10 в целта със: ZAFAYAH

Публикувано на Август 31, 2021 0 коментара

Къде те заварваме и от кога си там?

В Норвегия, от 3 години сме тук.

Разкажи ми за първата ти среща с изкуството...

За първи път срещнах изкуството вкъщи. Баща ми пее и свири на китара, а отделно има и много голяма фонотека, та така успя и мен да запали от най-ранна възраст.

Кое беше толкова специално на 90-те в БГ, а и като цяло?

Мисля, че всяко едно десетилетие носи сходно усещане у тези, които отрастват в него. Чувстваш се носител на промяната, на революцията, ако щеш. Но има нещо, което беше специално през 90-те в България, а и в други държави, които са били от източната страна на желязната завеса. А именно, че (за разлика от нашите родители, които са израстнали в ограничения и цензура) ние изведнъж имахме достъп до случващото се по света. Преди да дойде кабелната, беше сателитна чиния и MTV и MCM се гледаха много. Нямаше стрийминг услуги с достъп до милиони артисти, а всичко се записваше на касетки, които после изтърквахме от слушане. В последствие и дискове. Това поколение бяхме маниаци по дефиниция - на музика, маратонки, скейтове и кънки, хек, баскет и т.н. Тогава имаше по-малко събития, но пък почти всяко такова се превръщаше в празник. Имаше и много ясно обособени суб-култури, в момента границите са размити, за добро или лошо.

А кое беше големият минус, който отчиташ от днешната си позиция?

Въпреки че днешното поколение е малко претръпнало и предозирало с информация, при желание, те по много по-лесен начин могат да вдигат левъла в това, с което се занимават. Големият минус за нашето поколение беше, че трябваше ние да проправяме пътя, нямаше традиция, на която да стъпим, а и липсваше техническа и материална култура в много отношения. По някакъв начин, въпреки финансовите ограничения и чрез много експерименти и търсене на информация, успяхме да научим някакви неща, част от които, за съжаление, бяха криворазбрани. Аз до ден днешен осъзнавам ежедневно какви липси съм имал и колко е трябвало да наваксвам и все още го правя. България, за жалост, винаги е била по-назад дори от съседните си държави, що се отнася до музикална сцена. Средата е адски важна и не сме били в равнопоставено положение с повечето държави на запад от нас.

Днес обаче, не трябва да ограбиш банка, за да си вземеш сносен компютър, саундкарта, миди и евентуално някакъв инструмент, а освен това, имаш и безгранично инфо в тубата, форуми и уебсайтове. Както и съществено по-голяма музикална гилдия, т.е. хора, с които да обмениш опит, да се надъхвате и конкурирате, ако щеш. Аз като започнах да правя реге музика, не знаех за никого, който да прави същото. Всъщност в годината, в която записах и първите си демота вкъщи и бях подготвителна година в езикова паралелка, тормозещ съучениците си да слушат моите опити на jamaican patois, тогава излезе албумът на DRS, както и “Я надуй дядо кавала” на Чефо Машината. Тези хора адски много ме надъхаха и помня как когато Ndoe идваше до Търговище, едно надъхано пишлеме ходеше да му прави фристайли на “стопа” на центъра. От него подкрепата значеше много и в последствие нееднократно сме делили сцена, като няма да забравя първите пъти, когато точно бях станал студент в София, а DRS имаха участия и ми дадоха възможност да подгрявам, та дори и да изскоча на някой-друг трак с тях. Благодарности и уважение към тях.

Имаме ли вече сцената, за която някога мечтаехме или все още е рано...

За съжаление съм малко откъснат от сцената през последните години, но в момента, в който се преместихме в Норвегия, това, което оставих в България, не беше точно тази сцена, за която си бях мечтал. Ще отнеме още време, манталитетът трябва да се промени, а и тази пандемия допълнително прецака нещата. Обаче виждам, че има и някои артисти, които много са дръпнали, а има и такива, които се целят и навън, което е хубав начин да си свериш часовника и да видиш къде реално се намираш. Както и да допринесеш за имиджа на България.

А изкриви ли се твърде много от това, което си си представял, че ще бъде. Проблем в очакванията или...

