ЦХЗУ ТОП 15 Албуми за 2020 година

Публикувано на Декември 12, 2020 0 коментара

2020 беше... интересна година (не само за изписване и стилизиране), но това едва ли ще го чуете само тук. Музикалната индустрия също беше ударена внезапно. Парадоксално времето ни за слушане нарастна, но на цената на много отменени големи събития и проекти. И все пак в дигиталното пространство силната креативна вълна от 2019 съумя да прелее отчасти и тук с идея повече внимание към малките артисти, които иначе нямаше да видим да оглавяват несъстоялите се големи фестивали. Нека не се бавим повече, това са 15-те албума на 2020, които си заслужават вниманието според Цинични Химни За Улиците.


Ето ги и неопределените позиции от 16 до 25, които също заслужават споменаване (honorable mentions):

0802760162c15e4e0b280b10138618bf.png

Aminé - Limbo 
Dua Lipa - Future Nostalgia
The Weeknd - After Hours 
Joji - Nectar
Logic - No Pressure
Plini - Impulse Voices
Moses Sumney - græ
Jaga Jazzist - Pyramid
Taylor Swift - folklore
Perfume Genius - Set my heart on fire imemdiately



02d29a12f438c2505d10a0ff3a27c0f5.jpg

Тази година най-вече се дефинира от две големи заседявания вкъщи, в които наблюдава(х)ме естествения ход на природата само през прозорците си. Какъв по-добър начин да се отпразнува този освободен и наситен с изживявания период помежду им от саундтрак за последния късен следобед на вече пустия, ветровит, хладен плаж? Защото септември също има недели и там хора остават завинаги. Завити в бяло, взето от чуждите дрехи.



4fe68f1d2bfea1bf9a689ffbcaf3489b.jpg

Както загатва и директно потапящото първо парче, стиловият характер на този албум е по-странен от измислица, защото комбинира множеството разнородни влияния на Бойд в този музикално пъстър, но картинно тъмен пейзаж. Джаз акомпанимента за проникновени нощи и освежена хоумофис работа.



f143d51be541a6802ee088cd75646ca3.jpg

Метъл албумът, който описва всичките гневни страни и помисли на тази нова фаза живот, в която чакаме заразата да ни превземе, за да се впуснем в една последна битка, а после да изберем новия си лидер. Естественото противоречие на всичкия акустичен и деликатен уют, който стана новото ни статуквото по неволя. (вж. №10 и №4)



be8c55ac4f2dbfc7e49477c03dea1d1c.jpg

От първото издание на Savage Mode през 2016 изтече много вода и времепространство за изостряне на стила на 21 savage и Metro Boomin. Новата им колаборация следва примера на i am > i was и другите им скорошни прилични проекти, играейки със силните си карти и отдавайки почит на южняшките си трап корени. Тази година Тахома и Морган Фрийман си оспорват приза за най-креативни скитове, това е вън от съмнение.



68aff89a0e3beb73bb1a9845aea595a1.jpg

Или е просто дежавю, или експерименталното нойз рап трио clipping. за втори път ни дари с идеалния Хелоуински хоръркор саундтрак. Visions of Bodies Being Burned е една идея по̀ по същество от предишния им There existed an addiction to blood, но положително не му отстъпва по качества като чувство за дебнеща опасност, мрак и ужасът, който представлява човешкото въображение. Минималистичен, авангардден, кинематографичен.




1779c36dca167d7c5d182db8affe354b.jpg

Фийби Б. е руса и свири на акустична китара, но фамилията ѝ не е Бюфе и не пее за миризливи котета. Не, г-ца Бриджърс е едно от новите лица на инди фолк сцената и честно, ако това е първата ви среща с нея, по-скоро бих ви препоръчал пробива ѝ от 2017 Stranger in the alps като за начало, но и Punisher не е никак зле. С малки модификации тя продължава и актуализира стиловите си черти от предишния албум. Гласът ѝ умее да унася, но историите ѝ като че извадени от роман на Милан Кундера, са достатъчно наситени със странно специфични подробности, които могат да задълбочат слушащия в процеса. Лекотата на битието ѝ е непосилна, но и ужасно красива.

