Корени пропити с музика и рими, F-Act (дисекция на тавата)

Ей Йо, няма да изневерявам ни на теб, ни на себе си и затова по традиция ще напиша това първосигнално, в реално време, на първо слушане...

„Его” - интересно е решението на Мишо да започне тавата с така именуван трак. От друга страна си е баш за средите такова начало..., а сега за парчето – започва в типично и очаквано за артиста настроение (знам, че мууд вероятно звучи по-актуално, но знам още, че и той като мен се пробва да бори чуждиците), свирнята в бийта е гранд, текста... не е за едно слушане, но да се върнем на бийта, че той рязко сменя посоката на 1.30, нещата загрубяха, но тъй като ти вече си чул парчето няма много да орем в орана нива и ще завърша с „мене във време не бройте!”

„John Livingston” – от самото начало става ясно, че трябва да се слуша внимателно тук – разказва се история, „там, където съм дебел, вие кожа и кости сте” – това е кофти удар с думи (някои му казват пънч), лириката е силна. Този инструментал с удоволствие бих си го пуснал и без вокал.

„Chaos” – квартална тежка история, като цяло тежък трак, не е за всеки, не е за всеки път, не е за навсякъде и точно докато пиша това идва ред на нов удар в рими „хъ, безучастници пък най-мразя, ходят на работа, заплатите и от там спазъм”, чук! Ех, че яко стана от към музика и настроение тук... на финалната права хаоса продължава да вали от всички страни.

„Totem” – това е история за родната София,  бийта е някак вълшебен, а тази флейтичка... ей така, без да искам си представям нощна картинка, бавно ходещ човечец със слушалки, а край него на бързи обороти хвърчат коли и хора (че и кучета), нощни лампи разливат меко лъчи...

„Не се смесвай” – акустично! Ами да, и така става, не се разсейвам да следя (и) звуците, китарката е фон, а лириката наистина изисква внимание... интересно, ние хората желаем ли... Посланието е НЕЩОТО тук!

„Имам” – трак 6-ти, не очаквах такова настроение след предното, доста по-скокливо, макар че като се замисля май е по-добре, че така ги е подредил, ще видим като чуя следващия. Парчето е харабийка, пак си има китарка (което адски ме кефи, Мишо), по-скокливо от към флоу, дори темичките са си за подобен ритъм и темпо. Адекватно.

„Не можеш да минеш” – ето на, че преполовихме тавата, тук леко гневоно става даже (до колкото е възможно за този артист), бийта е екстра, има един отнесен мотив, като цяло ми липсва... да, китарен риф.

„Индиго” – това парче излезе с видео само преди дни, така че си запознат с него, аз също, за това няма да е много първосигнално та... бийта е чук, барабаните са много забиващи се в главата, Ефекта го язди с кеф, усеща се, препуска, забавя... това е парче, което отива в телефона ми и ще стои там дълго. Видеото е шедЙОвър за хип хоп-а ни.


„Нула две” – ето още нещо не за квартала, а за града, София, още едно парче, което познаваме вече, не е тайна, че съм пристрастен към рап в комбо с женски вокали (на БГ!), а тук Dorothy Takev успява да отвори парчето само с 1 дума, кавала... човече, кавала! Християн Георгиев от Оратница допринася допълнително този трак да излезе от рамките на стила... това е музика!


„Мъгла” – искаш рап, ето ти, двамата с vWhy? Разцъкват с лекота. Всеки наричащ себе си рап-фен , който поради някаква причина (най-обичайно възрастова) не клЙОпа другите парчета до тук, трябва да го разглоби на съставните му части и да се научи да го сглобява в мъглата...

„Непоправими романтици” – айде запукахме фийтовете, Жлъчката нахлува по неговия си начин, оня дето уж го мързи да доизкара такта и в следващия момент те цапардосва с жестоката истина през муцуната, на ТШК да си кажем истината... тук спрях на пауза, за да го напиша, че ще изтърва нещо, продължаваме... за тази жица говорих по-горе. Пианото е бонус! Мишо не му е проблем тоя бийт (мно’о ясно), но това си е лЙОбовен трак, нали не си взел несериозно заглавието мейн, а за капак Григовор – един много порно ориентиран младеж. Това парче си е точно на мястото, а бийта е чук!

„Няколко проблема” – и като казах, че запукахме фийтовете не се бъзикам, това е трети пореден трак, този път Рут Колева се разлива на припева и то по доста подходящ начин поне за мен, на БГ, не съм убеден дали гласчето на куплетите е нейно или е семпъл, но и не мисля, че това е най-важното, истината е, че е много на място, а това е поредното парче, което няма да остане с едно слушане, напротив. Доста ме кефи. Финала е гранд!

„Тик-Так” – разцъкан флоу на променящ се бийт, не мога да не подчертая, че това е предпоследен трак и първи след поредицата „колабо”, а това разнообразие оставя усещането, че линията продължава. Готино парче.

„Ако си тръгна” – най-личния трак, така го хващам, така е, а и позицията му в тавата го доказва, пък и според флейтата нещата пасват... харесвам смели лирики, а тук разголването на артиста е налице. Край!Какво да кажа за финал, няма да плямпам празни приказки, това е за хора, които не делят на нищо друго освен на добро и кофти, тук не можеш да делиш на бийтове и лирика, не можеш да делиш на начало и край, на първа и втора половина, на солови и колабо-тракове и като цяло корените на едно дърво колкото и да дърпат в различни поски и да пускат собствени разклонения, подразклонения и подподразклонения са си все на едно дърво. „Корени” е нещо, което всеки трябва да чуе, а ако иска да го разбере по-добре от мен, да го чуе повече пъти. Аз доста се изкефих на това, което ми се сервира за сефте и мисля да го консумирам пак...

ПС: Музика в музиката ммм вкусно, май ще се презапася и тавата вече е в телефона!