Първо, нека лично благодаря на Ильо за перфектната възможност, която предоставя на младите хора, които имат какво да кажат и са плътно в тия среди не по-малко от някой, който е на сцената или продуцира музика!
Много отдавна искам да запозная масово хората с изпълнители и музиканти, които са делеч от Балканските ни ширини. Поради факта, че хип хоп-а като цяло е обзел една голяма част от живота ми, дългогодишното ровене и слушане на нови стилове ме запозна с качествени неща отвъд представите, които съм имал. Всички знаем, че Youtube е златна мина, ако знаеш какво да търсиш и къде да гледаш. В крайнна сметка не всичко е Big Brother-ски изцепки на Пацо и чалга. Истината е такава, че в момента масовия български слушател е малко от сорта на кон с капаци и ако не е "strictly boom bap" или трап, в който се пее за нумизматика и синтетика в повечето случаи, то значи хич не го занимавай, камоли да си пусне да чуе нещо. Виждал съм как хора на години изпадат в крайности, ако видиш ли рапа не звучал деветдесетарски и трябвало да се пази истинското. От другата страна изкачат "дрип" лапешниците и почват да хулят как вече на мода било новото звучене и всичко старо било за пенсиониране заедно с тези, които го слушат. Истината е, че няма ново и старо. Има музика, която или ти харесва или не. По логиката на някой хора трябва отдавна да сме забравили за хора като "The J.B.'s" и "Zapp" ако трябва да дам пример, защото е музика на по 30-40 години. Няма как да оцениш нещо, било то старо или ново, което дори не си пуснал, а си го осъдил поради твои предразсъдъци, масово това се случва. Дай на песента тридесет секунди, една минута въпреки убежденията ти, тогава вече си направи извод дали даденото нещо е за теб или не. Повечето хора избягват проекти и изпълнители, щото еди кой си му е казал кое как било и в доста от случаите пропускат неща, които биха им харесали. Тук естествено не визирам Гери Никол и компания, там мисля, че нещата са ясни и без едната минута! Казвам го защото лично аз бях на този принцип, докато не слушах едно от интервютата на Ильо, в което реално говореше как не трябва да се ограничаваш и хулиш неща само защото си имал мнение за дадения човек или стил.
Просто му дай шанс и провери за себе си. И о, ЧУДО. Следвайки този простичък съвет открих и заобичах неща, които иначе бих подминал без да се замисля. С годините на ровене и открехване към нови хоризонти събрах доста голям и колоритен арсенал от жанрове и ритми, които си ги нося навсякъде с мен, присъщо естествено за един меломан. Хората, които имат огромни библиотеки и списъци с музика за различните настроения ще ме разберат за какво говоря и колко е ценно цялото това нещо. Но стига съм говорил за синдрома на българския ганьовец. Тук съм с друга цел.
Реших да запозная хората с едни пичове за които виждам не се говори много в България и такива неща ми липсват, а мисля че творчеството им е нещо повече от нужно в тези шано времена.
Не е за учудване, че школата е Бруклин. Всички знаем за старите кучета като Biggie, Jay Z, Masta Ace, Старото Мръсно Копеле, Afu-Ra, Jeru the Damaja, Mos Def и още адски много други...
В Бруклин обаче има една нова генерация от млади пичове, които не пускат щафетата и са пионери в психаделичното звучене ако мога така да се изразя, което ми обръща представите за музика последните години. Крюто е Beast Coast, a квартала е Flatbush. Три са групите в него Pro Era, The Underachievers и Flatbush Zombies.
Няма да обяснявам за всички поотделно, всеки сам може да се поразрови и да слуша нещо ново, пък знае ли се, може да открие новите си фаворити. Внимание обаче искам изцяло да обърна на третата група, а именно Flatbush Zombies. В нея са Meechy Darko, Zombie Juice и Erick the Architect. Триото израстват заедно във Flatbush, прекарвайки ранните си години в експериментиране със халюцигенни субстанции под формата на псилоцибин и LSD, оказвайки влияние по-късно в звученето на музиката им. Занимавайки се от тинейджърските си години с музика, Erick решава да направи група 2010 година и така тримата пускат първия си сингъл с клип Thug Waffle в който Erick продуцира музиката.
