10 в целта с: MASTA G (Добри Момчета / Hood'G'Fam)

Публикувано на Юли 08, 2021 0 коментара

Къде те заварваме и от кога си там?

Във Виена, Австрия. От две и малко години вече.

Разкажи ми за първата ти среща с изкуството...

Първа среща беше в паралелката по изобразително изкуство в основното училище, където пък имахме и предмет хореография, чрез който се запознах и със сцената.

Кое беше толкова специално на 90-те в БГ, а и като цяло?

90-те е специална епоха, в която се запознах с музиката чрез касетки на Queen, Roxette, ABBA, Гумени Глави, Дони и Момчил, Рап Нация, Амнистия, The Prodigy ииии той… няма край този списък. Cartoon Network, MTV… Свободата, балканчето в махалата, аверите, които викат пред оградат да излезем. Телефонът, който ако не вдигнеш, не знаеш кой е звънял и не можеш да върнеш пропуснатото обаждане. Който иска, ще те намери. Ходихме си по дворовете, като едно голямо семейство в Италианската махала в Бургас.

А кое беше големият минус, който отчиташ от днешната си позиция?

Станало е това, което е трябвало да стане. Не съжалявам за нищо. За мен беше простичко, защото бях хлапе. За родителите ни е било къде тежко, къде не толкова, но всички сме живи и здрави и сме взели, каквото сме могли от това време, както правим и сега.

Имаме ли вече сцената, за която някога мечтаехме или все още е рано...

Никога не е рано и никога не е късно… сцената се движи в естествената си посока. Разбира се, че винаги може още. Виждат се проблясъци на общност в средите. При “големите” и “стари кучета” все още интересът стои на първо място, но това е техния начин и няма да се промени, докато по - младите артисти изглежда да се подкрепят, вместо да се състезават и спорят кой бил истински, кой не, както беше по-рано. Виждам раздвижване в посока изкуство, което е добър знак. Ясно е, че музиката е въпрос на вкус… дали би си го пуснал пак в къщи или “не е твоето”. Но дори и да “не е твоето”, не е нужно да храниш, познавайки артиста, мирогледа и концепцията му. Трудът си е труд и трябва да се уважава, когато се полага.

А изкриви ли се твърде много от това, което си си представял, че ще бъде. Проблем в очакванията или...

Не съм имал очаквания. Единственото изкривено бих нарекъл бутафорните награди, за които едни определени рапъри се борят с г-жа Бонева по телефона. Но к’во пък? Това ги ощастливява, окрилява… може би носи участия, за които не репетират ежедневно, щото все пак звезди… все пак награда... Радвам се, че от друга страна далеч от наградите се набляга все повече на звука, на дикцията, на имиджа, като отделен образ от личността.

Хит по формула за класации или силен трак превърнат в хит от масата? Кое преобладава сега и кое преди?

Формулата сама по себе си, няма как да направи хит без качествен прочит и изпълнение. Точно хитът, наложен от масата е довел до създаването на формулата. Ако питаш за БГ музиката, не съм се задълбавал в анализи на структурите на песните, които харесвам. В световен мащаб, мисля че от мнооого дълго време се работи по формулата без много пресмятане, щото музикантите просто знаят кога да свирят и кога да спрат и продуцентите знаят кога да използват едра и кога фина шкурка, а самата индустрия е добре смазана машина. В днешно време да не забравяме също и алгоритмите на социалните мрежи, които ти тикат неща в ръцете, устата и ушите, дори и да не искаш. Все по-рядко музикантът с инструмент в ръка е част от продукцията в БГ рапа, да не кажа и че почти не участва, което е жалко. Пример за “втория тип хит” у нас е може би “Хубаво е лятото” на Гумени Глави, “Направи ме щастлив” на Спенс… в днешно време смятам, че е все по-невъзможно да се случи, не заради липсващата формула за хит, а заради наличието на социалните мрежи с техните алгоритми.

Коя е тавата, която от както си докоснал не си спирал да слушаш и до днес? А какво слушаш днес?

Пфф тук трябва да говорим за цяла пекарна тави… всички студийни албуми на 2pac, TQ - They Never Saw Me Coming, Paris - Guerilla Funk, Maroon 5 - Red Pill Blues, Mayer Hawthorne - Where Does This Door Go, The Prodigy- The Fat Of The Land… само един ли трябваше, че има и още много. Днес слушам всичко каквото ми хареса. Слушам немски рап, американски рап, слушам и доста фънки, джази типажи. Всъщност жанровете днес са малко смесени. Слушам музика, дето ми носи чувства и ми бъзика радиото.

Кои артисти от родната сцена ти правят впечатление и имат нивото да се окичат с тази титла?

Титлите ги дава Бонева, пък на мен ми правят впечатление пичовете от ACBG, Vulchynrav a.k.a VladyMoney, V:RGO се развива все повече и повече, NDOE направи завръщане по учебник, TARIKATA определено знае какво прави, Хесус от Ямбол прави яки неща, Боро наистина бачка доста, Респект за Мом4ето, въпреки, че не е точно моето. Уважение за всички, които са в играта и го правят с и от любов. За кефа

Кои са 3-те най-важни неща в живота на човек и в частност твоите 3?

В живота на всеки човек има различни 3 и повече от 3 най-важни неща, за това мога да отговоря само на втората част от въпроса, а именно за моите 3. “Семейството на първо място, парите след тях”, но парите не са в никакъв случай на престижното второ място, нито на трето. Назад, назад на последните редове.

Следва кефът, щото ако не изпитваш кеф от живота, за какво живеем?
Не на последно място е уважението към околната среда. Имам в предвид природа, животни, хора - близки и далечни, щото според мен сме зависими, като скачени съдове и ако нямаме уважението към заобикалящата среда, няма как да очакваме да ни се върне различно от даденото.