Кадрите са от Back to the Unity 2015. "Песен на песните" е произведение на Теодор Траянов, а ето кой е той:
Теодор Траянов е роден на 30.01.1882 в град Пазарджик. Завършва I мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия фаkултет на СУ (1899-1900) и в Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Участвува като доброволец в двете балкански войни през 1912-1913. Включва се в четата на Хр. Чернопеев. Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914-1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 правителството на Ал. Цанков окончателно го отзовава, Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. Учител в I мъжка гимназия в София (1926-1933).
За пръв път печата стихове през 1899 в сп. "Смях". Сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Наш живот", "Демократически преглед", "Художник", "Ново общество", "Съвременник", "Съвременна мисъл", "Свобода", "Художествена култура", "Факел". "Звено", "Народ и армия", "Везни", "Парнас", "Хиперион", "Модерно изкуство", на алманаха "Южни цветове", на вестниците "Ден", "Оса", "Злъчка", "Епоха", "Вестник на жената", "Зора", "Литературни новини", "Мисъл", "Заря", "Литературен глас", "Литературен свят", "Мир", "Литературен живот" и др. Участвува в литературни сборници и антологии - "Българска антология" (1910), "Поетична година" (1915), "Най-отбрани песни" (1917), "Млада България" (1922), "Одрин" (1923), "Лорд Байрон" (1924). Заедно с Ив. Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922-1931 най-голямото българско символистично списание - "Хиперион".
Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с П. К. Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Ив. Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата - "мъртвата царкиня", да проследи подсъзнателния и´ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в бълг. съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на "освободения" европейски човек).
Теодор Траянов напуска този свят на 15.01.1945 в град София.
Коментари 0