Представям ти кратка извадка от материала с Ицо, а целия текст ще намериш тук - цък
Революция. Все по-често и за тази дума си мисля. И минавам през революцията на ума, на душата, през революцията на улицата, знаеш… Така си я търкалям в главата тази дума и все повече се изпразва от смисъл. Ти вярваш ли в революциите? Вярваш ли, че са възможни с днешна дата, тук?
Не мисля, че съм компетентен да отговоря на такъв въпрос. Лично аз вярвам в промяната, не в революциите. Ако учените открият начин революция да се прави с ядене, пиене и говорене на глупости, то тя положително ще се случи първо при нас.
............................
Симпатията. Ти страхувал ли си се да не я изгубиш? Да си мислиш ,че си си същият Ицо и че си правиш същите добри неща, които си правил и досега, обаче да спрат да те харесват. По някаква причина.
Вярвам силно, че докато върша работата си с истинско вдъхновение и докато тя докосва сърцата на българите, аз няма да загубя тяхната симпатия.
С кого се състезаваш?
Не се състезавам с никого, просто следвам своя път. През всичките тези години видях, че ако имаме хубави песни, няма никакво значение какво правят другите.
............................
Най-големият риск, който сте поемали като група, като независима група?
Риск има във всяко нещо, но според мен най-много си патят тези, които търсят сигурното. Това даже не е и риск, то си е рецепта за провал.
Не е ли изобщо рисково заниманието с изкуство в страна като нашата?
Най-рисковото в страна като нашата е да бъдеш на държавна работа.
При нея имаш две възможности - да живееш бедно и да се възмущаваш или да изчакаш да те назначат там, където да можеш да крадеш от другите хора в страната ти. За мен тези два варианта са унизителни и съсипват смисъла от живеенето на един човек.
Всяко друго занимание, включително и с изкуство, е по-малко рисково.
50STOTINKI 
Коментари 0