10 в целта с: DIAMANTE

Публикувано на Юни 30, 2021 0 коментара

Къде те заварваме и от кога си там?

Пърт, Западна Австралия, октомври ще станат 3 години.

Разкажи ми за първата ти среща с изкуството...

На времето децата седяха сами в къщи. След детска градина се прибирах сам, имах ключ, вързан на врата. Нямаше телевизия, почваше чак в 4 следобед, но за децата нямаше нищо в началото, така че... Имахме един огромен, дървен грамофон, като голяма ракла. Отварях го и слагах плочите, които имахме у дома. Трябва да съм бил около 4-5, когато се заслушах в едни цигулки на някакво ретро парче, което и до днес не зная на кого е, но мелодията и сега мога да я изтананикам. Имаше едни избрани хитове на Queen, които ми бяха безкрайно интересни. Имаше и едни плочи "Музикална стълбица", които практически са били сборна на хитове. Помня, че и тях много ги въртях. Едва след години, когато комунизма си замина, почнах да търся сам къде ми е пътя.

Кое беше толкова специално на 90-те в БГ, а и като цяло?

Те целите бяха специални. От една страна страшно... Чичкото от портрета, който ни учеха, че е полубог, вече беше лош. Никой нямаше време да се занимава с нас и да ни обяснява какво се случва. По улиците имаше митинги и "Кой не скача е червен", и ние скачахме, защото чувствахме, че не е здравословно да си червен вече. Мутренски години, гладни, научиха ни да ценим всичко, което имаме днес. Дори нямам идея как да опиша на дъщеря си усещанията. Съкратиха армията, в която служеше баща ми. Някой от колегите му си пръскаше главата със собственото оръжие на всеки 3 дни. Пирамидите влязоха в България. Хората губеха всичко и ... скачаха от балкона. Страшна история. Тогава видях от екрана DJ Станчо да ми обещава, че ще ми смени костюма дървен. Бях потресен и от облекото, и от звука, и от текста. Почувствах, че откривам себе си. След него, пак от екрана изскочи и Васко Теслата, който ме караше да поема теслата. Започна се търсене на широки дрехи, което си беше сложна мисия по онова време, а и без средства. Обърнахме шапките, взехме да се събираме по цели нощи по улиците с още няколко момъка. Разбрах, че има и други фенове на това ново чудо хип хоп-а. Намерих си среда, и буквално ме извади от всичко сиво. Видях и някаква опция за перспектива и от там не сме се разделяли никога. От това по-специално здраве му кажи!

А кое беше големият минус, който отчиташ от днешната си позиция?

За съжаление минусът се намира там, където и плюса. С това скитане по улиците едва изкласих училище. Бях натрупал толкова много гняв и объркване, че последна мисъл ми беше да уча. Днес, поотлежал и с повече време, ми е хоби да уча нови неща. Откривам уникално интересни всевъзможни науки. За съжаление, пропуснал онзи голям период от време, няма опция да наваксам и да уча истински някоя от тях. Въпреки това ми остава удоволствието да попивам всичко, преведено от истински умните хора на разбираем език и за такива, като мен.

Имаме ли вече сцената, за която някога мечтаехме или все още е рано...?

С болка в сърцето ще кажа не. Имаше един подем и бяхме на път да успеем, но за съжаление човешката лакомия и его надделя и успя да умъртви всяко едно зародишче на една бъдеща огромна сцена. Тук в Пърт наблюдавам фестивалите и музикалния свят. В контакт съм с много местни рапъри, а и други музиканти, видео криейтъри и т.н. Виждам как хора дори без да имат един видеоклип успяват да преживяват от музика. Не са богати, но са усмихнати и живеят от това, което обичат. Същевременно у дома най-големите имена са докарани до унизително положение. За по-малките въобще няма какво да се говори. Тъпото е, че има и пари, и програми, с които могат да се случат уникални неща. Трябва обаче да се отрежат пипалата, които държат да има монопол, пък дори и с цената на унищожаването на цялата индустрия. Ако бях отговорил кратко, което ми е непривично, щях само да те попитам едно: Къде са днес всички онези, спечелили музикални формати? Но темата е гигантска.