П.П. Новото ѝ ЕР, където е оставила само струнните секции и вокалите на разни песни от Punisher, това вече е нова емоционална фаза, на която тепърва ще търсим подходящо име.




e332f7f0ffc6382eac46a6ee5ab5a5eb.jpg

Един беше моят грях тази година и за него се покайвам тайно аз. Той е, че не слушах толкова новия албум на Фиона Епъл, въпреки първоначалното си удивление от него. А той си изисква повечко слушания, за да ти бъде комфортно да го обсъждаш. Силно признат още с излизането си, показател за което беше перфектната 10-ка на най-популярното онлайн издание Pitchfork – първо такова събитие от MBDTF на Kanye насам. Вече преодоляло тази първа вълна, това феноменално завръщане на Фиона още впечатлява с единствените по рода си артистични качества. Три думи имам за него – суров, гневен, предизвикателен, останалото е побрано в тези 51 минути музика. 






6b410cbec17e181998e63bf82da8a0f5.jpg

Поп музиката преживява една странна, но много полезна фаза в момента. Уморени от бомбастичността и прекомерната блещукане на досегашните тенденции, идва време, в което да погледнем по-строго на нещата, на които танцуваме. Jessie Ware е една от героините, които тази година ни предложи раздвижени и еклектични synth- и dancepop парчета, които правят и разумен реверанс към миналото. Носталгичната вълна бавно и сигурно се усилва все повече и проекти като този са причината да разбираме защо. Какви са вашите удоволствия и наслади от музиката преценете вие сами, но не пропускайте What's your pleasure на Джеси Уеър.




2b9b25a3fbac8cf14d06f7cce6c4bd3d.jpg

Избяга младостта, вече нищо не е същото, си казва най-вероятно всеки човек, когато мине определена възраст. Ами да, The Strokes отдавна не са класическия си дебют Is This It, но някак си през годините така и не се откопчиха от сянката на този техен старт. The New Abnormal е дългосвирещото им завръщане от години и е свеж нов поглед в дискографията им. Лишени от големи очаквания и мъст за масивен успех, те предоставят една чудесна колекция от рок парчета с необходимия патос и вдъхновение за живот. Някак узрели, някак помъдрели, това е новото ненормално за The Strokes и, честно казано, ги краси по нескромен начин.




0202fbe29578c7de231423cc37bee79a.jpg

Freddie Gibbs продължава силната си серия с нова култова колаборация. След като миналата година с Madlib отвяха глави в Bandana, то тази е ред на Alchemist и Alfredo. На повърхността не изглежда като особено развитие за двамата, то до голяма степен и не е, но истинският рап ценител ще долови блестящите рими и чудесните хип-хоп бийтове. Няма какво друго да се очаква от двама модерни класици, но аз да си кажа, в случай че още не сте стигнали до това полезно изкопаемо. 




14175937e8a1dce75c2f5df2b00ea179.jpg

Появата на този албум на 17 януари беше един от деликатните тласъци, които ни дадоха малка надежда, че всичко някак може да се нареди. Не просто защото е Мак Милър и за един сюблимен миг е постигнал душевен покой, а защото е постмортем албум, направен с грижа и отношение. Смъртта му през 2018 неимуверно вдигна стойността на тогава пресния Swimming и знаейки, че това е своеобразен творчески връх, близките му набързо можеха да изготвят посмъртното му продължение, за да натрупат ненавременни дивиденти. Не, те взеха от времето си, за да го почетат. Големият продуцент Джон Браян отдели цялото внимание на света и ни достави това така мъчно, но заслужено и докосващо последно сбогуване. Дa, Мак, добрите новини са всичко, което искаме да чуваме, но сега сме заети да гледаме полета ти и да се заслушваме в думите, макар и твърде късно.




