането на 808s & Heartbreak - най-нерап представителят в дискографията му досега. В стремежите си да продължава с експериментите по звученето си, Kanye задълбава в електронните звуци, интензивната употреба на синтезатори и да следва един винаги характерен за него наратив - да използва човешкия глас като основен негов интрумент за мелодии, само че този път със значително много аутотюн и допълнителни вокални модулации. Повлиян от поредица от нещастни събития в личен план, той залага на минорните вибрации и прочувствените лирики, развивайки теми за раздяла, отчаяние и безнадежност. Поемайки толкова големи рискове и правейки толкова голямо преобразяване, 808s няма как да не получи грандиозен хейт насреща от критици и потребители, които директно започват да изразяват разочарованието си, вместо да се заслушат в песните. Години по-късно обаче, всички в средите ще осъзнаят, че това което сътвори Каnye през 2008 само е повлияло (ин)директно на новите поколения и моди в рапа, прокарвайки масовата употреба на аутотюна, 808-ците и емоционалното разголване в лириките. На практика този албум е една от основните фигури в заформянето на течения като трапа, mumble, emo и поп рапа, които сега достойно делят места в класациите с традиционните мейнстрийм жанрове. 808&H е един от примерите за пътите, в които Kanye е бил твърде аванграден за времето си, но това може само да му е от полза, защото играе важна роля за един от следващите моменти в листа.
Любими песни: всички без Paranoid и Robocop



3.The College Dropout (2004)




Безспорната класика в дискографията на г-н West. Дебютният му солов албум, с който размърдва пластовете в леко застоялата и лишена от нови идеи тогава рап музика. Вкарването на класическо прашно семплирано соул и бумбап звучене не го прави толкова специален, колкото факта, че за 2004 е глътка свеж въздух с адекватни идеи и цели и никакви претенции. За сериозния си обем, TCD предоставя също толкова солидна селекция от интересна продукция и социални теми, широк спектър от умели МС-та в списъка с колаборации и доста от най-класическите му песни, които дори и днешните му хейтъри признават, че слушат редовно. Няма обективна причина този албум да не бъде харесан от непредубедения слушател и неслучайно често е смятан за най-добрия измежду тези 10. Много силен дебют, който поставя доста добра основа за следващите му големи подвизи в музиката и един от претендентите за най-добър хип-хоп албум на десетилетието.
Любими тракове: Spaceship, Jesus Walks, New Workout Plan, Slow Jamz, School Spirit, 2 words



2.Late Registration (2005)




Известен съм с това, че обичам да мятам противоречиви твърдения насам-натам и май това е голямата изненада за тази публикация. Както казах вече, мнозина намират College dropout за най-силния албум на Kanye и следователно за тях следващата му тава Late Registration е просто добро продължение на същото звучене преди да се изкриви тотално от Graduation натам. Аз лично намирам LR за подобрената версия на TCD и предпочитам доста по-голям наръч от тракове тук отколкото там. Това са двата албума в листа, които се наподобяват най-много, но това не пречи пак да има внимателно подбрани и предприети промени в звученето. Докато College dropout е в сигурната зона със соул и джаз семплите, наследникът му залага и на оркестрални елементи, придава му се една идея повече епичност и продукцията е по-изчистена и подредена, дължаща се наполовина и на филмовия композитор Jon Brion, който участва рамо до рамо с Йе в създаването на музиката. Скитовете са доста по-малко и по на място отколкото предшественика си и така се създава може би най-дългата поредица от песни на Yeezy, които мога да изслушам без прекъсване. Ако махнем въпросните говорни прекъсвания и We Major и преместим ремикса нa Diamonds from Sierra Leone накрая, бихме получили най-близкото нещо до перфектно, което Kanye e достигал някога.



1.My Beautiful Dark Twisted Fantasy (2010)



Въпреки всичките хвалебствия за всичко досега, победителят тук е само един и това е сигурно най-добре приетият негов албум. Сам по себе си, MBDTF е великолепно изживяване, но и контекстово това се смята за абсолютния връх в кариерата му. След 808s & Heartbreak Kanye на практика е отписан от всички в рап обществото и допълнително намразен покрай множеството медийни гафове, които само задълбочават безизходицата. Това го мотивира да се изнесе в специална творческа зона в Хавай, където да кани хора и да създава музика 24 часа в денонощието. Въпреки, че е напълно отделен от света и медиите, Yeezy не си оставя и един свободен час, работейки усърдно по всеки детайл от неговия бъдещ magnum opus - My Beautiful Dark Twisted Fantasy. Крайният резултат е по-величествен и епичен от всякога, обединявайки най-емоционалните и най-драматичните композиции в кариерата му, а амбицията е до небето. Авторът съумява да канализира най-силните си страни в неповторима поредица от дълги детайлни песни, преплитайки истории, герои и фийтове от всякакъв калибър - тук можем да чуем гласовете на Kid Cudi, Raekwon, Rhianna, JAY Z, Pusha T, Cyhi The Prynce, Nicki Minaj, Rick Ross, Bon Iver, RZA, Swizz Beatz и John Legend. Всеки допринася подобаващо за приключението, което представлява слушането на този албум. Отоговаряйки на всичкия хейт, идващ отвън и справяйки се с личностните си угризения отвътре, Kanye West на практика си вдъхна втори живот и се завърна по-грандиозно от който и да е друг рапър на соло ниво в историята. Ако можем да счетем 2008-2009 за най-лошия му период заради отзвука от 808s, то MBDTF веднага след това е от раз неговия праймтайм, за който ще се говори много години наред.
Любими тракове: Всички без All of the lights и So Appalled




Коментари 1