Cool Den - 1 ALBUM REVIEW

Публикувано на Юни 21, 2020 0 коментара

В днешно време броят нови млади рок групи расте експоненциално и всичките налични трибуни, с които разполагаме, само правят уравнението по-сложно. Включително и в България дебютни албуми хвърчат отвсякъде и факторът отличимост в морето от нова музика става все по-важен за тези, които наистина остават с нас след време. На групата Cool Den се натъкнах съвсем случайно покрай No More Many More - една друга яка банда с подобен сценарий отпреди години. За щастие имах най-добрата възможност да се запозная с Куул Ден: чрез чисто новия им дебютен албум. Запазих си го в Спотифай и си го пуснах от лично любопитсво, но две седмици по-късно се връщам със сериозни наблюдения и коментари относно съдържанието.



На първо място този албум прозвуча като много познати и вече слушани, но и като много нови неща. Макар и да носи съвсем лаконичното, точно и ясно заглавие 1, в него далеч не се говори само за едно нещо и не се представя една-едничка идея. Не, 1 е интересен микс. От една страна той помества очакванията за млади бунтарски new age лирики, скромни опити за писане на английски и типичното изпростяване. От друга страна пък, 13-те песни съдържат неочаквани музикални подходи, професионално звучене и интересен нов прочит по множество теми. Най-важното, което може и да бъде пропуснато по-нататък, но трябва да се каже - музиката им е изпълнена с живот, чиста енергия и неподправен ентусиазъм. А щом творческият пламък е налице и гори осезаемо, всичко е наред. В края на краищата първият шанс даде задоволителен резултат и подбирането на любими песни започна.


Виж също: Jeremy? II ревю

Силно и показателно начало на албума с Характер - песен за различното приложение на понятието “доброта” и за наиситна силните хора, които не забелязваме лесно в ежедневието си. Припевът, в който се казва “Та кой съм аз да се оплаквам и от живота медец да очаквам” дава основание още от началото да възприемем 4-членната банда като добре осъзнати момчета и да оправдаем никак превзетите им мнения в по-нататъшните песни. В траклиста присъстват и 4 парчета на английски, които на фона на изключително интригуващите им български другарчета, стоят малко странно, но не и безпричинно. Вторият трак The Man With the Lion’s Jump впечатлява с музикалния си аранжимент и с факта, че транскрибира идеите саможертвата и за националната памет към героите ни на чужд език, преносно казано за един чужд и незапознат свят. Богата песен във всяко отношение.


След това започва много силна българска серия, плавно преливаща от социалните нюанси в началото към по-младежки и несериозни разцветки. Първо е леката референция към Стайнбек в името на На Близкия изток от рая: рап рими за всичко, което не се харесва от момчетата в социума ни и търсенето на изход към по-светло бъдеще. Оттам идват весели и шарени истории като Молец, където повествователят разказва от името на... молец и желанията му да стане човек, за да покаже колоритността си. Следва Шофьор на картофи - експлозивно парче със заразна аура и бързо забиващи се в главата цветущи лирики. Силно гротескно балканско поведение и етно китарни рифове - блестящ прилив на музика и енергия и то точно преди Алгебра. Още един от добрите моменти, комбиниращ вече ясните мотиви против бездействащия ни народ и изключително динамична инструменталистика. Стиловете между куплетите и припева се сменят бързо, темпото се измества непрекъснато, простата алгебра е изведена, строфа след строфа лириките се сипят с аромат на ракия и комичното поведение няма намерение да спре.

Няма и обективна причина да спира, защото веднага след това идва What’s that thing, което, не се залъгвайте по името с англосаксонски корени, е в същата линия роден хумор. По течението на електризиращата динамика, текстът е странна смесица от преведени гатанки и реприз на вечния хит на орк. Бриз - Кое туй нещо. Ако трябва да се посочи най-оригиналният и свеж пасаж от албума, най-вероятно биха били тази поредица от Шофьор на картофи, Алгебра и What’s that thing. Field се опитва да върне сериозния тон в албума, но безуспешно, защото На баба ти хвърчилото (edrybabi, jump!) и Никулден само засилват купона. С всичките си почти комиксови герои и наглед безмислени реплики, доброто настроение бива задържано възможно най-дълго, но съвсем не докрая.


За финал са останли 3 от сериозните песни - Tender Animals и две от важните, поне за мен песни, в албума - Лек и Терминал Не. В тях намираме продължение на темата от първите мигове на тавата, само че вече с по-отговорен и запознат поглед. Красиви послания за недаването пред системата и младежката готовност за борба. Както си го казват директно в последното парче, те не вярват, че изходът е в бягството и терминал 2, нито в пасивното кротуване без промяна. Солидно заявяват, че ще останат тук да търсят лек за “тази болна страна”. Важни думи, с които да се приключи такъв албум, защото на тези години е нужно хората да са наясно със себе си и с положението и да не захвърлят леко родината със всичките си плюсове и минуси. Смятам, че Cool Den предават това послание съмсем ясно и освен натрапващото се хахо-хихи, намират баланс чрез това си социално движение, присъщо за много подобни групи на тяхното ниво в България.


1 е безспорно интересен субект за наблюдение. Не само в качествата си на първи албум на новоизгряваща свежа група, но и като представителна извадка за нещата, които тази група има в арсенала си. Той не се различава много от типичния дебют и в това няма нищо лошо - достатъчно навсякъде е и говори достатъчно твърдо за себе си и екипа зад него, че да заинтригува аудиторията си. Изненадващо е, че на едно място могат да бъдат побрани малки влияния както от Tool, така и от Dubioza Kolektiv, да носи такъв уверен чар със себе си и да се осмива родното безсилие без силно желание за напускане на блатото. Този албум може да бъде както карикатура, така и сериозно показно на отношението на днешните млади у нас и качествата му, било то хумористични или аналитични, не трябва да бъдат пренебрегвани в никакъв случай. След албума на Таралеща, студио GEGA отново излиза със силен продукт, само че този път от доста по-неопитен състав с повече въпроси за разрешавен. Потенциалът им е голям и лично вярвам, че следващия път ще предоставят дори по-силно и по-единно нещо от тази единица музика тук. 




7.5/10





Продукт на:Self-Released, GEGA Studio
Дата на издаване:01 юни 2020
Времетраене:52 мин
Стил: Alternative Rock, Indie Rock
Силни моменти:Характер, The Man With the Lion's jump, Молец, Шофьор на картофи,
Алгебра, What's that thing, Никулден, Лек, Терминал Не
Слаби моменти:Field, Tender Animals


Коментари 0