Не мисля, че нещо се е изкривило - всичко е отражение на обществото ни. Аз винаги съм гледал да давам всичко от себе си, правя го и в момента и въпреки че от доста време не съм пускал нови неща, не спирам да работя в посока да се превърна в антипода на това, което не ми харесва. Но ми трябваше да се дистанцирам, да погледна ситуацията от различен ъгъл, за да видя не само чуждите, но и собствените си недостатъци. Всички сме част от пъзела - артисти, промоутъри, фенове, персонал, политици ако щеш. Прекалено много очаквания има в България, но липсва мисъл и конкретни действия и политики, които да стимулират развитието на сцената. Разликата с Норвегия и другите скандинавски държави, например, е наистина огромна. Тук синдикатът на артистите е фактор и може да упражнява реален натиск върху политиците. Подкрепяйте тези, които се борят за правата ви, ако самите вас не ви се занимава с това. В България е модерно да си бунтар дори и срещу хората, които защитават собствените ти интереси. Бедността не е единственият фактор, които ни спира, тя може да бъде надмогната единствено чрез обединение на всички с общ интерес, но първо трябва да осъзнаем, че го имаме.

Хит по формула за класации или силен трак превърнат в хит от масата? Кое преобладава сега и кое преди?

Преди са се правели химни, а днес - хитове. Честно казано, в момента има прекалено много музика, правена изкючително по youtube tutorials, всичко е изпипано до съвършенство, но често страда креативността и се губи човешкото и живеца. И преди е имало музика, продуцирана с цел да се превърне в хит, но голяма част от нея се слуша и до днес, а огромната част от миналогодишните хитове вече хората са ги забравили. Душата е факторът. Има артисти като Big Youth, който също в много парчета мърмори, ама някакси повече ме надъхва от мърморещите емсита днес. А бащата на рапа - U-ROY, не знам дали е мислил за хит като е извикал “Wake the town and tell the people”, ама наистина е събудил града и гласът му все още отеква. Motown (HItsville), от друга страна, са били с ясната идея да правят хитове, които да бъдат слушани и от бели и от черни, и са успели до таква степен, че и в момента внуците на онова поколение пак слушат тази музика, а много от техните съвременни идоли вкарват препратки към нея. Но това е, защото там има замесени гениални музиканти и самата индустрия не е била толкова пластмасова, колкото е днес. Преди два дена ни напусна Lee Scratch Perry - не вярвам той да е осъзнавал, че ще направи такава революция и ще даде началото на нов тип продуциране, който, по един или друг начин е използван от всички нас днес, а тракове, продуцирани от него, ще се превърнат в едни от най-големите хитове на Bob Marley (напр. “Sun Is Shining”, “Lively Up Yourself”), Max Romeo (“Chase The Devil”), които в последствие са ремиксирани толкова много пъти и са се превърнали в химни. Ама има хора, които предпочитат пластмасови изделия за еднократна употреба, няма лошо.

Коя е тавата, която откакто си докоснал не си спирал да слушаш и до днес? А какво слушаш денс?

Alton Ellis - “Mr. Soul Of Jamaica”. Малко ме е страх, че може да ми писне един ден от толкова слушане, но вероятността не е голяма. В последните години слушам основно rocksteady/reggae от края на 60-те, през 70-те и докъм първата половина на 80-те. Както и соул от същите години, джаз (тук има джаз канал на националното радио и често си го пускам), тук-таме и хип-хоп (бях на концерт на Common, който пръсна… Той е може би емсито, което си пускам най-често от училище насам), а от “новите” много ме кефят Anderson .Paak, Maverick Sabre, Jorja Smith, покойната вече Amy Winehouse. Както и банди/артисти, които вкарват олд-скуул звучене - Daptone Records са много силни в това отношение. Слушам и българска фолклорна музика, afrobeat и всякаква музика, която влиза в категориятa “world”. Дори и православни песнопения.

Кои артисти от родната сцена ти правят впечатление и имат нивото да се окичат с тази титла?

Със сигурност ще пропусна някого, но една част от тях са: Kin Riddimz, Jahmmi, Bobo, Ndoe, Елена Сиракова, Рут Колева, Funky Miracle, Жлъч, Иван Шопов, Иво Димчев, имаме и много силни фолклорни и джаз музиканти. А относно титлата - всеки, който се чувства артист, има свободата да се окичи с нея, аз не мога да кажа кой на какво ниво е, защото не разбирам от всеки стил. Хора и вкусове различни има бол.

Кои са 3-те най-важни неща в живота на човек и в частност твоите 3?
Семейството, музиката и свободата.