TROMBOBBY x C-MO - Всичко е наред ALBUM REVIEW

Публикувано на Юни 16, 2020 0 коментара

У нас има един контингент от артисти, които просто не спират. Не спират винаги да работят по нещо ново, не спират да изкарват и не спират да поддържат стандарта си на качество във всеки аспект. ТромБоби и Симо са точно такива работохолици и творци, които от известно време присъстват активно на сцената и на пазара. Още от груповите им проекти съответно с Dayo и Southwick и с Funky Miracle, та до съвместната им работа под тези имена, компромисите не могат да бъдат посочени на прима виста. Тази Спотифай игра очевидно е взета насериозно и мисията да бъде превъртяна навярно не е просто реплика в песен от новия им съвместен албум.



Миналата година изненадaха публиката си с новината за съвместното EP, наречено The Year Without A Summer. То ни предостави някои от най-свежите инструментали на TromBobby и някои от най-заредените изпълнения на Симо. Въпреки това на места се проявяваше една стерилност и усещане, че двамата просто могат повече от това и че шоуто все още не е приключило. Е, то наистина не е. Няма и година по-късно и се явява вестта за Всичко е наред - идеологическо продължение на TYWAS, което обаче имат колкото сходства, толкова и различия с предшественика си.


Въпреки еднаквата дължина, новото отроче на Боби и Симо вече не е толкова категорично във формата си (“EP, албум, наричайте го както пожелаете”) Също и ако споменатите случаи на скованост се дължаха на това, че се пее изцяло на английски, тук лириките са само на български, което прави дори и грешките малко по-симпатични. И може би най-важното нещо: направата на този албум е била тласната, когато самата Лили Иванова е чула работата на момчетата и им е предоставила музиката си безвъзвратно с идеята тя да бъде семплирана в този им нов труд.  

Моментът на излизане беше глътка чист въздух за музикалния живот в страната и определено е накарал обезверените слушатели отново да помечтаят за едно море с приятели, които са на по-малко от 2 метра от теб и да си вземат куфара с нещата, за да избягат без КПП. На инструментално и лирическо ниво летвата е вдигната високо още от прага на вратата. Още от самото начало С Жлъч  уцелва толкова слаби места в сърцето, че не ни остава време да отреагираме. Замечтано начало в небесносиньо, прости, но ефектни спомени за детството, плавни тромпети, които на този етап не са и за споменаване, после коварен танц с бийта, задълбочени анализи на много нива, мотивиращи и реалистични заключения, груб, но пълен с патос завършек. Този трак е толкова много неща, че опитите ми да съкратя абзаца за него в едно изречение са нещо повече от просто смехотворни. Великолепна песен, която докосва особено всички фенове на Жлъчката, които следят пътя му от известно време и харесват темите от последния му албум Вяра


На излизане от С Жлъч обаче бийта ловко и грациозно се закача за следващото парче - Ти. Нов разкошен момент, в който Симо поема щафетата и продължава подобаващо, този път с лични обяснения в любов. Наслагващия се към climax бийт, чистите откровения на автора, липсата на слаб момент за почивка - темпото е толкова уверено, че още на третия трак ни трябва момент за отмора. Е, след оприличаването на съкровената любима с божество, в песента Всичко е наред е време да се сетим, че връзките не са само цветя и рози. Обясненията вече не са в любов, а в оправдаване, че лирическият герой няма толкова лесно да се даде на всички заобикалящи го изкушения в женски пол. Тук идват някои от недостатъците, когато Симо тръгва да пее на български текст, който той самият е писал. Съвсем явно е, че той се опитва да разказже една цяла история или поне да спазва единна форма, но не се получава по най-гладкия начин и това ще изникне отново малко по-късно в албума.

