FYRE - Всекиму Своето ALBUM REVIEW

Публикувано на Юли 06, 2020 1 коментара

FYRE определено е интересно явление за наблюдаване. През годините заедно с верния му другар на бийта Vitezz сменяха плавно стилистики и влияния, докато не избухнаха глобално неотдавна. Дали двамата откриха стила си след този пробив или пък точно той ги закова в това им амплоа няма толкова значение, защото от година-две музиката им е повече от успешна и им носи дивиденти.



Сякаш бе вчера, когато тема за обсъждане тук беше първият голям проект след т.нар. комерсиализиране - албумът Откровение. Осевн показно, че Fyre и Vitezz са способни на една идея по-мащабна работа, този албум канализира и всички размисли и творчески насоки у тях след бума. Трудно щеше да се намери по-уютно място за Оги (FYRE) да простре малко лични истини за себе си, да разкрие една друга негова страна и да се представи като артист отвъд скъпите, пренатрупани с визия клипове. Това направи и проекта толкова искрен и логично спечели симпатиите на аудиторията си, било то дотогавашна или новопривлечена такава. Малко повече от година по-късно софийските представители на европейска дрил рап школа се завръщат с нов изцяло завършен албум, носещ името Всекиму своето. Двата споменати проекта са доста сходни откъм структура - 11 цели парчета с по няколко предварителни сингли, микс от различните направления в лириките на FYRE и приблизително времетраене малко над 30 минути.

Може би най-важния въпрос, който един слушател би си задал с пускането на този нов албум е “За толкова кратък интервал от време и с минимални стилистични корекции, какво ново мога да чуя тук в сравнение с Откровение?” (rhyme not intended) Отговорът е... комплексен. Както вече бе споменато, откакто името FYRE стана по-разпознаваемo, умишлено или не, те решиха да задълбаят точно в тази нова отличителна ниша. С нарастването на фенбазата и прииждащите ресурси, тежкарската западноевропейска drill rap визия стана все по-достоверна и би било нелогично да се търси нещо коренно различно. От една страна това е хубаво - лесно различаване от другите на сцената, вкарват се нови влияния у нас и безспорно внася качество на оригиналност. От друга обаче тази естетика не е достатъчно широка сама по себе си и не допуска особено разиграване в дългосрочен план. Съвсем натурално това води до рециклиране на познати теми и фокус върху образа, вместо върху артистичните параметри. Така че дали във Всекиму своето можем да чуем нещо неказано до момента в предходна работа - разбира се, но в знaчително смален капацитет.


Откровение в никакъв случай не е безгрешен шедьовър или представителна извадка за плътен албум в този поджанр, но поне беше приятна изненада. Всичката искреност и интимност в повече от половината песни компенсираха за някои недотам премислени ходове и направиха проекта една идея по-симпатичен. И там е проблемът, че показа и разказа толкова много нови неща, че сякаш не са останали интересни теми за този албум тук. Е, все пак получаваме отговор на въпроса за бащината фигура в Къде си, татко, контриращ цялата драма с майката от песните Откровение и Мамо, опитах. Заедно с това чуваме и размишленията на почти всеки млад българин в Дали да замина, но с толкова пълнеж в останалите 9 парчета, дори и тези две вече не звучат толкова вдъхновяващо и проникновено. След всичките разказани и превъзмогнати трудности, които съпреживяхме с FYRE досега, Всекиму своето се усеща като просто мотивиращи думи, с които артистът се опитва да се самонадъха пред огледалото. Нищо солидно, нищо концептуално, нищо провокиращо сериозна емпатия.


Чисто лирически песните се усещат толкова безидейни и изсмукани от пръстите, колкото да се запитаме в умението на Оги да бъде консистентен. Творчески целта е неопределена, а морално - твърде меркантилна и лишена от реална амбиция. Всичките истории за гонене на коли и натрупване на материални средства просто стоят твърде отблъскващо и натрапващо. Толкова, че биха запратили критичния фен в теорията, че цялата борба и усъвършенстване, които винаги са съпътствали неизменно протагониста, в края на краищата са били просто с цел материално благо и нисши удоволствия без допълнителна стойност. FYRE толкова време ни превежда едва ли не до идеите на Ницше за свръхчовека и идеала за ултимативния алфа мъж, само за да зацикли в безпредметни хвалби на скъпи автомобили, луксозни марки дрехи и никому нужно квартално перчене. Очакванията за ценностната му система никога не са били особено възвишени, но този последен половин час музика от него окончателно ни оставя да се питаме за какво реално бе и продължава да бъде цялата тази битка със съдбата.


Разказите във Всекиму своето често са просто описание на сегашния му начин на живот и демонстрирането на всички неща, с които се гордее - залято с татуси тяло, мацката му в графа “бразилско дупé”, постоянното присъствие в залата за ттренировки и пословичната му нeпримиримост. И в случай, че не сте разбрали, човекът си е купил BMW, модел Bummer 7. Няма лошо в това да постигаме целите си, но когато този факт се натрапва толкова плоско в тракове като Бумер 7 и В оборота, не остава друго освен да се потърси нещо реално съдържателно в останалото от албума. Уви, трудна мисия. В голяма част от времето авторът гледа да си натяква сам на себе си мантрата “ти си най-добрия, нищо няма да те бутне, или си чук или те чукат”. По този начин дори малкото останали добри казани неща вътре биват директно поставени под съмнение и референциите към Тери Пратчет, философията и психологията остават само въздух под налягане. В Дали да замина Оги оприличава живота си “като във книга”, но на този етап за мен той вече е отворена книга. Такава, която всеки може да мине, да почете малко от нея и да си извлече проста поука, но не и да я разнищи надълбоко на различни нива.

Неприятно е да се каже, но нито FYRE, нито Vitezz, са във върховата си форма тук и е видно, че са способни да покажат значително повече, но тежкарската визия просто не им дава тази свобода. В сравнение с Откровение, този албум е просто остатъчен вкус от това, което можеше да бъде стабилен рап между тежкото звучене и значимото послание, ако си бяха дали повече време и по-висок критерий. Всекиму своето отговаря напълно на името си, но на него самия не му се полага повече от това, което заслужава за безжизнените си бийтове и втръсналите първобитни римови структури. Твърде много думи, а не се казва почти нищо и твърде много поза без да има повод - така звучи албумът още на първите слушания. Сега, докато е актуален, може и да бъде спасен от многобройните си лъскави клипове, отдадените си фенове със занижени стандарти и вмъкнатите познати хитове, които повече звучат като бонус тракове, но дългосрочната му давност не е особено обещаваща. Дано поне прогнозите за следващите опити да са за спазени притчи за постоянно надграждане, каквито тук иронично се предлагат на килограм.





4/10





Продукт на:Team 02 Studio
Дата на издаване:Физически: 15 юни 2020
Дигитално: 30 юни 2020
Времетраене:33 мин
Стил:Drill rap, Trap, Grime
Силни моменти:Дали да замина, Тутанкамон
Слаби моменти:Всекиму своето, Бийта като спре, Бумер 7,
В оборота, Бадр Хари, LA Vibez, Sofia Hills



Коментари 1