Това не е за клуб, а за когат си ходещ труп I Том III Album Review

Публикувано на Ноември 23, 2018 11 коментара

Мхм, о да, о йе! Интрото никога не ми е било силната част в ревютата. То въобще има ли силна част? Ох, не сме тука да пишем ревю на ревютата ми, а на новороденото творение на Голям Юс. Небезизвестната варненска супергрупа, съставена от Боро Първи, Madmatic и Явката ДЛГ.

Този албум беше доста очакван ход, имайки предвид огромния хайп, който се дигна около тях в последно време. Най-вече, защото изкараха поредица от огън албуми, които смесват леснодостъпни рими и по-освободен саунд със добре познатото старо звучене със семпли и по-ангажирани текстове. В същото време успяха да наложат Юса като марка, Боро изплува към по-комерсиалната част на музикалния бизнес, а феновете им се множаха и множаха. Сега издават дългоочаквания трети том на общия им проект Голям Юс. Дали ще продължи линията на предшествениците си?

b43113da9fdb3b95e102d21f3fa71ed9.jpg


Първите два тома за мен бяха абсолютни съкорвища като ги открих. Звучаха като нещо тяхно, но беше и нещо новаторско. Без напрежение, без натиск, нещо натурално. Явката с неговия laid back стил (не мога да го опиша на български), Мада - нахъсан, склонен във всеки момент да внесе парти вайб и после да изксочи с нещо лично, а Боро  - готов да бачка и да подхвърля остроумни коментари насам-натам. Сега нещата са малко по-различни.

Да ви кажа честно, очаквах този албум да е flop. Подхлъзване. Тамън да се засилиш и падаш. Не за друго, просто бяха обявили, че Roasty Suave е автор на всичките 5 бийта. Пичът прави стабилни неща, но не ми влизаше в стилистиката на Ѫ. Зачудих се да не би да хванат трап вълната в последния том и да преебат концепцията с трилогията. Това, което се опасявам от известно време - че ще се стремят към по-прости песни, лесни пари, кетчи фразички, nonsense текстове, миймчета и участия в Студентски град. Не точно към комерса, но към малко по-фалшивото и пресиленото.

Промяната на бийтмейкъра не попречи звученето да не се различава много от предните два тома. Пак го има това усещане за бийтовете на Мадматик и Яжо - семпли, луупове, едно такова носталгично, дори меланхолично, няма как да го объркаш. На първо четене е същото, но ако се загледаш в детайлите - ще намериш разлики. Предните два бяха по-спокойни, улегнали и както казах горе, лишени от напрежение. Тук директно се започва с победоносния химн “Последна битка”, който наподобява “Музика под брадичката” на Явката. Тупалка в пълния смисъл на думата. Името на парчето дали се отнася за последния том от трилогията или за последното нещо изобщо на групата?? Хммм, дано не е второто.



Вторият трак е озаглавен “Дикембе Мутомбо”  и мога да го сложа в графа “Бенгъри” , както и в “Тракове на годината” Той ми е фаворитът, защото ме кефи цялото настроение от началото до края. Първо е лека китарка, изведнъж удрят рязко семплирани вокали със семплирани китари и Явката със dope куплет отгоре, после пак леката китарка от началото, после Мада с неговия dope куплет, а веднага след него възможно най-ударно влиза Боро, който за мен тук е най-dope. Просто защото ми се струва много по-истиснки и освободен в сравнение със соловите му песни.

Това важи и за другите томове - в Голям Юс алтер егото си някак си не цели нарочно да мята двусмислени метафори и фразеологизми без подтекст и смисъл. Даже идеята за алтер его или сценичен образ в неговите си песни сякаш отсъства. Тук има повече социален коментар и терапия от събитията в соловата му кариера. Той го каза сам: “Хубаво, че е Юса кото имам на сърце да кажа”.  Става ми тъжно като го чуя това. Не съм убеден, че музиката трябва да има специален жанр/албум, за да кажеш кво ти е на сърцето. И още един негов цитат, който ми направи впечатление: "Това не са песни за клуб / Това са песни за когато се чувстваш като ходещ труп" 


След Дикембето идва най-странният трак от 5-те - "Трима нахалници". Най-вече защото обработката според мен куца. Сингълът с клип сякаш по дефолт трябва да е бенгър, да събира най-добрите флоуове на тримата, всички лафчета,  да ми разкаже играта от превъртане. Тук ми се струва, че тази работа с микса и мастъра не е свършена докрай. Не мога да разбера инструменталът трябва ли да бъде трап със семплирано loop-че или не. Всичко се заглушава взаимно. Куплетът на Боро като го чух първия път ми беше доста..... не бих казал криндж, по-скоро необичаен. Колкото и да превъртам старите томове не можах да възприема този неговия флоу без аутотюн. Мадматик тук ми е безличен, както става и през целия албум. Просто си реди неговата 16-ка и не оставя нищо след себе си. За сметка на това пък Явката с лежерния си флоу сипва една 32-ка и ми влиза най-освежаващо. Не знам дали защото пуска песни най-рядко от тримата или защото ми харесва как успява точно, когато си кажеш “mi toi qvkata mn qk ama nesh mn ednoobrazni mu stanaha punchovete i oshte jivee v 2013”  да дойде и да ти отговори със 2-минутен куплет, който ти казва "Ето ме бе!"  Също и неговата част от клипа е най-интересна.



Четвъртата песен се казва  “Ветерани”  и прилича точно на песен на Юса. Затова и преминаваме към затварящото парче “Споко”,  което при първия плей ми беше неприятна за слушане. Инструменталът е нехармоничен, недоизмислен, непривлекателен, а частта с женските вокали на португалски(?) са също толкова антипатични, пресилени и не на място. Създават излишно напрежение за една песен на Ѫ. Не бих казал, че затваря по добър начин третия том и ме остави с негативни чувства относно целия проект.


Въпреки това няма какво толкова да се каже против Том 3. Аз лично не се насладих на слушането толкова, колкото би ми се искало за нещо тяхно. Особено, когато са тримата в едно. Могат много повече. Могат да надскачат с много всяко следващо заглавие. Това не надскочи първите два тома и дори почвам да се съмнявам дали целия този култ покрай символа Ѫ в последно време е оправдан. За стандартите на бг рапа нивото е похвално високо. Но все пак хич не е добре да се използват изрази като “Kato za Bulgariq stava” и производните му. Трябва да минем тези ограничения, по дяволите. Затова и се чудя доста за оценката. Дали да е добра като за България или малко по-средна като за варненските агенти? Нека алтер егото ми на редактор реши (доста мързеливо алтер его всъщност)

ОБЩА ОЦЕНКА - 6.5

Продукт на:Studio Tochka, Варна
Дата на излизане:18. ноември 2018
Продължителност:20 минути
Стил:Concious rap I Sample Beats I Melodic rap
(нямам шибана идея какво представлява тази графа tf)
Любими тракове:Дикембе Мутомбо I Ветерани
Нелюбими тракове:Трима нахалници I Споко
КАТО ЦЯЛО 6.5


Коментари 11