MishMash - Фейлетон на един млад войн ЕР REVIEW

Публикувано на Март 23, 2019 0 коментара

Здравейте, хип-хоп глави! Аз за пореден път съм пичът от ЦХЗУ, а вие отново сте с най-противоречивата рубрика в родния ефир, в която обсъждаме свежа нова българска музика. Под прицел днес е последното солово ЕР на MishMash, носещо прекалено дълго име, за да сложа интересно заглавие отпред - Фейлетон на един млад войн.



Това тук трябва да е абзацът, в който описвам накратко МишМаш, пътя му като изпълнител и очакванията към него. Но в последно време го правя толкова често, че сега ще пропусна. Това се дължи на изключително продуктивната фаза, в която се намира днешният главен герой. Всичко започна през юли с илизането на дебютния му краткосвирещ албум с Riot Многоточие, който се оказа доста разочароващ проект под възможностите му и съответно не получи добра оценка от мен. Декември 2018 беляза дебютното ЕР на Ф4 - новосформираното трио между Parkman, WARP и разбира се, MishMash. Едноименното им ЕР бе на другия полюс - свеж, неочакван, приятен, различен, добър във всяко отношение и логично завърши на добра позиция в топ 10 листа ми за 2018. С началото на 2019 пък дойде поредно ЕР колаборация - Renaissance с Maro (Newave). На него също не му липсваше оригиналност и свежи идеи, но не бяха осъществени по най-добрия начин, затова и му дадох средна оценка с позитивна нотка.

Сега с това тук стават 4 ЕР-та за 8 месеца - нелесно постижение, което ни кара да се питаме какво им е на целите албуми, има ли подобрение или изтъркване, до къде може да стигне ФЕМВ и каква е разликата с предните неща?

На пръв поглед звученето не се различава много от Многоточие и Renaissance - аутотюн трап от където и да го погледнеш. Но в същността си 3те ЕР-та се различават доста. Многоточие е с най-разнопосочно течение и за 7те си трака настроението се сменя неведнъж. Ренесанс пък от своя страна звучи доста по-консистентно и единно по отношение на звука. Има една стабилна линия, която се спазва стриктно с аутотюна и китарите като помощни средства, а звученето наистина оправдава обложката и заглавието си. Бийтовете на ФЕМВ са отново в това актуално течение, но емоцията, която се предава, е друга. Албумът с Маро е доста по-спокоен, доста по-chill, докато тук инструменталите предразполагат малко по-нахъсана, по-динамична атмосфера. Има и по-леки, има и по-тежко удрящи бийтове, но всички следват целта на човека зад микрофона. Продукцията сама по себе си е солидна и не мога да кажа лоша дума, освен че не е за всеки и малко или много изисква специфично насторение.


В това ЕР Мишо е буден млад войн, който води вътрешна битка с не един съперник. Виждаме го в позната нахъсана обстановка, също толкова мотивиран, самоуверен, но този път сякаш факта, че е сам зад микрофона, му дава възможност и да споделя по-дълбоки и съкровени мисли. Най-накрая чувам цял албум с текстове, подобни на тези, които ми приковаха вниманието, когато слушах MishMash за пръв път. Целеустремен, мотивиран, самоосъзнат, амбициозен, разумен, без големи претенции и хвалене с несъществуващи неща. Текстове с послание, смисъл, идея и неща, които авторът иска да сподели под формата на песни. И както той самият казва в една негова стара песен: “Тайната е в простотата, брат, не в простотията”  Припокрива се със сегашния контекст напълно. Римите, техниката и wordplay-ът не са от най-засуканите, но може да се направи компромис, когато все пак реално се казва нещо съществено в трака. В голяма част от ЕР-то МишМаш говори за хейтърите, за хората, които са го обричали в неуспех, за връстниците му, губещи си времето с деградивни занимания и най-вече за пътя, който е изминал от нищото до сега, в колкото и ранен стадий да се намира все още. Не е най-оригиналното нещо за възпяване, но звучи откровено и заредено с чувство.


Лично за мен ЕР-тата никога не са представяли някакъв сериозен слушателски интерес. Да, излизали са чудесни неща от добри артисти, но винаги съм ги приемал и като купчина песни с различно звучене и почти никаква концепция. Този фейлетон обаче опровергава тезата ми, демонстрирайки кратък, но стабилен траклист без слаба песен. Всичко започва с Нагоре, която стои супер като за увод. Припевът е добър опит за разпяване, подпомогнато от аутотюн. (естествено) Ня’а да стане е една идея по-спокойна до един момент на възходяща градация, в която рапърът започва да реди по-бързо, а репликата “Кат правиш сторита / не правиш история”  се закачи в съзнанието ми. (Малко е иронично, имайки предвид че един от клиповете в този албум е именно как Мишо се снима за story).

Не съм ви длъжен е добро продължение в същата поскока. 4-та подред е Звезден прах - най-бавното и дори леко баладично трап парче, което в момента май ми е и фаворит. Албумът завършва с Имам кво да губя, което е и мини бенгърът от 5-те песни. Инструменталът и флоуът на Мишо влизат най-настървено и най-агресивно. Иска ми се да кажа и още нещо за песента, но то ще се усети като се слуша.


Ако трябва да го сравняваме с другите албуми, които не са с Ф4, този тук може би ще е най-добрият от трите. Сравнението с Многоточие е напълно излишно. С Renaissance борбата ще е по-оспорвана. Откъм бийтове и настроение тавата с Маро е по-добра, но откъм лирики "С'а шмъркаш, след време как ше го духаш" очевидно надделява над "Тя лапа пишки, щот е highlife" Звученето на фейлетонът обаче не е за подценяване също, така че е е логично това да бъде и най-добрия му албум ако не броим груповия проект Ф4. 

В заключение ще кажа, че има подобрение и се забелязва. В това ЕР видяхме осъзнат, здраво стъпил на земята младеж, който преследва целите си. Видяхме МишМаш в правилната за него светлина. Предостави стабилни 5 трака и продължава да вдига нивото. Надявам се, със следващите му неща неточностите и грешките да бъдат коригирани, темите да се разнообразят повече от просто hustle и най-накрая чуем цял концептуален LP албум, в който да не скатае нищо. Било то солово или с гореспоменатото трио (В тази връзка бих искал да чуя и нещо ново солово на Parkman). Изпращам този кратък албум в плейлиста си и с позитивна оценка 

ОБЩА ОЦЕНКА 7/10 

Продукт на:Независимо издаден
Дата на излизане:14 март 2019
Времетраене:14 мин
Стил:Trap | Cloud rap | Mumble rap
Любими тракове:Maй всички
Нелюбими тракове:Май няма
Като цяло:7/10
(колебаех се дали да е с една единица нагоре)


Коментари 0