“Майка вика много си ми странен, 15 години рап и не стана комерсиален - обяснявам колко съм запален”. Това е фраза от песента “Магарешки блус” в новия ти албум. Комерсиализацията на музиката е често повтаряща се тема в текстовете на много от българските рапъри. Сякаш се поставя някаква разделителна линия между стойностно и комерсиално. Съществува ли наистина такова противопоставяне? Ти гордееш ли се, че не си станал комерсиален, или се оплакваш, че си недооценен?
Фразата е казана с доста хумор, но има истина в нея. Основната ѝ идея е, че за да правиш поп музика и да си известен като име, се изискват определени компромиси с темите, звученето и т.н. Един вид сдъвкване, умишлено затъпяване на музиката, което аз не съм бил склонен да направя никога, нито пък ми е било цел. Не се смятам за неоценен. Издал съм вече пет солови албума и имам клубни участия доста редовно. По-важното е, че правя това, което обичам, без да съм зависим от публиката, правя “каквото усещам, че трябва – пък каквото ще да става”. За добро или лошо все още хората се интересуват от музиката ми, идват и пеят с мен по концерти и това само може да ме радва, чак ме изненадва понякога. Да, и аз взимам хонорари, и продавам албуми, но за щастие, финансовата ми сигурност не лежи върху музиката, което ми дава свободата да правя алтернативен български рап. Алтернативен на пластмасовите песнички между чалга и регетон, тъпите текстове с клишета за клубчета, мацки, коли и синтетични наркотици, и вечно повтарящият се клип на рапър, пеещ от сепаре на дискотека.
Цялото интервю чети тук - цък.
50STOTINKI 
Коментари 0