Marso - Седем ALBUM REVIEW

Публикувано на Февруари 29, 2020 0 коментара

Изгубен между двата свята не беше най-добрият вариант за солов албум на Бобката, но поне показваше наченки за растеж. Желание за развитие имаше както спрямо визията, така и спрямо концепцията около музиката. И макар и с не едно или две отлагания, ето че дойде ред и на неговия дуетен партньор Марсо да дебютира със свой проект. За никого не е тайна, че двамата с Бобката понякога проявяват крайно различни характери, така че една солова изява само може да даде ясна представа кой какъв образ иска да изгради и как подхожда към музиката си. Докато в Изгубен между двата свята Боби Дрога желаеше да изрази една по-съкровена и лична негова страна, в Седем гангстерката тематика от Махленска класа действа дори с още по-голяма сила.



Анархисткият религиозно-митичен стил е налице и тук с много поръсена символика. Освен седемте включени трака, сакралното заглавие се предполага, че трябва да символизира и седемте смъртни гряха. 7 е и свещеното число на Бога, което прави и дълбочината на името още по-многоизмерна, но реално каква е била целта на Марсо? Съдейки по съдържанието на албума, е логично да се стигне до заключението, че просто е искал да обвърже краткия му обем с лъжовна концепция, която да затвърди антихристовите му ценности. Песните не засягат един по един всичките смъртни грехове, нито ги разглеждат по-дълбоко от косвеното засягане. Липса на бог и морал може да се усети само в откриващия сингъл Печатница, където

от монахиня става развратница / а тя се моли да не свършвам във параклиса

са най-дълбоките теологически метафори в целия албум.  

С този си проект Марсо не само отхвърля всички морални и етически догми, той възвеличава именно най-нисшите, бързо радващи и лесно разрушаващи емоции, които човек може да таи в себе си. Горделивост, алчност, чревоугодие, похот /перверзност/ - все неща, които лирическият герой прегръща с две ръце и използва като свое оръжие. Самохвалните му лирики така и обаче не стават по-привлекателни за слушател с по-високи ценности по пирамидата на Маслоу. За момчета, които обичат да ръсят финанси за краткотрайни страсти и за момичета, за които материалното е единственият фактор относно мъжете, с които спят, това би било добър пример за подражание. Уви, обективно погледнато не може да се извлече нищо полезно от Марсовите парчета и техните послания. Това ревю е единственото място, където всички тези идеали и цели се обсъждат толкова сериозно. Преувеличните анализи се базират само на едно косвено имплементирано заглавие и повърхностни изпълнения. Триезичието на трапа (пари + коли + жени) е единственият признат канон, а Марсел е просто посредник между Дявола и тукашния свят.



В реалността това е просто платформата, където авторът може да изрази неистовото си желание за доминация и липсата си на милост към нежния пол. На немалко места се споменава мотива за спането с няколко момичета наведжнъж, за нуждата от натрупано състояние, което да ти осигури женско внимение и за безразборното купуване на луксозни марки. Нищо ново под слънцето и в стила му на рапиране - неангажирано дрезгаво шепнене с елементарни игри на думи и плоски вулгарни рими. Единственото, което вкарва малко динамика и цвят в песните са появите на гост-изпълнителите.


Естествено, в албум, който обръща толкова голямо внимание на момичетата, е логично да има и фийтове от певици, които дават и женската гледна точка. Биляна Лазарова (bilyanish) и Kallie водят остри и директни диалгози с Марсо. В Cash Билянае категорична, самостоятелна и ясна спрямо условията си: “Ако няяш кеш не искам да ме занимааш” (Неясно защо в сайта за поръчки този трак е заменен от На Маса с Бобката и Цветина) Контрапунктът й Кали пък е по-скоро wannabe queen варианта, който няма нужда от много дебели портфейли, за да бъде примамена и съвсем спокойно би се снимала гола във вана в нечий клип. Пашата от MBT прави подобаващо включване в може би най-добрата песен Крадена. Във финала Два Бона (символизиращ сакралните 2000 лв, раздадени на случаен принцип в 20 диска от pre-order тиража) Бобката отново доказва, че в името на тежкарския имидж веднага може да превключи на режима на Марсо и да зареже хрисимия си персонаж от соло песните му.



Няколко хубави неща за албума: добре опакован и представен продукт с тенденция към евентуално бъдещо окончателно махане от махленския стил. Песните представляват точно това, което биха искали феновете на Murda Boyz и са с достатъчно къса продължителност, за да не се отиде прекалено далеч. Все пак конфликтът за качеството и количеството така и не намира покой, защото няма по толкова много нито от едното, нито от другото тук. Като за гърмене в колата и подкрепяне на sugar daddy образа, е отличен албум, който дефинира цял един лайфстайл и неговите опорни точки. За всичко останало има къде да се поспори.

Седем е една колекция от плътски удоволствия и непрактични цели, които осигуряват бързо идващо и лесно отлитащо задоволяване на житейските нужди у един контингент в обществото ни. Седемте смъртни гряха, които иначе само дават вид на заплашителни, но в този свят са примамливо коварни и са единствената валидна ценност. Подобно на Вирговата епопея в Сос Кид III, и тук този, който дръзне да се възпротиви на тази идеп, няма да бъде чут и уважен поради бедняшкото си естество. И докато в ЗВЯРА Жлъч говори надълбоко за отсъствието на Бога и отдаването на малодушието, оформяйки тези и контратези само в рамките на стихове, Марсо така и не успява да докаже защо дискотечните му хитове “за избухване” не са просто празни идеали. Модерно е да се възвеличава липсата на сериозни амбиции и стремежи и да се отхвърля общоприетия морал, но докато не стигне до истински вдъхновяваща и иновативна музика, няма да се излезе от омагьосания кръг. А начинът на живот, който се пропагандира тук, води точно до това.



4/10




Продукт на:Murda Boyz
Дата на издаване:Физически: 07 февруари 2020
Дигитално: 21 февруари 2020
Времетраене:18 мин
Стил:Trap rap, Gangsta rap
Силни моменти:Крадена
Слаби моменти:Мръсника, Cash, Гущери, Два Бона
Като цяло:4/10


Коментари 0