Къде те заварваме и от кога си там?
Живея в Гент (Белгия) от около четири месеца. Иначе съм финансов и културен емигрант от края на миналата година...
Разкажи ми за първата ти среща с изкуството...
Бях на 6, първокласник, когато докато чаках майка ми да се прибера от работа си пусках двойния албум на Queen, издаден от Балкантон и импровизирах с тупалка за килими вместо китара.
Кое беше толкова специално на 90-те в БГ, а и като цяло?
Най-специалното бяха промените и пълната свобода. На всяко ниво сред социума в БГ започнаха перманентни изменения. Те бяха започнали още в края на 80-те всъщност. Но 90-те бяха истинска буря. Най-вече сблъсъкът със западната култура и музика промени много живота ми, а и не само моят. Попивах като гъба всичко, до което стигаха ушите ми. Специално по рап се запалих от МС Hammer, точно 1990-та. Беше различно, много извън стандартите дотогава - яко естрада и Златен Орфей, сръбско и ламбада. Хубавото на онези години за мен е, че точно тогава бях на 11 и ми се живееше повече от необходимото. Опитах почти от всичко до казармата, то и тя беше през 90-те, та и тя си беше специална някак. При мен минаха и под знака на Амнистия тогава, което си беше една основна част от живота ми по ред причини. Един гений беше казал ,,Мечтата живял съм я, брат”. Имаше ,,Американско лято” (94). Беше лудостта на цял народ. Като цяло хората се заредиха с оптимизъм за бъдещето, но пък към края на декадата бързо се върнаха в реалността. А тя винаги е брутална, по призумция.
А кое беше големият минус, който отчиташ от днешната си позиция?
Краят на предния въпрос е причината да се обусловя на четвъртия като отговор. Най-пагубен се оказа нихилизма ни като общество. Когато 45 години са ти внушавали, че "партията" се грижи за теб, а изведнъж тя ти каже "Абе, я се оправяй сам", явно се получава някакъв вакуум във вярата на обикновения човек. Разби се какъвто и да е консенсус, разделихме се на всичко възможно. И настъпиха ординарците на разрухата-мутри и насилие, зачеркването на училището като институция, промяната на културния код на българина. Престана да е престижно да пратиш детето си на уроци по пиано, примерно. Обезцени се музиката в България като цяло. Чалгата настъпи, а тогава някъде се разби и първата БГ рап вълна, така да се каже...
Имаме ли вече сцената, за която някога мечтаехме или все още е рано...
Според мен, предвид това на какъв хал е държавата като цяло, рапът ни е по-жив отвсякога, а сцената колкото и малка по количество е перманентна и жива. Щом има БГ рап групи които събират един ,,маймунарник” хора значи сцена има. Толкова много нови имена се появиха през последните няколко години...
А изкриви ли се твърде много от това, което си си представял, че ще бъде. Проблем в очакванията или...
Изобщо даже не съм изненадан от развитието и. Да, чалгата и рапът се сближиха безкрайно напоследък и не говоря само за общите музикални проекти. Това да си рапър стана малко клише.
Хит по формула за класации или силен трак превърнат в хит от масата? Кое преобладава сега и кое преди?
Хит по формула също е малко преувеличено понятие. В последните години ми се струва, че е по успешно да си различен и да импровизираш отколкото да правиш, това което правят всички. Taylor the Creator взе Грами с абсолютно изчаткал албум. Има много изпълнители в момента, особено в САЩ, които проектират абсолютно нови и различни начини да правиш рап. Бих дал за пример Travis Scott, който прави хит след хит без да се движи в определена музикална рамка. Който и негов албум да си пуснеш от началото до края, почти няма еднакъв трак. От друга страна и сега, и преди, а и винаги ще има песни с два куплета и брич след втория куплет. Една такава, на Anderson Paak, Bruno Mars и оркестъра ми е любима в момента. Хит не се прави само с калъп за такъв. Трябва и съдържание...
ПС. Според мен има паритет през годините в съотношението, за което ме питаш. Само в чалгата рамките са винаги едни и същи...
Коя е тавата, която от както си докоснал не си спирал да слушаш и до днес? А какво слушаш днес?
Винаги имам Boyz 2 Men на телефона, Akon и Gentleman - също. Иначе напоследък съм на трап вълна и подавам ухо за всичко ново, като го миксирам с малко реге, денсхол и дръм енд бейс с вокали. В плеъра ми има от Travis, през Capleton, Chronixx, Run the Jewels та чак до Rudimental...
Кои артисти от родната сцена ти правят впечатление и имат нивото да се окичат с тази титла?
От старата генерация съм абсолютен почитател на Ndoe, който винаги ми е служил за вдъхновение та до днес. Иначе винаги с интерес преслушвам новите неща на Хазарта, Wosh, Denyo, Bobo, Sistah, Secta, 2, N.Kotich... Има и други, но на прима виста винаги проявявам интерес към творчеството на изброените. Иначе не искам изобщо да категоризирам кой е заслужил артист и кой не. Има толкова много спечелили уважение хора в БГ рапа. Не говоря и само за самите изпълнители. Много хора са дали своя дан, за да го има и да е качествен. А феновете заслужават най-много призванието "заслужили". Аз самият съм такъв още и винаги ще си остана...
Кои са 3-те най-важни неща в живота на човек и в частност твоите 3?
Близките, здравето и щастието, в този ред, във всеки един човешки живот...
ЙоМРУК Мърч - тук.
50STOTINKI 
Коментари 0