Затваряйки първия акт от това изключително интензивно представление, идва ред и на прелюдията Събота, изцяло отдаваща чест на Лили Иванова, само за да ни преведе по-плавно към Прах. Един нов момент на продуцентски гений от ТромБоби и стопляща душевност от Симо. Те двамата просто флиртуват с идеята, че цялата транцеденталност на трака някога е съществувала и е била измерима в субстанции. Сега е просто космически скок на елементарни и фини прахови частици, който в най-добрия си случай е просто нереален.

И за да не пътуваме само в тъмна материя, вакуум и раздробени на дребни частици, рязко се връщаме в милата ни материална татковина, където доста по-осезаемо сме се насочили към морето. Освен грубо изчислените останали 44 възможности за покоряване на черноморието с дружината, 44 лета среща и чисто битовата полемика за начините то да бъде достигнато отвъд всички пречки. Отново като в едноменното парче стигаме до момент, в който Симо просто иска да разкаже съдържателна история, стигаща oт т.А до т.Б. Само че той не е рапър и добре го знае, затова се получава някакъв странен микс от гонене на хармоничност и казването на разпокъсани и забавящи простовати съобщения. Динамиката в цялото действие се губи, всичко звучи като борба, а не като взаимодействие с инструментала и освен в припева, цялостното усещане е сковано, а то далеч не е присъщо за двамата господа. Хубава история, но не изпълнена по най-привлекателния начин и въпреки това бидейки на български и назовавайки конкретни места и хора, е една идея по-приветстваща от общочовешките брътвежи на някой друг варварски език.



Край на второ действие. Антракт. Начало на трети и последен акт. Прелюдията Последно, която само наивно обещава, че “тази е последната ми песен за теб”. Завършваме представлението както го започнахме - с доминиращо изпълнение на гост в албума. В Пътник Григовор пътува върху нов извънземен бийт, бягайки от грижите си и преследван от страховете си. Хипнотизиращо звучене, потресаващи хармонии от гласа на С-МО и браса на Trombobby, препускаща между континенти и океани атмосфера. Дали Илия използва бягството като събирателно за мислите на всеки млад българин, обмислящ дали да замине на “хубавото” или не, или просто канализира човешката си нужда да сменя пейзажите, за да се лиши от уж временните си тревоги, не става ясно. Едното не изключва другото, разбира се, тези неща често вървят ръка за ръка. Тук Григовор така деликатно работи с всяка дума и така изпълва с променлива скорост безкрайното си бягство, че дори Форест Гъмп и момчето от “Всичко е любов” няма как да му помогнат в собствената му надпревара със себе си. Та така завършва това своеволно 24-минутно влакче от емоции и звуци.


Това е албум, който започва със завръщане и приключва със заминаване. Точно толкова парадоксален е на моменти. Парадокс се намира в това, че всеки компонент намира комфорт в 8-те трака и в това, че е толкова малък и лаконичен, но (по)казва толкова много. Имаме двама гост рапъри, които оформят предната и задната корица на албума със собствените си откровения, оставени да шарят необезпокоявани от домакините. Имаме великолепни романтични признания, намиране на решение в битови полемики като кавгите с жената или липсата на превоз до морето. Имаме от всичко по малко и това всичко е съвсем наред. Това е едно понякога освежаващо, понякога натоварено с мистика пътуване на звезден прах. То естествено намира своите препъни-камъни в начините си на достигне до желаната дестинация, било то Аполония или окончателното разбирателство с възлюбената. И въпреки всичко, тези неща са само дребни компромиси пред солидния емоционален и качествен товар, който Симо и Боби ни доставиха с този албум. Завършен по всички параграфи и осеян с величествени тракове, това без съмнение е нов връх за тях и тяхното творчество.




8/10




Продукт на: Quiet Ambassador Records
Дата на издаване:19 април 2020
Времетраене:24 мин
Стил:Neo Soul, Brass Beat, Alternative R&B, Conscious rap, 
Силни моменти:С Жлъч, Ти, Събота, Прах, Пътник
Слаби моменти:44 лета


Коментари 0