Формата с/у Съдържанието

Малко ми е непонятно как през 2017-та все още има хора, за които формата в изкуството е по-важна, отколкото самото съдържание. За мен поне формата е важна и заслужава обсъждане, ако ти е интересно да разбереш как е направено, какви са техниките и как да се ъпгрейдваш...т.е. някакъв по-скоро "технически" разговор. Такива разговори, за съжаление, срещам рядко из пространството, но ми се струва нормално. Хората си говорят за тези неща, където му е мястото - в студиата, в репетиционните, ателиетата и т.н. Затова пък се наблюдава едно безразборно джафкане през 3 скрола в "Лицевата книга", "Тубата" и всички популярни платформи в момента. Обикновенно се лае на посоки, точно като полудяло куче, което се спуска по всичко, което се движи. Четем едни гръмки "критики" (псувни), питаме се защо се ползва едно или друго звучене, защо някой е облечен еди-как-си или защо пие в бутилка, а не в чаша, защо не е с "НайкЪ", а е с "Адибас" и безброй други невероятно "важни" за творбата подробности. Подобни дребнавости са като да ваяш скулптура и да плюеш по живописта и цветовете. Или обратното. Щото и обратното го има. Оказва се, че явно публиката в по-голямата си част изобщо не разбира, че това е просто форма, която артиста избира, за да пасне най-добре на идеята му.

Нека си припомним, в този момент, стенописа на Микеладжело в Сикстинската капела (aко не си я виждал, поправи се, Google it!)... бруталните детайли, със стотиците съдби изрисувани и преплетени в творбата му, изобщо - огромно съдържание, благодарение на избраната форма. Нека сега, да си припомним и някоя минималистична карикатура, на великия Доньо Донев, който с невероятен талант, чрез няколко щрихи ни дава безкомпромисен анализ, отношение и позиция, за определена ситуация или идея, за да останем накрая с впечатлението, че това е диагноза, а не карикатура. Карикатурата също е просто форма, а формата е само началото - след това идва майсторството. Ето защо поставих Микеланджело и Доньо Донев един до друг - защото са безкомпромисни майстори, които използват формата, за да я напълнят със съдържание, независимо каква е тя.

В същото време, рядко попадаме на разговор за това с какво точно е "пълна" творбата, какво носи в себе си... по-скоро важното е да се лае срещу това, което е различно от "нас". По-интересно ни е от порцелан или от стъкло е чашата, дали е висока или ниска, отколото какво има в нея. Не знам защо ми напомня на хората, които все се чудят - "на планина" или "на море"? Аз обикновенно отговорям - и двете.

Друга тенденция, тренд или както искате го наречете, са хората, които се дразнят от фразата "направи, за да критикуваш". Ще се опитам да им обясня, защо е толкова "популярна" сред артистите (и сред всички, които създават със собствените си ръце). Не, не е защото те (артистите) смятат, че са извънземни и видиш ли никой друг никога няма да успее да създаде друг добър продукт. Просто когато се хванеш да създаващ нещо рязко почваш да виждаш другата страна на монетата, доста смиряващо действа така да се каже... пробвайте, наистина... и всъщност ако повечето, които се „дразнят” бяха "създали" нещо сами въобще нямаше да стигнат до "критиката", която е по-скоро безразборно лаене. По-скоро щяха да оценят труда, времето, енергията и изобщо майсторството в творбата. Забележете, не казвам "харесат", казвам "оценят", защото изкуството в крайна сметка е субективно, нали така? А ако все пак решиш да критикуваш, ще е по-конкретно и следователно, може би градивно, може би дори артистите ще се вслушат в съвета ти, не се знае.

Всъщност незнам защо обяснявам неща, които всеки нормален възрастен човек, трябва да е разбрал, явно виждам дефицит в това отношение у спорещите. И изобщо непонятно ми е да критикуваш едно от най-човешките качества - да се променяш. Е*ем ти културата и изкуството, ако принципа е "да спрем на едно място"... Да го д*ха формата, да живее съдържанието!

Автор на текста е duketogo
Картинките са на Доньо Донев