Novem - Мисли ALBUM REVIEW

Публикувано на Февруари 26, 2020 0 коментара

Novem e име със сравнително скорошна поява, но със сигурност хората тепърва ще се срещат с него все по-често. Китарист и главен рапър в новосформираният метъл-рап / хоръркор колектив Пълна Скръб Мъртъв Клан, които винаги работят по нещо ново и поддържат активността си в полезрението на подземните среди у нас. Сред многото подготвителни проекти и няколкото въвеждащи албума от Atchi и Icaki (трагиромантичния “поддяволите”, дистопичната Отрепка и странния метълкор проект Токсичен) дойде ред и на ниския енергичен тип Novem да изгрее със свой солов труд. ЕР-то му Мечтата на Глупак имаше някои обещаващи моменти и с издаването на по-амбициозен албум ще стане ясно дали крюто вече е събрало достатъчно опит за нещо по-представително.



Че в Мисли ще има много символика и демоничност във вече установения им мрачен стил, е ясно още отпреди пускането му, но каква как би подходил Новем в дебюта си бе въпросът, който занимаваше съзнанието ми тук. Влияния - много, желание - в излишък, но нужното време и ясната цел още от началото - това са неща, които трудно се овладявта и презентират добре на публиката. Още с първия плей обаче Новем опровергава всички съмнения за изгубена в лабиринта творческа посока и дава да се разбере, че е отнел немалко от времето си, за да създаде единен албум с концепция. Дълбоката атмосферичност и вътрешното усещане, че е необходимо специфично душевно настройване, са налице и предубеждават новодошлите още от вратата. Един преследващ, призрачен свят, уповаващ се на мислите на моментния им господар Novem (в превод от латински: “девет”). (дис)Хармонията в този свят е толкова лесно забележима, че всичко сочи не просто към мимолетен проблясък, а за реално окриление да се създаде една цялостна интроспективна дистопия.

Бавните интрота, ефектните сирени, отчетливите индустриални звуци, задните creepy мелодии - всички тези малки елементи спомагат продукцията да изгради едно краткотрайно отчуждение от околния свят или по-скоро временно пренасяне във вътрешния такъв на албума. Преливането от песен в песен почти не се усеща и в същото време всяка от тях е много силна изразена по свой начин. Чистата агресия и недоволство срещат улегналата апатичност в немалко мигове от пътешествието и карат слушащият запленено да съпреживява Новемовите лирики. Въпреки цялата тази добре премислена и многозначителна атмосферичност, енергията често е откровено сурова и заредена с неподправеност. Мисли не е просто събирателен пункт за подбрани есенции, гонещи дадена естетика, не. Без много приказки той успява да разгледа толкова много аспекти от дълбините на човешкото съзнание - умишлен нихилизъм, агония, чувство за изоставеност, отдавна таена агресия, отчаяно търсене на избавление, носталгия. Този албум може да разглежда колкото вътрешното, толковия и да създаде представата за един неприветлив външен свят.

99897867a2d96fc53c5684acaacda1be.jpg

Както бе споменато вече, този албум е едно пътешествие. Едно предизвикателно пътешествие. Едно влакче на интензитета, което постоянно градира във възходящ или низходящ ред и което само контролира своята динамика. Сякаш авторът не може да се помири сам със себе си и да установи едно доминиращо настроение - преходите от спокойните коментари към резките гневни изблици не отнемат много време и придвата чувството за една малка вътрешна прогресивност. Това леко усещане за една не грандиозна, но поне персонална, епичност е и задвижващото гориво тук. Това постоянно тръпнене в очакване на големия шок, това преследване на заветната битка с несъществуващия звяр, това търсене на нищо повече от личностното откриване. Това прави този албум толкова интересен за изследване - собствената му митичност, която заформя толкова индиректни представи от само себе си.

Макар и без ясно разграфен сюжет, можем да разгледаме 37-те минути в няколко фази. Силно, хладно и въздействащо начало - завръзка в рамките на четири песни: Интро(верт), Слънце, Сукубус, Изяж ме (честно, в последната screamo вокалите не са особено привлекателни). Следва енергично и напрегно ядро с елементи на кулминация в дългата и потапяща Нибиру. Възможно най-подходящите вокали от Ния (но все пак леко по-протяжни от необходимото) съпътсват демоничните мисли на Новем, разгърнати в три куплета, достигайки този така чакан емоционален апогей, който представлява тази песен.

Финалната част вече започва да добива по-екзистенциален облик в по-спокойните последни песни. Голямата изненада - появата на Григовор в Носталгия - никак не разочарова в леко фънки, леко поетичното парче, където ефектни бас линии и електронни звуци намират странно привлекателна хармония. (С)мисъл пък е личният драматичен завършек, който дава лична перспектива и виждания за живота с привкус на освобождаване от поредната натрупана лека доза напрежение. Краят на началото е светлият обнадежден отворен финал, който тържествено обобщава всичко чуто до момента и поставя окончателна категоричност в изказаното досега и в предстоятощото за казване тепърва.

3110acc60a011a89097a3849af7214cb.jpg

От подробните илюстрации към всяка песен през текстовете и вокалните инфлекции до завидната екипна работа с всеки от фийтовете, мрачната анархия на Новем дава вид на добре премислен и изживян продукт. Колекция от песни, намиращи единен идеал в тласъка на вдъхновение да бъде открит вътрешният ни минотавър за решаващата битка, но в крайна сметка големият враг си се оказваме самите ние и нашите мисли. Всяка загадъчна сирена, всяка символична деветка, всяко скрито послание в изречените стихове - тук има толкова повече детайли от всеки дългосвирещ албум на ПСМК до момента, че резултатът от работата няма как да остане непохвален.

А може би най-хубавото е, че окончателно достигане до цел или заветна победа няма - защото всеки персонален път трябва да е поне малко объркан и гонещ все така далечното избавление. Фата морганата, която дава надежда за разрешаване на всички житейски проблеми, но в реалистичен план става все по-малко видима и достижима. Мисли не открива решения и не отговаря на въпроси - той просто потапя в атмосферата си и изключва за кратко връзката с външното. Там е мястото, където се борим с личните си демони, неутрализираме малодушните емоции и срещаме прелъстяващи, но коварни създания като Сукубус, Асмодей и Носталгия. Дали Novem е успял да не се поддаде на тези хранещи се със слабостите ни аспекти - нека всеки сам прецени за себе си. Как ще раберете ли - като го съблюдавате паралелно в хаотичното измерение на албума му.



8/10




Продукт на:Пълна Скръб Мъртъв Клан
Дата на издаване:18 февруари 2020
Времетраене:37 минути
Стил:Horrorcore, Industrial Hip-hop,
Experimental Hip-hop, Metal rap
Силни моменти:(Интро)верт, Слънце, Сукубус, Кво знаеш, Г(л)ад, Фата Моргана,
Нибиру, Кирливи (К)ризи, Очи, Носталгия
Слаби моменти:Изяж ме
Като цяло: 8/10


Коментари 0