По-късно през същата година пускат и дебютния си микстейп D.R.U.G.S съкратено от "Death and Reincarnation Under Gods Supervision". Звученето им е ново, нещо което е експериментално и малко по-малко печелят фенове, които се увеличават, въпреки че са ъндъргаунд още дълго време. Така набирайки популярност през 2012-та година участват в саундтрака на RZA "Just Blowin' the Wind" за филма "The Man with the Iron Fists", в който всъщност RZA е режисьор.
Набирайки скорост следващата 2013-та година изкарват и втория си микстейп "BetterOffDEAD". Деветнайсет нови песни излизат на бял свят и някой от тях стават лицето на триото, песни които остават в историята и са показателни за това каква музика може да очаква човек от тях.
Следва EP-то "Clockwork Indigo" с една от другите групи в Beast Coast - The Underachievers.
2016 e годината, в която това отровно трио ме спечели, нищо че вече няколко години следях и слушах какво правят. Това е годината, в която те пускат дебютния си албум "3001: A Laced Odyssey"
Безспорно и без да се замислям мога да го сложа на едно от първите места в моята класация заради продукцията и самото звучене, което този болен мозък Erick прави и винаги е правил за групата. Без лейбъл, без спонсори, без продуценти зад гърба им тримата оформят едно звучене и стил, което си остава запазената им марка. От звучене и текст до заснемане на клиповете им, всичко е изпипано до най-малкия детайл. По тези критерии можеш да си дадеш сметка за това колко е качествено творчеството на даден човек. Ако трябва да дам оценка на самата тава, определено 10000/10. Всеки може да слуша и сам да прецени за себе си.
Следват албума "Vacation in Hell" и EP-то "Now More Than Ever".
През годините имат съвместни неща с изпълнители като Skepta, Action Bronson, A$ap Mob, Tech N9ne и още много други.
Наблюдавайки прогреса им от 2010-та насам съм изключително щастлив, че можех да израстна с една от малкото ню ейдж групи, които не само прогресират в положителна насока през годините, но и успяват с посланието си да мотивират и помогнат в трудни моменти на много хора в това число и на мен. Не всичко е блинг-блинг в крайна сметка и този reality check, който те правят чрез музиката си ме кара да си напомням малки и важни неща от ежедневието и помагат да не се самозабравям в нито един аспект от живота. Музиката се чувства със сърцето и я оценяваш най-много тогава, когато те вади от състояния, които не би споделил с никого. И нека бъдем честни пред себе си, всеки има моменти, в които се чувства слаб, нищожен и не намира смисъл в това, което прави. Някой давят мъката с алкохол, други с наркотици, трети я изпотяват във фитнеса, за мен личен терaпевт са такива групи като Зомбитата, които с една песен могат да те вдигнат от мъртвите ако мога така да се изразя. Тогава разбираш за магията на музиката, независимо дали ще си пуснеш Muddy Waters и Rolling Stones как забиват в някой задимен бар в Чикаго през 81-ва, TOOL с някоя стара тяхна класика или дори някой мръсен ирландски дрил. Музиката е нещо повече от чупки в ханша и хвърляне на селфетки, if you don't know, now you know chigga... Мога много да изговоря и напиша за творчеството на тези трима агенти, но ще оставя всеки сам да прецени, послуша и види дали е неговото нещо. Ииии с риск да се повторя, пак ще кажа: ПРОСТО МУ ДАЙ ШАНС!
За всички, на които им е интересно, момчетата имат и сайт, в който всеки петък пускат различен мърч, който е единствен по рода си и изработката на нещата им е нещо, което си заслужава да се носи и види.
thegloriousdead.com
Държа да отбележа, че в тези странни и трудни времена повече от всякога трябва да подкрепяме нашето. По принцип обичам да пазарувам от локални брандове като BigKef, Goloka, Кристал, Eastern Europe's Finest, Bare Hands Society, Wagon Clothing, Wayve, Brocode Wear, Kloshar Bags, Philly Apparel и още много други, които е много вероятно да изпусна. Изключение правя за Flatbush поради факта, че нямат аналог и също така съм вечен фен ако до сега не е станало ясно хаха. В този ред на мисли призовавам всички, които няма да прочетат всички думи написани до тук, да проверят някоя от гореизброените марки и да подкрепят, защото в смутните времена, в които се намираме тези хора разчитат на нас. Мисля, че схванахте идеята. Подкрепяйте и обичайте българското на първо място за да има смисъл!!!
Поздрави
От Илиян, Пловдивъ
222.
Бъди част от хип хоп историята!
50STOTINKI 
Коментари 0