Явката ДЛГ: Аз често се променям...

Това е само една малка част от обширното интервю на сп. dВЕРСИЯ със съвременния уличен поет Явор Тодоров по познат в нашите среди като Явката ДЛГ.

П: Завъртяхме се отново около темата за комерсиалното в рапа...
Я: Искам нещо важно да подчертая. Рап феновете трябва да разберат, че комерсиална и ъндърграунд музика не са жанрове. Комерсиалната музика е тази, която е много слушана, ъндърграунд – не е. Може да пееш за дисекция на жаби, по-ъндърграунд тема не мога да се сетя в момента, и в същото време да имаш гледанията на Гери-Никол. Т.е. ти ще бъдеш комерсиален изпълнител. А в същото време може да пееш за коли и жени и да имаш 15 гледания, от които 14 да са твои, за да провериш колко са станали гледанията. Това не са жанрове, това е статут на твоя музикален успех. Най ме дразнят рапърите, които казват „ние сме ъндърграунд“ и се бият в гърдите и се гордеят с това нещо. Но ако направим една аналогия, все едно да си брокер на недвижими имоти и да се хвалиш, че нямаш продажби. „Аз съм the real shit“, нали разбираш.

П: Мен ме дразни супер елитарната критика на комерсиалното от хора, които са се самообявили за елит и които просто не могат да понесат жанрове като рапа и чалгата, защото ги смятат за твърде плебейски и „просташки“. Ако едно изкуство стига до „масите“, според мен това в никакъв случай не е само по себе си лошо.
Я: Тук стигаме до многооспорвания от философите въпрос ведено на български. Погледът му лично за мен е много разумен. Но това е цял отделен ден на разговор, който трябва да отделим, за да го обсъдим. Не разбирам защо някои хора толкова критикуват комерсиалното. Те по-скоро критикуват частно чалгата или рапърите, които използват цинизми. Така нареченият неприличен език е другата ми болна тема. Аз не мога да възприема, че една дума е мръсна, а друга е чиста. Хуят е хуй. Но хората използват евфемизми заради възпитанието си. Друг е въпросът, че тези евфемизми поради многото си употребяване също се превръщат в мръсни думи. Можеш да напишеш най-просташкия текст с най-възпитаните думи на света. Обратно, с най-груби думи може да се каже някаква смешка или нещо мило. Джордж Карлин има един откъс от 70-те, където казва кои са седемте думи, които не можеш да употребяваш по телевизията. Парадоксалното е, че епитетите, описващи този език като „мръсен“, „каруцарски“ и т.н., са много повече от самите „мръсни“ думи. Иначе и аз съм възпитан в семейство, в което баща ми пред мен не псува, съответно и аз пред него не псувам, нито пред сестра ми. До ден днешен, ако някой от нас се изпусне, се чувстваме неудобно, а не трябва. Това не значи всяка втора дума да ни е псувня, но и да не се стесняваме да наричаме нещата с истинските им имена. Съответно и не разбирам елитарната критика към рапа само заради някоя и друга цинична дума. Задавали са ми въпрос защо използвам такъв език в музиката си. Аз казвам, че с музиката си говоря с феновете си. Ако ги срещна на улицата, бих си говорил така с тях, защото така си общувам с моите приятели. По-добре ли е парламентарният контрол, където тези хора се обиждат по всевъзможни красноречиви начини, без обаче да използват цинизми? Това за мен е лицемерно.

П: В този смисъл какво мислиш за обществения потрес от песента на Гери-Никол за „яката дупара“?
Я: Момичето може да няма 18, но има глава на раменете, има и родители. Тя си е избрала този подход, аз не виждам нещо нередно. Не е на 13 и да излезе по прашки. Тя реално си е зряла жена вече, голяма работа, че на 1-2 места в клиповете си е с по-изрязани гащички. Мен това не ме тревожи. Някои казват: „това развращава младежта“. Но това пак е една много дълга тема – в кого е вината: в изпълнителя, който развращава, или в определени хора, които и без него са си развратени. Аз самият нямам категорично мнение за това, но за „яката дупара“ ми е смешно: хората чакат да чуят нещо, за което да се хванат, и да започнат да се възмущават от държавата, обществото и т.н. „Днеска цял ден вали, да ти еба държавата“. Иначе Гери я познавам, идвала е да записва в нашето студио, но не поддържам връзка с нея, че да знам какви точно са нейните цели или идеи. Ако не бяха социалните медии, нямаше да разбера, че тази песен е скандална, въпреки че я бях чул. Просто толкова песни излизат с всякакви текстове, че това не ми направи изобщо впечатлени.

Брой 7 е домакин на материала, който ти препоръчвам да прочетеш "от-до" като цъкнеш тук, след това можеш да си свалиш PDF-файла или да четеш направо, а истината на Яжо започва на страница 110.