Без много приказки за интро, само ще ти кажа, че това е един доста сериозен, мислещ човек, обичащ и живеещ с тази музика от години. Дами и господа пригответе се за един откровен разговор с Pikisipi (SAF) a.k.a. DJ Dimitri from Chair
Здравей, кажи ми за кой път ще стъпиш на българска сцена и как намираш публиката ни?
Мисля, че това ми е 5-то или 6-то гостуване в България, в Пловдив ще бъда за втори път и много се радвам на затвърждаването на приятелството с колегите и феновете от България.
Кое е общото между българската и македонската сцена?
Любовта към музиката и чувството за ритъм, което имаме ние като Балкански народи, е нещо, което забелязах, когато започнах да живея в Чехия. Това са и нашите най-големи качества и общи точки, които трябва да сближават Братските Балкански народи.
Ти си бил в много от балканските страни, може ли да се говори за специфика на балканската хип хоп гилдия или има твърде много различия, както при племената по земите ни някога.
Балканите са екзотично място за останалата част от света заради своите специфика и манталитет, които рефлектират във всички аспекти на начина на живот.
На Балканската Хип-Хоп сцена ги има искреността и Хардкор Гето моментът!
Балканският ХИП ХОП е ХАРДКОР ХИП ХОП! Това е нашата специфика
Ок, нарочно започнах така странно разговора, да е нестандартно, но все пак няма как да не засегнем и някой по-резонни въпроси. Кажи ми кой, кога и как те запозна с нейно величество музиката и негово величесто рапа? Това любов от пръв поглед ли беше или постепенно навлезе и се оплете в мрежите им?
Живейки като дете с вуйчо ми, който е колекционер на плочи, израснах с James Brown, Jimi Hendrix, George Clinton, Isac Hayes, Herbie Hancock, Cool and the Gang и т.н. Имаше и винили на Sugar Hill Gang, Whodini, Bambaata, но по това време тази музика все още се наричаше ФЪНК (термините Хип Хоп и Рап не бяха приети и все още бяха нови изрази за музикалната индустрия и публика). Нямаше MTV през соц-а... Гледахме и танцувахме брейк денс с приятелите от даскало. Много се кефехме на Run DMC, които започнаха да стават известни през 80-те, както и Fat Boys, Kurtis Blow, но се самоопределяхме като ФЪНК-ари. През 1987 вуйчо ми ме заведе на кино на филма Beat Street и за първи път видях изпълнение на Grandmaster Flash & The Furious 5. И това беше... След филма си купих плочи и вече знаех, че искам да бъда част от това културно движение. Просто знаех, че това е то!
Разкажи ми на какво се кефеше най-много в началото. Любимите ти артисти и тави – да кажем по един топ 5 (ако са малко, може и 10).
Ами имам различни любими артисти в различни времеви интервали. EPMD, Public Enemy, Rakim, Big Daddy Kane, LL Cool J, Boogie Down Productions от 80-те, Gangstarr, A Tribe Called Quest, Nas, Biggie, Redman, ODB, ShowBiz & A.G., Krs-one, D.I.T.C., Das Efx от 90-те, златната ера!
А как се роди SAF? Важно ми е да го разкажеш възможно най-сурово. Как се спряхте на името, кога усетихте, че сте интересни за публиката?
Аз вече работех с Cista Okolina и пред 1993 година пътищата ни с Гоце се пресякоха, със Смилен вече се познавахме от общи Хардкор Пънк познати (имаше група с мой приятел) и при първия ни разговор за Рап музика разбрахме, че ни харесват същите артисти и на следващия ден ми се обади Гоце да се видим, да си разменим музика и да правим музика (той имаше drum машина и компютър). Името на състава до измисли Гоце, а аз, бидейки голям фен на африканското движение и A Tribe Called Quest (Native Tongues Family) се носех по-афро и автоматично станах част от групата, понеже бях цял ден в Okolina-та (околията). Започнахме с демо записи и „останалото е история”.
15 години на сцена е едно добро число – дай ми любим момент. А най-гадният?
15 години от САФ, а аз съм на сцена от 1992, когато се създаваше Cista Okolina (23 години на музикалната сцена, последните 15 като професионален DJ).
Трябва да призная, че концертът за промото на албума ни Safizam и общият концерт с Das Efx са най-любимите ми изяви на сцена. Сбъдна ми се детската мечта да изляза на една сцена заедно с Das Efx. А иначе като DJ за най-любим считам концерта с Kool and the Gang в Прага. Това ми беше сбъдване на още една детска мечта.
Няма гадни, всяко излизане на сцена си има своя красота, не съм имал лош опит. Имаме супер публика!
С кой ти беше най-яко на сцена от Public Enemy, Method Man и DMX. Кой е най-про от тях според теб и какво научи ти от всички тях?
Public Enemy – въпреки че са дядовци, все още са безупречни. Иначе от запознанствата по фестивали и концерти съм научил, че и артистите са обикновени смъртници и най-нормални хора.
Защо реши MC Pikisipi да стане DJ Dimitri od Chair. Как го усети?
Детската ми мечта да бъда DJ стои в основата. Станах MC, защото нямах кеша да си купя техника, грамофони, миксер и просто се случи след като колекцията с винили ставаше все по-голяма и по-голяма, слушах музика все повече и имах креативни приливи и нужда да пиша. Нямаше големи хип хоп събирания и трябваше да организирам фрийстайл хип хоп събития, на които пусках музика от CD или касетофон с 2 касетки. Трябваше да създaвам и ново алтер его. Не ми се искаше да използвам името Pikisipi, а имах оферта от най-добрия клуб за онова време – Елемент, да пускам музика като резидент DJ и не исках да злоупотребявам с идентичността на SAF като група.
Живееш в Прага, как е там сцената? Има ли общо с нашите тук на Балканите? Те не са тук, но пък са славяни, каква е връзката и има ли изобщо такава?
Сцената е голяма, но хип хоп-ът им не е на нивото на Балканския по простата причина, че нямат такива социални и екзистенциални проблеми. Не може добър хип хоп без добро ГЕТО. Иначе всеки уикенд Прага е домакин на най-добрите имена от световната хип хоп сцена. В този аспект сцената е супер, имат големи фестивали (най-големият в Източна Европа), нон-стоп има промоции на местни артисти, но истината е, че не съм въодушевен от чешките артисти... Прекалено комерсиална музика правят...
Ще приключваме скоро разговора и аз ще се върна към началото – мислиш ли, че нашите култури, говоря за хип хоп, могат и трябва да работят заедно за да оцелеят, така както трябва да направят и народите ни, а не да се делят (става дума за всички на Балканите) или така сме си добре?
Както казах по-горе, колкото и ние, Балканските народи, да искаме да бъдем специални и да се различаваме от съседите си, по света гледат на нас като на Балканци, от която и държава да сме. Балканите са буре с барут и през историята им винаги са били разделени от многото войни и заради това хората не са единни, дори и да имаме една и съща биологическа и социологическа структура. Когато изтрием границите на Балканите, тогава ще има единство!
Ок, аз ти благодаря за това включване. Ако има нещо, което не съм те питал, а искаш да кажеш, да благодариш, да поздравиш някой, ти си.
Голям поздрав до всички любители на Истинския ХИП ХОП в Пловдив и в България!!!
Коментари 0