FYRE или народното момче на българския рап и неговият ЦЕЗАР

Голям КЕФ е когато някой се отзове или възползва от инициативата "Бъди част от БГ хип хоп историята" и се включи със собствен материал.

Днес имаме един изключително балансиран и стойностен материал от Владимир Николов познат още като Разколников! Всъщност това е и номер 10 от инициативата, ето го и него:

На пръв поглед Фирето има вид на една от най-заплашителните личности на българската рап сцена. Покрит с татуси от краката, та чак до главата и лицето, дебеловрат, със зъл поглед, често захапал пура и прикрил очите си с шапка-идиотка, в действителност Fyre прави впечатление на типа човек, с когото не би следвало да се закачаш, ако не си готов за сериозна конфронтация. Под строгата външност обаче се крие може би най-искреният син на родния хип хоп. Както казва в първата си колаборация с Гоцата, “Фирето знаеш е момче, брато, народно”. Музиката му идеално кореспондира с ботевата концепция - тя открива пред слушателя един човек, който едновременно е способен силно да обича и люто да мрази. Любовта му е към семейството, към родината, към приятелите. Омраза таи в себе си към угнетителите на народа, към проводниците на корупцията, била тя политическа или чисто морална. Това е Фирето, описан накратко.

В новия си албум “Цезар” той за пореден път демонстрира целия спектър на личността си. Песни като “Ако днес е моят ден последен” и “Не искам млад да си отида” изваждат на показ една много по-уязвима страна на Фирето. Всъщност това са песните, в които той не е катерещия класации Fyre, а Оги - кварталното момче, останало без баща, изкарващо целия си яд и разочарование в залата, бягащото от надвисналото усещане за несигурност.

Именно от тази борба за стабилност се ражда и успешният рапър, мъжът, който съвсем заслужено се перчи в “30-ия етаж” за това как е купонясвал с ASAP Rocky и Skeptaтози, който гордо парадира с прогреса и постиженията си в колаборацията си с Гоцата Кангала, “Мойта махала”.

Този албум всъщност представя вероятно най-голямата емоционална амплитуда в творчеството му досега - в рамките на 11 песни съжителстват бавни pure rap песни посветени на личния му живот, теглилото на обикновения български гражданин и печалното усещане на това да живееш в страна, която бавно, но сигурно изчезва, заедно с танцувални hype парчета, които малко наподобяват възгласите и подвикванията по футболните стадиони. Естествено не бива да забравяме и дрила, стил в който Fyre е несъмнено най-добрият български артист, като единствено МБТ се доближават до способността му да създаде подобна тъмна, недружелюбна атмосфера, която поне частично да отрази усещането за живота в крайните квартали на големите градове.

Ако трябва да говорим за слабости у “Цезар”, то те са чисто организационни - албумът е кратък, което само по себе си не е проблем, даже напротив, но това наистина се усеща като се има предвид каква голяма част от песните излязоха предварително. Получи се така, че едва малко над 50% от албума бе нов за слушателя, като някои песни бяха в Ютуб доста дълги месеци преди “Цезар” да излезе официално на пазара.

И тази година Fyre запазва титлата си на един от най-търсените рап артисти в България. С причина. Въпреки агресията, която демонстрира в много от песните си, въпреки на моменти чак плашещото си присъствие, Фирето в редките си интервюта прави впечатление на един изключително сдържан, дори затворен човек. Човек възпитан, образован, и незаинтересован от пошлите прояви на богатство и слава. Той не променя маниерите си на поведение, продължава да цени и пропагандира едни откровено възрожденски ценности в музиката си, продължава да гледа света право в очите вместо да бяга от реалността, впускайки се в измислени разкази или безумен хедонизъм. Това е народното момче на българския рап.

Ако все още не си го направил, вземи си албумът от тук - ЦЪК.

Чакаме с нетърпение следващият материал от Владо, но това не трябва да те спира да изпратиш твой такъв, на каквато тема искаш, където и да се намираш, в каквато ти е кеф форма. Бъди част от БГ хип хоп историята!