Ти сравнително късно влезе в рапа?
Бате Са: Влязох с пантите, защото никой не ми обръщаше внимание, диснах целия шоубизнес и си понесох негативите. Не съжалявам - получих си моите уроци. Така се извоюва място - като не те пуска никой, си го взимаш. Това е най-сладкото - да погледнеш назад. Поетите трябва да съзерцават. Ама като няма поети, кой ще съзерцава? Ще седиш и ще си гледаш телефона. И какво ще намериш там? Ако търсиш някаква ценна информация, тя в един момент ще ти каже: „Спри бе, спри да ме четеш! Виж хората!“.
Как успявате да сте заедно вече толкова време?
Бате Са: Превърнахме се в най-добри приятели през годините. Приятели, които правят любов, естествено. Защото има момичета, които ще кажат: „Искам да бъдем само приятели, без секс“. Ние не сме балъци, а сме от старата школа. Как да бъдем приятели, когато аз те желая? Всичко се прави с търпение и най-вече с компромиси. Напоследък, когато се возиш в метрото, си казваш: „Като седите с тези телефони, как се запознавате? Как се влюбвате?“. Как имате търпението да изградите една връзка? Най-важното е да имаш търпение. Тези неща са ни ги казвали бабите и са много прави. Всеки гледа какво прави другият, и си казва: „И аз трябва да имам такива придобивки, статус!“.
Хора, няма алгоритъм на душата. Там има чувства, има усещане, има грешки.
По-добре да се вълнуваш от стремежа по пътя към успеха, отколкото към самия успех. Като го изпълниш успеха, какво правиш? Ти си като хрътката от Westworld, където Антъни Хопкинс казва: „Цял живот гониш нещо и щом го хванеш, го убиваш, а после не знаеш какво да правиш.” Тези души не са от стиропор. Как да ти го кажа - 21 грама космическа материя. Ако искаш да се свържеш с големите неща - чети, обичай, яж, то е ясно, но не трябва това да е най-важното. Да си снимаме манджата - до това ли стигнахме, кажи ми? Ако си мислех, че ще е такъв животът след 20 години...
Според теб как се промени рапът през годините?
Бате Са: Липсва ми страшно много лириката.
Поезията изчезна и много от хората, които се занимаваха и се опитваха да вкарат качествена рима и да бъдат истински лирици, се разочароваха и спряха.
Правя музиката за себе си. Първото нещо е на мен да ми хареса - да стана от стола, да се потопя в groove на инструментала и да мисля за лириката. След това слушам демото, което съм спретнал, на рипийт, усещайки зверски кеф. Без наркотици, без алкохол, първо искам така да ме докосне. Да го пусна после на нея и да видя с какви критики ще ме залее. Следващата стъпка е да събера близки приятели и да направя прослушване на новите парчета .Ако те започнат нетърпеливо да ме питат : „Добре бе, кога ще ги слушаме тези песни, ще ги има ли скоро?“. Ето това е жестоко. Тогава идва и уникалният момент, в който споделяш готовото парче с верните фенове... моментът, в който песента не е “само за мен”.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ Е ТУК.
50STOTINKI 
Коментари 0