Madmatic - Madhouse ALBUM REVIEW

Публикувано на Юли 16, 2020 0 коментара

Представете си, че тук пиша увод за Madmatic. Представете си, че обяснявам къде и как се подвизава с това име, откога е в играта и всички други там заучени публицистки пинизи. Представете си, че Мада въобще има нужда от представяне с това си реноме. Е на този етап вече няма нужда да се казва каквото и да е, музиката му сама го прави достатъчно ясно. А и не се забравя толкова лесно, че да има нужда от периодично напомняне.

В последните години Мадматик и Голям Юс като цяло се движи в странна посока. Кариерата на Явката тъне в неведение, Боро лансира кецове и покорява своите си попкултурни стремежи, а Мада продължава да си действа предимно солово и да вади неща постоянно. Поне в това отношение величината си остава константна. Миналата година се разписа с 6-траковото ЕР 5:30АМ съвместно с бийтмейкъра Roasty Suave. Интересна колекция от песни, която както звуково, така и визуално си имаше своите убедителни моменти. Този месец юли пък беше застигнат от завършен нов изцяло солов албум на варненския рапър. Връщайки се назад към графика му на издаване и пресмятайки предполагаемите прекарани часове в студиото, стигаме до заключението, че за него почивката е била само мираж, а работата - просто формално хоби. Отново с големия черпак и отново с премного неща за казване, Дидо е готов да ни сипе нова порция от безскрупулната си музика.


Новият му проект Madhouse може да бъде комфортно описан само с няколко думи: калифорнийски мечти, варненска реалност. Тази проста фраза от основния сингъл Злодеят вписват много добре няколкото вида действителност, които засяга този албум. Най-важното: чисто стилистично те покриват идеята за желания продукт и фактическия краен резултат. В този си нов труд Мадматик подхожда сякаш доста по-спокойно, умерено и без излишен товар в голяма кошница. Усещането е уталожено, съвсем леко поносимо и не особено претенциозно. Това не е Войната на ул.Мир с цялата си нужда да се докаже навсякъде или Човекът, който се смее, където очакванията натурално са завишени до небето. Не, тук 11-те парчета приближават един по-лежерен маниер, един по-битов звук, точно защото са лишени от предобряща грандомания или амбиция без покритие. Не всеки рапър прави големи и мощни ходове с всеки свой релийз и не цели да отвява глави с всяко парче музика, което реши да изложи пред света. Особено ако разстоянията между отделните проекти са по-кратки, както е в случая, е напълно нормално да се появи и по някой албум, който не вдига и съответно не търси много шум, но все пак е там и радва феновете си. Като че ли това е такъв момент за Мадматик и това е напълно в реда на нещата.



От време на време е добре, когато артистите оставят главозамайващите планове и излишните приготовления и просто се отдадат на удоволствието от това да правят музика. Протагонистът ни в случая е предприел точно това и си личи в много от продукцията, отново изцяло негово дело. В звученето се усеща много приятен лек експеримент и търсене на нови полета. Точно в графата “калифорнийски мечти”, дължаща се на влиянията, които са по малко west coast влияния, по малко g-funk и съвсем отявлено в тона на лятото. Една идея повече море в иначе предимно социалните и резервирани негови песни. Не е случайно, че Madhouse излиза на прага на разгара на лятото - лежерната стилистика от някои парчета напълно пасват на това време от годината. Морска гара Варна, Шансон, Злодеят, Healthy - отлични примери за олекотени мелодии, способни да озвучат горещата картина около нас в момента.


Тематично пък албумът се намира в частта с варненската реалност. Социо-аналитичните текстове на Мада отдавна са неизменна част от песните му и би било твърде изненадващ експеримент ако и те отсъстват. При все това, че не пречат на другия тип текстове като Геноцид например. Един трак, който прави интересен инструментален реверанс към Капан, парче на Жлъч, продуцирано от iTrak - двама господа, които също присъстват тук, но на други места в албума. Дали просто е полвзан същият семпъл, направо си е пренаправен бийта на iTrak или е закачка с подобно вулгарния текст на Жлъч, не се казва. Аз лично го приемам като дружелюбно намигване и провокиращ реприз във варненски Мада вариант. Това сякаш е и най-наситеният му проект с така любимата вечна тема за муцитата и нейната прелъстително-овластяваща роля в живота на този така изкусен ценител. Сериозни щети като в Помниш ли или Да се загубим липсват, но за сметка на това поведението е по-алфа мъжкарско отвсякога. Героят (или по-скоро злодеят) тук е предимно хладнокръвен, доминантен, неподатлив на евтини номерца и често контролиращ ситуацията. Вече пас и Лични теми са къде самонадеяни, къде лишени от сантименти парчета, които поставят автора си в ролята на безпардонната звезда, а не на вечно страдащия артист.


За жалост едно качество, което няма как да се подмине е, че отгоре погледнто този албум е една бъркотия. Плътната концепция никога не е била водещ фактор в дискографията на Мадматик, но тук се преплитат твърде много идеи и малки експерименти. С всяко ново слушане и напредъка в този процес, все по-трудно се достига до единно извлечена цел, освен че авторът просто го раздава ларж. Тази свободия пък му дава повод да сложи всяка хрумка и студиен опит от скорошния интервал от време и да оформи странен микс между модерно и класическо. Само Шансон някак звучи като удачен преход от чистата инструменталната наслада от Healthy и Морска гара Варна към интерлюдията на Вече пас. Сравнително експлозивно влиза този преход, който за себе си наричам “Канье момента в албума”. Той от своя страна въвежда реалната песен Вече пас - що-годе сполучлив опит за разигравка с актуални вокални модулации.
От неоновите аутотюн излияния пък се преминава директно към Просто измислици - парче, което сигурно много хора се питат какво изобщо прави тук. Само по себе си е забележителна малка симфония, която впечатлява с брилянтен джазов аранжимент и разчупено рапиране от Мада, но в този албум и то точно след Вече пас позицията му вече не е толкова комфортна. За завършек след това пък идва Jet lag - друга песен, която по мой личен вкус се различава осезаемо от предходните. Голяма част от всички тези парчета поединично са чудесни, но събрани в такава конфигурация не задават завършен образ. Мисля си, че ако на албума му бе отпуснато малко повече обмисляне и нагласяне, идеята за обща насока и изявена единна стилистика също би намерила място под покрива на Мадхауса.  


Къщата на лудостта, която Madmatic построява пред нас, не е с най-ярката или натрапчива фасада, нито наподобява напълно останалите постройки в квартала. Въпреки това, тя достойно заема своето място там и то не напразно. Стаите вътре са разнообразни и обагрени в контрастиращи нюанси, а обединяващото звено между тях понякога се състои само в интериорния дизайн на автора им. Както и да е, не може да се отрече, че всяка от тях е красива по свой собствен начин и би намерила обитателите си без усилие, просто защото създателят им има усет във всички течения, в които се е насочил. Това едва ли ще е творението, с което той ще се хвали и ще се гордее най-много пред останалите, но в никакъв случай няма и повод да се срами и да го крие. Това е един приличен продукт, който си има своите движещи напред плюсове и своите дребнави минуси. Кой какво ще си вземе от него и как ще го дегустира - това вече подлежи само и единствено на личния избор.




7/10





Продукт на:self-released
Издаден на:03 юли 2020
Времетраене:33 мин
Стил:Conscious rap, Jazz rap, Pop rap
Силни моменти:Искам да ми кажеш, Healthy, Морска гара Варна,
Шансон, Просто измислици, Jet lag
Слаби моменти:Лични теми


Коментари 0