Къде те заварваме и от кога си там?
Във Виена. Вече 4 години.
Разкажи ми за първата ти среща с изкуството...
Ранна детска възраст. Първо беше рисуването, после музиката ме омагьоса. Свирих малко на китара в училище а останалото е история.
Кое беше толкова специално на 90-те в БГ, а и като цяло?
За мен 90-те са красив детски спомен, който свързвам със свобода, много мечти (повечето нереални) и сблъскването ми с хип хоп културата в края на 90-те, която нося гордо в себе си и обичам и до днес.
90-те са останали в съзнанието ми като един магичен момент от живота ми, защото дисплей имаше само телевизора и ако искаш нещо, ставаш и отиваш да си го вземеш. Или ако искаш да се докажеш го правиш на живо.
Ако търсиш информация беше нужно малко търпение, но всичко си имаше сладостта си.
А политически не съм бил обременен по никакъв начин, тъй като това са били още много сложни неща за главата ми. Виждах, че нещо се случва, но не го разбирах и го отчитах като нещо нормално.
А кое беше големият минус, който отчиташ от днешната си позиция?
Не мога да отчета нищо като минус за дадено време. Всички се развиваме като хора и цивилизация. Ако някой счита нещо за минус в живота си и има възможност да го промени, а не го прави е негов личен проблем.
Имаме ли вече сцената, за която някога мечтаехме или все още е рано...
Не знам кой за какво е мечтал, но аз лично мечтаех за стойностна музика и повече професионализъм в изпълнителите. Единственото, което ми се иска все още да се случи е живата музика да излезе от кръчмите и клубовете и да се пренесе на сцена, била тя малка, средна или голяма.
На истинска сцена, а не на бар, зад бар или на сепаре. Смятам, че това би дало повече опит на всеки по веригата и няма да е нужно да добавяш “клоун за забавление” като ново лично качество, което да развиваш. Има много стойностна музика, която не е за танци, а на концерт не само се танцува.
А изкриви ли се твърде много от това, което си си представял, че ще бъде? Проблем в очакванията или...
Това, което ми се искаше да се случи се случва през последните години и го отчитам като огромен плюс. Не обичам да живея с очаквания, още повече за другите хора. Единствените очаквания отправям към себе си, за да няма на кой да се сърдя.
Хит по формула за класации или силен трак превърнат в хит от масата? Кое преобладава сега и кое преди?
В днешни времена преобладават и двете. Хубавото е, че артистите вече могат да бъдат независими от музикални компании, лейбъли, телевизия и радио и да генерират средства чрез гледаемост и слушаемост. Интернета и социалните мрежи помагат доста за това изкуството да се разпространява и по този начин всички имаме достъп до онова, което не е включено на ротация и подпомагаме артиста минимум само с изслушването или изглеждането на парчето.
В миналото, според мен, се разчиташе предимно на хит по калъп, а в още по-минало време се разчиташе предимно на качеството.
Коя е тавата, която от както си докоснал не си спирал да слушаш и до днес? А какво слушаш днес?
Нямам нищо определено като любим албум или песен. Имам много любими албуми и песни. Всяка тава е била за времето си и съм я слушал на рипийт в определен момент от живота си. Сега като си пусна нещо от тях, мога само да се кефя и да настръхвам.
Днес слушам и търся постоянно нова музика, която да ме грабне и за щастие успявам да намеря много такава. Виждал съм много хора, които цял живот слушат едни и същи изпълнители и албумите им от преди 10-20-30 години и плюят по всичко ново, което им се предложи.
Това за мен е като да ядеш всеки ден едно и също и да казваш, че е мега вкусно.
Кои артисти от родната сцена ти правят впечатление и имат нивото да се окичат с тази титла?
Не съм следял никога зорко БГ сцената, но попреслушвам някои неща, които са ми влезли в полезрението. На първо четене се сещам за ACBG, Vladymoney, Fyre, NDOE, Хесус от Ямбол, IMP, Djaany, V:RGO, Боро Първи. Харесва ми музиката им и отношението им към работата им.
Както един мой любим учител ми беше казал “Ако сам нямаш уважение към работата си, никой няма да има”.
Кои са 3-те най-важни неща в живота на човек и в частност твоите 3?
На първо място свободата на човек да избира и да бъде човек.
На второ любовта, но не само към човек или семейство, а към всичко. Към живота, работата, хобито, природата и т.н. Ако човек няма какво да обича, не знам за какво е на тоя свят... сигурно да си плати тока само.
На трето място да си правиш кефа и да се забавляваш и радваш на живота. И без това няма нищо вечно.
Кримнал: Поздрави Йо!
...........................................................................................................
ЙоМРУК Мърч - тук.
50STOTINKI 
Коментари 0