СЦЕНАТА: За удобство на не-виновният

Пиша това... ммм, щях да кажа афектиран, но е лъжа, по-близо до истината е „отегчен“ от еднообразието в реакциите на реагиращите вече толкова години на ред.

Колко е удобно да се дистанцира човек до степен да гледа отвисоко всезнаещ и да усеща, че „вината в крайна сметка е някъде извън мен, бро“. Удобно е да делим на ние и те, като е неудобно някак да смятаме, че при НИЕ нещо не е както трябва, в ТЕ трябва да е проблемът...

Искате промяна на сцената? Ами променете се! Не искате промяна на сцената? Ами примирете се...

Тя, милата... Сцената, по която така с лекота се сипят бисери, летят емотиконки смеещи се злокобно, плачещи или адски червенеещи. Чак хора се отказват от нея, като че е личност с тяло, чувства и съзнание.

Тя стои и дори не гледа с две отворени очи, а мижа с едното, наднича като броящият на криеница и пак е виновна, че много се взира.

Тя, дето е едно парче глина позволяваща да я мачкат толкова ръце обслужващи различни умове, пак няма форма и все е в нея вината.

Тя милата е виновна, че кариери приключват по нейна вина, не я бивало, просто си кибичи и няма кой пакет пуканки да и даде, поне да заприлича на популярните gif-чета съпровождащи я често щом е център на обсъждане.

Всъщност – Тя, милата, е точно с такъв външен вид и ментално състояние с каквито заслужаваме да бъде и сме готови да възприемем, най-малкото, за да сме недоволни, щото „то пък иначе кво?“.

Да, на теория може и да ни се иска да е друга, но на практика кой иска да се поизцапа?

Докато реагираш (ти, да, точно ти) на това, което е извън разбиранията ти за стойност и го издигаш до състояние още хора да го видят (заради реагирането ти, така работи алгоритъмът) - ти си човекът, който я прави такава, каквато  не я харесваш.

Докато НЕ реагираш (ти, да, точно ти) на това, което е стойностно според разбиранията ти и го оставяш да изпада надолу до степен да му остава само някой да пусне водата, вместо да го повдигнеш, за да го видят и чуят повече хора (заради реагирането ти, така работи алгоритъмът) – ти си човекът, който я прави такава, каквато не я харесваш.

Тя, милата, няма как да угоди на всеки вкус, но с удоволствие допуска да гнездят по нея всякакви птички и не им пречи да си пеят песничките, пък било то и пеликански.

Тя, милата, не иска, не може, а и не трябва да е само твоя, лична и единствена. Или пък трябва, иска и е. Такава е, когато си пред огледалото. Харесваш ли я сега?

ПС: тази култура, като всяка друга човешка такава, е маса от човеци с всичките им плюсове и минуси и вследствие на всеки един член изглежда така и постига това. Честито, роди се и се развива, не е отличник, но не е и двойкаДЖИЯ ... познай защо?

..........................................................BIGKEF.COM................................................................................

Всички ЙО-линкове са ТУК.

ЙоМРУК Мърч ТУК.

..........................................................BIGKEF.COM................................................................................