Sr. Martini @Plovdivtime

Публикуванo на Юли 17, 2017

Ето малка част от разговора между острието на Roof Rhymez Sr. Martini и Паулина Гегова за Plovdivtime:

- Да, творческото ти развитие полага началото си в „Снайпер рекърдс”, както и на много твои колеги през 90-те. Какво беше за теб да започнеш именно оттам?

- Беше изключителна привилегия и вдъхновение за онези години. Да усетиш работата в екип, общата идея и полагането на общи усилия за разгръщането и развитието й. За първи път заставах зад микрофон и думите от тетрадките и хвърчащите листове  се запечатваха на запис.

Много талантливи хора преминаха и бяха там през годините, въобще беше си едно РАП свърталище в добрия смисъл. Само вдъхновени и надъхани младежи, живеещи с Хип Хопа. Първи записи, клипове, концерти, човече. Това за нас през онези години беше огромен шанс – Станчо направи нещата така, че да се случват.

- Какъв беше рапът през онези години?

- За мен беше по-жив. Имаше ускорен пулс, буйна кръв течеше във вените му. Много по-емоционален, имаше доста групи, които бяха ангажирани социално с идеята да си помагаме като братя за едно по-добро и справедливо общество. Хиляди групи, много от тях дори не достигаха до нас, но всички бяха на стабилно ниво. Рапът беше наистина в разцвета си през 90-те за мен - много нахъсан, автентичен и свободолюбив!

- Какъв е сега?

- Сега в голяма степен е меркантилен, блудкав, плосък. Има, разбира се, и от автентичния, но този, който се пробутва по медии, телевизии и радиа - той е откровено слаб за мен, изпразнен  от съдържание. Просто не ми носи нищо като слушател, чак ми е смешно за какви самолети и майки говорим примерно. Хахаха!

Ние сме в България, Холивуд е друг свят! В цял свят има тенденция към свеждане на посланието до минимум. Но как да ти кажа - там има много добри чисто технически рапъри. Флоу, дикция, бързина, оригиналност на римите.

Проблемът не е в новите звуци, те са си окей. За мен проблемът е в липсата на смислени идеи, в тоталното загърбване на посланието. Всичко се свежда до първични белези и човешки желания - смешното през годините нарицателно за рапа - пари, коли, жени!

- А какъв би трябвало да бъде според теб?

- Според мен, трябва да е голяма движеща сила за младите и поток на вдъхновение. Предаване на житейски опит, посяване на мъдрост, споделяне на проблемите и търсенето на общото им решение, да е социално ангажиран и отговорен.

Има, слава Богу, още такива изпълнители и групи, които съумяват да формират у подрастващия млад човек подобни качества и личностни ценности, които да го направят свободен и съзнателна личност, а не пионка на системата. Овцете в човешки кожи и без това са много, на обществото са му нужни повече от всякога Бунтари. Рапът е перфектната музика, трамплин точно за изграждането на такъв тип хора - Революционери!

...........................

- В момента си MC към Roof Rhymez Studio. Как работите там? Съобразявате ли се с чартове, хитове, комерсиализъм?

- Съобразяваме се единствено и само със сърцето и душите си. Казвам ти честно, ние сме отдавна на пътя и правим музиката си лично, вътрешно. Нещо, което идва от самите нас - от хората за хората. "Правим музика за хора, не за потребители" е едно от водещите ни послания. Нас ни интересува да достигнем до сърцето на всеки един човек. Да открием личностите в тълпата. Класации, комерсиализация. Това са смешки. В Roof Rhymez се занимаваме със сериозни, смислени послания - такива, които са градивни и носят промяна в положителна посока.

- Към какво се стреми българската музикална индустрия през последните години – към качество или към количество?

- Към масово и  поголовно затъпяване! Не преувеличавам, погледнете къде е автентичното, чисто изкуство и кои са звездите на България. Щеше да е много смешно, ако не беше трагично, тъжно и жалко.

Това, че се работи с добри професионалисти от  хора по правенето на видеа към елементарни, направо жалки песни, които може и да звучат качествено откъм тон-режисура и звук,  не променя нещата. Хвърлят се усилия, влага се труд и финанси към изпълнители, които нямат кой знае какви качества.

Единствената им сила е, че могат да бъдат достатъчно "безлични", за да повлияят на  хората от така наречените "маса слушатели", да си останат "бледи кукли" и да не мислят. Сещаш се, че не говоря за безличие откъм визия. Там може да си и като папагал. Кой от кой по-шарен, оригинален, модерен. Не, говоря за душевно безличие. В индустрията то е водещото "качество".
...........................
Целият материал прочети тук.