NDOE - Второ Действие ALBUM REVIEW

Публикувано на Септември 26, 2020 0 коментара

Край на антракта.
Начало на второ действие. 


„Чакай, чакай, чакай, защо започваме директно от втория акт?“, сигурно би се запитал непросветеният читател/слушател. Запознатият такъв пък, от своя страна, вече ще е на „ти“ с многоликата кариера на NDOE и още повече със скорошния му каталог. Той би си спомнил всички поляризации покрай навлизането на модерните течения в звученето на един от най-уважаваните ветерани в родния рап. Той би си припомнил мнението си за т.нар. ново ендо и би се върнал в 2018 година, когато всички от двете съсловия очакваха трепетно Хиляди белези. След толкова години на сцена, това бе едва първият му самостоятелен албум и опредлено имаше какво да предложи като музикален обхват и поле за дискусия.


От дистанцията на времето, сега Белезите се чувстват като важен ход и то не само лично за NDOE и новия му боен другар на бийта muhaill. Върхово постижение за т/рапа и музиката като цяло е далеч от точно определение, особено 2 години по-късно, когато слабите песни в него стигнаха естествения си подбор. Важното е, че този така желан от нови фенове и стари хейтъри албум изпълни задачата си, за да върне окончателно Ендо за пореден път на рап небосклона. В такъв пик би било лудост да поиска да слезе, затова и е време за нова вълна от него и muhaill, с надеждата за по-стабилни и плътни резултати, които да опровергаят всеобщото мнение за актуалните звуци и техния капацитет да интригуват с нещо ново.


Второ действие не бе толкова ексцесивно промотиран предварително, отчасти защото напоследък доминираха рекламите за паника и неяснота в бъдещето. Другото ‘’отчасти“ пък се дължи на явното послание, че в този албум просто не са вкарани сериозни къртовски сизифови усилия за направата му. От самите песни си личи лекотата и вътрешния усет, с които Ендо е подходил, за да се стигне до тези така приятни опростени звуци. То и новото му актуално направление, в което е поел, не се основава на сложни похвати, но опитният слушател от първия абзац знае, че, стига да иска, това име може да наблъска куплетите си с колкото иска лирически умотворения. Това е един проект, освободен от натегателния ефект, или поне от неговите най-крайни измерения, и това се вижда ясно поне в ½ от песните.


В това Второ действие се развиват, образно казано, две сюжетни линии, които през по-голямата част от времето се редуват през един трак. Едната е, и тук едва ли ще изненадм някого, посветена на самочувствието на лирическия герой и неговите набези срещу недоброжелателите му. Самохвални рими за него и неговите хора, отчеливи редове против евентуалните му опоненти и хулители. Ако изключим вокалните модулации и факта, че Ендо ползва гласа си като инструмент (което незнайно защо още е трън в ушите на някои хора) всичко дотук е в закономерност с рап канона. Как иначе ще се възпроизвеждат клубните бенгъри, някои от които много сполучливи, други – не толкова?



Другият т.нар. наратив в албума отразява трепетите на автора по неговата възлюбена и всички негови сладникави любовни копнежи. Те вече залитат към регетон лятната вълна от емоции и, логично, не предоставя особена храна за рамисъл. Някои от отличителните спадове в траклиста попадат в тази замечтана категория, но дори и Тялото, водещият сингъл с може би най-директното и плоско послание, разиграва със свежа китарка на фон. Тук е моментът и да се отбележи, че цялостно албумът има чудесно музикално оформление, в което всеки инструмент стои удобно и самодостатъчно на мястото си. Всичко е в дозата, а тя тук е почти в идеалната среда.


Краят на първи акт приключва с темата за смъртта в И тва е. Вторият пък започва с Back from da dead; не умишлено обаче, както сподели самият автор в една публикация. Втори подред идва сякаш още по-иронично За довечера, където за малко щях да пропусна тънката игра на думи и цифри в куплета и припева. Римите и посланията на Ендо не са от най-проникновените, но когато реши да пусне някоя муха в писането си, рядко ще го направи рязко и очевидно. Както по-нататък е и в Азбуката, усложнената версия на Хора, хора от Хиляди белези, където всеки ред започваше с гласна буква в определен ред. Тук, както се разбира по името, текстът добива формата на акростих, в който авторът изминава пътя от А до Я и обратно без да звучи прекалено явно и неплавно. Лирическа мисъл, която не се забелязва с просто око.



Както бе вече обяснено, между За довечера и Къде е тва ние бе се простира серия от песни, сменящи уверените химни за клуба с плажните увлечени парчета, без да дърпа премного в едната или другата посока. Я са факай, Класа и Азбуката се отличават с непоклатимия си груув и ефектна продукция; особено в Класа, където се постига дълбочина чрез едноминутно встъпление и обособени инструментални пасажи. Любовните моменти до известна степен провлачват действието с осезаемата си повтаряемост, след която не помниш нищо от текста освен заглавната фраза. А, както и в Избери си, която колкото и сладникава да е, няма как да не вгорчи леко вайба с това римуване на „с теб“ със „за теб“ в припева. Мислех, че мога е от по-годните за множество слушания с хипнотизиращото спираловидно усещане и екстремно закачливия си hook.


Приключвайки това постоянно транспортиране между вечерите с момчетата и нощите с нея, идва Къде е тва ние бе. Така важен въпрос, било то от личен, субкултурен или обществен характер. За съжаление, вероятно от вече изграденото настроение, динамиката е твърде забързана за тема, която може да бъде разгърната значително по-нескромно. Измама дава горе-долу същото преживяване –откровени вмъкнати скитове, в които Ендо защитава честта си, а после в първия куплет говори за аутфита и Vans-ките си. Във втория има едно споменаване на конфликта Европа/Ориента, но и то не върши кой знае каква работа. Накрая идва още един от синглите Само за мен, който сигурно много хора чувстват като нещо, излязло преди цяла вечност. Това не отнема от качествата му на добър завършек в китарно-серенадната секция. А после идва ред и на същинския финал на Второ дейсвие, който е... окей. Чува се полезната равносметка за смяната на караула в поколенията на фенбазата му след излизането на Белезите, както и важното становище, че Ендо е окей и всичко с него е наред, но нищо по-вълнуващо от това.



Финалът си е такъв, защото този албум като цяло носи едно такова feel-good настроение. Малкото негативно мсилене в него, най-вече идващо от някаква фиктивна чужда страна, бързо бива парирано със самочувствие и никакво колебание. На първо четене звучи сякаш това колебание отсъства и в артистичните решения – NDOE и muhaill успешно смесват заобикалящата ги действителност с влиянията си от хубавата актуална музика, която слушат. По този начин Второ действие е станал един приятен за слушане, опростен и закачлив продукт. Той трудно би задоволил всички аспекти, още повече цялостно, имайки предвид неговата дуалност, но това не е и неговата цел. Дали има своите неотречими качества? Определено. Дали е албум, който може да се слуша отново и отново и да отгръща нови пластове всеки път? Трудно постижимо. Едно нещо е гарантирано – може би най-добрия възможен ход в творческия път на NDOE и достойно попълнение във визитната му картичка.


c9504a105ae84e02cb9ca5376e6620b7.png


Силни моменти:

-За довечера
-Я са факай
-Класа
-Азбуката
-Мислех, че мога
-Само за мен

Слаби моменти:

-Ко ми напрай
-Тялото






Коментари 0