a5bbfa6a2f034a9d22b50ae69b07fb0e.jpg

Модерната поп и R&B музика стига интригуващи дестинации, включващи много експериментиране, но традициите в този жанр също не трябва да бъдат подценявани, още по-малко забравяни. Новият едноименен албум на Лиан Ла Хавас не носи произволно името на авторката си. Точно защото в него тя изследва именно себе си, нейната идентичност и нейните търсения, естествено, поднесени по страхотен начин. Камерният звук допълва гостоприемната обстановка. Сякаш песните се изпълняват на живо пред отбрана шепа насядали по земята слушатели на място, където единственото осветление е от ароматни свещи. След като решихме казуса със скитовете, мисля че съвсем спокойно можем да сложим Аrpeggi на Kelly Lee Owens и Weird Fishes на Lianne La Havas в категорията за Radiohead кавър на 2020г. Ок? Ок.




95f1bc3092a864ddda508351238a4ba4.jpg

И да искам да ви представя накратко коя е Севдализа и какво е нейното лоно, няма да мога. Въпреки че е разголена на корицата и в песните си, тя винаги носи усещането за една такава лека енигматичност около персоната си. Може би това е и основният овкусител на музиката ѝ. Новият ѝ дългосвирещ албум Shabrang е изживяване, потънало в мистика, болка, примирение и... изцеление? Една въпросителна с много възможни отговори и нито един верен. Представителна извадка за брилянтна и точно премерена смесица между трипхоп влияния и иранските корени, всичко това под покривалото на тъмната артпоп стилистика. Почти безпогрешен един час музика, в които Севда (казано по нашенски) демонстрира целия си потенциал. Разбира се ако не е оставила нещо в тайна или за свободна интерпретация.




39aa7dea3c96edf008e2cc0d01417c69.jpg

Има си хас да не са тук, нали? След почти 4-годишна пауза, оставени на високата летва, която поставиха с RTJ3, ударното дуо Run the jewels се завръща с нова порция горещи бенгъри. Климатът от късната 2016 до сега се е променил драстично. И логично, някак си всички чакахме El-P и Killer Mike всеки момент да се завърнат и да ни успокоят, като веднага след това предизвикат масови безредици. Е, последното ги превари и така 3 дена по-рано от плануваната дата се появи 4-ият им едноименен албум, сякаш за да озвучи всички вакханалии от този юни отвъд океана. Освен настървените лирически представяния на двамата (за които се спекулираше дали не са ги актуализирали в последния момент), този албум блести и със завладяваща продукция. Тук El-P сякаш вече не залага на експлозивността, колкото на музикалната прогресия, било то и адаптирано в тяхното хардкор рап амплоа. Всеки малък ефект е на място, всичко се самопостроява уверено и непоклатимо, спадовете в енергията се редуват само с кулминации. А те от своя страна не са никак малко. Всеки път е истинско удоволствие да се минава този участък от out of sight до JU$T (с всичките му аклинали и синклинали) и който е слушал RTJ, знае за какво точно говоря.




a5a760572f093ce373c1d975e942a218.jpg

Tя е японка, но е отраснала в Британия. Интересува се от мода, но и е завършила Кеймбридж. Прави поп музика, но обича и да вкарва рок и метъл влияния в нея. Тя е Рина Сауаяма и това е нейният дебютен албум, който подобно на La Havas, описва света на една съвременна дама. Ала този свят е доста по-комлициран и многопластов. Опровергавайки разбиранията за този стил, Рина обединява сили с честия си колаборатор и продуцент Clarence Clarity и сътворява една отвара от всички нейни влечения. Тази отвара е антидот срещу консуматорската култура, срещу расизма, срещу предразсъдъците, срещу изгубената идентичност на един имигрант в големия свят. SAWAYAMA е палитра, смесваща безпогрешни продуцентски решения, завръщащи към една отминала епоха като 2000-те, но с осъзнатия подход на модерното време. Този албум е ляв и прогресивен по убеждения, но е и всичкото отношение и характер, от които се нуждае поп музиката ни в днешно време. 


Повече за албума на 2020 разберете в 3-и епизод на този подкаст

Коментари 0