А изкриви ли се твърде много от това, което си си представял, че ще бъде. Проблем в очакванията или...?

Изкриви се ужасно. С малки изключения всички са готови дори да направят свирка на челна стойка, ако това ще ги вкара в тренда. Дори един много уважаван от мен наш рапър усмя цялото това нещо в цяло парче, и никой не си взе поуките от мъдростта в него. Музиката трябва да е поезия, която да тласка хората да се надграждат. Сега е малко като Макдоналдс. Бърза звезда, година две, некст... Никой не помни какво е било изпято... В момента дори е трудно да различиш кой точно пее. И текста един, и звука един през аутотуна, и бийтовете също. А може би просто съм одъртял и мрънкам, защото завиждам. Допускам го като възможност.

(видеото си бачка и е страхотно, само тъмбнайла му е счупен)

Хит по формула за класации или силен трак превърнат в хит от масата? Кое преобладава сега и кое преди?

Както вече споменах, музиката е на конвейр. Лесни текстове, да не се напряга слушателя да мисли, иначе току-виж пуснал нещо друго. Няма емоция и индивидуалност. Няма креативност. Хубавото е, че има изключения, който много ме радват. Тъжното е, че не са много. У дома например чух този момък FYRE преди време и не можах да осъзная какво чувам. После ми стана интересно, прослушах му някакво интервю и прави впечатление, че е много в час, и здраво на земята. Ще ми се в музиката да има хора само стъпили на земята, които да те карат да летиш. Масовката обаче живее в някакъв филм, който е само в главите им, а реалността е тъжна и никак не ме кара да летя. Надеждата обаче още тлее.

Коя е тавата, която от както си докоснал не си спирал да слушаш и до днес? А какво слушаш днес?

Jodeci са ми религия. Толкова много има там... За съжаление и тяхната история не е песен днес... Което доказва теорията ми, че се натиска само Макдоналдс музика. Тя пък създава затъпели маси, които пък се контролират много по-лесно и с много по-малко ресурс. D'angelo също ми е в топ 3 по всяко време. И там е тъжно. Депресии, безпаричие, абе... Не е лесно да се прави истинска музика. Има едно интервю на Стивън Тайлър, където подробно разказва за цялата схема с музиката, и то дори за звезда от неговия ранг. "Боговете" от RUN DMC също бяха говорили дълго по темата. И не са само те... Бях се заровил в историята на DMX, който сега всички обичат. Последните му поне 10 години са драма и мизерия. А помниш ли Mystikal?И там филма е страшен... Индустрията консумира изпълнителите. Отплеснах се, ама ми е тема на сърце. Днес слушам всевъзможна класика, от Roger Troutman нагоре. От време на време попадам и на още по-стари неща на някакви групи от 40-те, които са създали парчета, които са станали хитове 80-те, 90-те. Ровя и във всичко ново и нечуто. Корейците са машини, японците също, та дори и в Индия има изненадващи таланти.

Кои артисти от родната сцена ти правят впечатление и имат нивото да се окичат с тази титла?

FYRE е от новите таланти, които ми пълнят душата, защото ми звучи ужасно истински. Trombobby x C-Mo ми избиха всички зъби. Уникални парчета, вълшебни, абе нямам достатъчно думи там.

Кои са 3-те най-важни неща в живота на човек и в частност твоите 3?

Твоето раждане, защото има огромно значение къде ще се родиш, при какви родители и т.н. Този старт доминира живота ти до края му. Няма да се обосновавам, че съвсемще се отнеса. После раждането на детето ти. Това ти разкрива един цял нов свят. Започваш да разсъждаваш различно, да виждаш и хората различно, ставаш някак по-човечен, опитваш да разбираш всички, по начина, по който искаш да разбираш гневното си дете. Не реагираш първосигнално, търсиш причината между редовете. С две думи, научаваш се да обичаш истински. И третото е смърта. От момента на спиране на сърцето, до края имаш едни 10 минути. В тези минути е добре да си щастлив, осъзнавайки, че си тръгваш, но си садил почти само любов, почти нямаш неизказани думи, нецелунати устни, непрегърнати прегръдки. Спирам, че пак се юрнах в дълбочина.