Goosh: Танцувай, даже да няма къде...

Goosh

В основата им стои Георги "Goosh" Енчев. 35-годишният хореограф е родом от Каварна. В ерата на комунизма и VHS-а, за разлика от повечето си набори с нестандартно за режима мислене, не се радва на желанието за дълга коса и всички албуми на Led Zeppelin, a на хип-хоп музиката. Развива страстта си на меломан и събира всяка една видео и аудиокасета, която му попада.

Движенията на танцьорите във видеоклиповете го запалват и заедно с брат си започват да ги повтарят. Избират да репетират навън, където намерят място, и съвсем скоро събират агитка от зяпачи. Така се завърта колелото, което го води до днешния момент, в който спокойно може да бъде обявен за един от най-добрите street dance хореографи в родината ни.

Родителите му не са особено възхитени от увлечението му и за да ги успокои, се записва в икономическия университет във Варна. Но не спира да мечтае за собствена зала. Когато се запознах с него преди четири години, вече имаше зала в София, а Goosh редуваше тренировките в София и във Варна.

Днес залите са седем - във Варна, София, Бургас, Търново, Русе, Пловдив и Добрич. До края на месеца и средата на следващият предстои отварянето на още две в Благоевград и Белослав. А има и доста хореографи, които са се оттеглили от The Center, за да направят собствени зали.

Енергията на Goosh

Независимо в кой град си и при кой хореограф ще избереш да танцуваш, усещаш енергията на Goosh. Тя е в самата зала, в движенията на хореографиите, в цялостната атсмофера на The Center. Защото, за разлика от повечето хореографи, които гледат на танца като атрактивен начин на изкарване на пари, Goosh е адски стриктен в цялостната философия за интегриране на движението към музиката като начин на живот...

Танците те променят

Променя се стойката и походката ти. Координацията на движенията, цялостната ти двигателна култура.

Променя се начинът, по който слушаш и възприемаш музиката. Отначало, докато с досада осъзнаваш как броиш от 1 до 8 (хореографиите са разделени на осмици) на поредното парче си мислиш, че си "развалил", защото не можеш да се насладиш на песента, докато числата плуват пред очите ти.

Около месец по-късно осъзнаваш, че досега само си чувал музиката, но тепърва започваш да я слушаш. Да я разделяш на инструменти, на тактове и полутактове - и след това да ги сглобяваш в обща феерия от звуци и да й се наслаждаваш.

Влезеш ли в залата, можеш да избереш дали да въведеш в нея и външния свят или да го оставиш на прага й. Ако избереш първия вариант, едва ли ще издържиш повече от месец. Няма да можеш да се потопиш в музиката и да я оставиш да те води. Но избереш ли втория, и най-важното - научиш ли се да го правиш, ще излизаш от нея по-щастлив.

Целия материал чети тук.