Бате Доуен - Ден Последен

Ден. После-ден. Всъщност нека се върнем малко на ден предпоследен, поне що се отнася до това писание тук.

Обещах на Ицо да направя дисекция без претенции на най-новото му видео, без да подминавам аудиото естествено. Получих достъп и нагласата ми беше, както винаги, да ударя първосигналните си впечатления и трепети под формата на думи посредством черната клавиатура. Абе, имах за кратко проблясък дали да не го направя под формата на видео или поне аудио, но реших, че текста оставя по-голяма свобода за въображение, реакции и представи, та... слагам слушалките, пускам видеото, облягам се назад и започвам да попивам. Или по-точно да потъвам, в темата, в кадрите, в емоцията на парчето... честно казано на моменти дори нямах нужда да слушам. Секундите цъкат, а аз поемам с ясната представа, че трябва и да анализирам, но с всяка нова цифра в брояча си мисля „няма да стане от едно гледане”, което разбива идеята за първосигналсност, но пък „заряда е твърде силен” казвам си, за да успея да уловя и предам всичко в детайли от веднъж. Свършва видеото и аз затварям браузъра. Умислен. Викам си „нека отлежи, утре пак”. Обаче! Нещото не изчезна така бързо от главата ми. И все пак, не го закачих повече този ден.

Междувремено идеята ми беше Бате Доуен да дойде до студиЙото, за да си поговорим за проекта и всичко останало, но поради лечението, което провежда това бе невъзможно. Така, минава нощта, случват се куп стресиращи събития, които в крайна сметка не успяват да преобърнат каручката ми (както искаш така го разбирай, но наистина има защо да го казвам).  

Ето, че „после” вече е „сега”, малко по-малко от 24 часа след първия ми допир до „Ден последен” всичко отново се върна в главата ми. Правя си следобедно кафе и си мисля „дали пък все пак не е по-добре да не изневерявам на себе си, а и на Ицо, който очаква мен, а не само името ми, та да не забия първите си впечатления?” и ето на, преди да си го пусна пак реших първо да напиша това.

Всъщност след нощта реших, че детайлите, които бих изпуснал след само 1 гледане не са моя работа, ще те насоча ако ги засегна, ще те объркам и като нищо да ги замажа, а не искам. Те са си твой проблем в най-добрия смисъл на думата.

Грабвам голямата четка и на палитрата изстисквам от 2 тубички съответно черно и бяло, разбира се между двете краски има достатъчно място за омачкване на цветовете (знам, че не са цветове, но така е прието) до получаване на колкото си искам, искаш или са необходими нюанси сиво. Сиво! Ето това е! Първото ми впечатление бе точно такова, не мрачно, не гадно, отвратително, а просто... сиво! Просто минорно и леко тъжно започва всичко, заради гледката, заради римите, заради търсения резултат, ако изобщо можем да говорим за нещо конкретно търсено, тъй като според мен това е една вътрешна, моментна емоция, едно настроение, една нужда на Бате Доуен да разкаже. И разказва! Знаеш ли какво усетих най-вече? Една борба, воля за победа въпреки всичко, не победа над нещо, а над себе си, победа над обстоятелствата и не обвинявайки ги, а въпреки тях. И това, което най-силно ме впечатли е, че позицията е „имам на какво да се опра”, има приятелско рамо... и то не едно! Ако това не е силно, не знам кое е. Не мисля, че има нужда да го гледам пак преди да кажа това. Това е истината, това е живота, това е артиста, разголен, откровен, без задължителна потребност да бъде разбран, оценен, консумиран. Просто е на ти със себе си и със своите хора, а и с всички застанали пред видеото с мишка на плей-бутона.

Това е хип хоп, откровен до болка, откровен пред блока, картина, не стока!

Видеото? Както казах, не искам да ти се меся във фантазията, нека тази книга си я прочетеш сам, но аз ще кажа само... една любов за металиста!

Автор без претенции: Илиян Илиев - Ильо

ПС: Китарката е вълшебна!
........................................................................................................................................................
Ето го и екипът отговорен за продукцията:
Supers4upen Motion Madness представен от Огнян Костовски (режисура и монтаж), Георги Маринов (оператор), Пламен Андреев (организатор).
Плакат от Калоян Стоянов и Огнян Костовски. Текст и изпълнение от Бате Доуен, музика и аранжимент Евгени (SCC), китарата е на Мичел Мичев, а обработката на MOZ.