ПРИМ - Добро или нищо ALBUM REVIEW

Публикувано на Февруари 15, 2020 0 коментара

През годините ПРИМ неведнъж се доказвал като стабилно емси със завидни способности и добър колаборативен подход. От онзи нетипичен албум с Атила едно време до общите проекти с Nerve и Градски Легенди днес изтече много вода - смени се отборна принадлежност, натрупа се житейски и творчески опит и се оформи един потаен и винаги кроящ нещо образ на радната сцена. През миналото десетилетие обаче така и не видяхме дългоочаквания му солов дебют, който евентуално окончателно да го бетонира като лирик и техник на високо ниво и който без повече заобиколки да ни запознае отблизо с личната история на артиста зад него. В липсата на компромиси няма и съмнение, но какви дестинации иска да достигне с помощта на N.Kotich зад продукцията подлежи на допълнителен разговор. Shadow Lab започнаха дълго отлагана, но засега непоколебима серия от проекти и е ясно, че с пускането на този албум се очаква само Добро или нищо от Прим и нищо повече. 


Главното оръжие около персонажа на Примката в българския хип-хоп винаги е било потайността му, позволяваща му да изненадва във всеки момент и да оправдава суровия му болезнено откровен стил. В последните години в отделни тракове се забелязва известно UK rap влияние, което само би засилило както жанровата разцветка у нас, так и усещането за строго характерна визия в албума. Мрачен, пасивно агресивен, на моменти груб и безпардонно откровен рап, подправен с бързи електронни инструментали и нишови индустриални визуализации за още по-ефектна картина. В по-голямата част от албума Прим дотолкова е вплел грайм елементите в българската и в частност софийската действителност, че трудно може да бъде оприличен с нещо подобно. Немалкото слушания, отговорни за крайния продукт пред очите ви в момента, бяха сериозно доминирани в типична обзета от безотговорност и безразличие градско-квартална среда на слушалки в неприветлив студ или в потънал в сивота градски транспорт. Точно тогава и Добро или нищо резонираше на най-силни честоти - там където остротата и неподправения език срещат добре подбраните игри на думи, наглед плавния, но в ядрото си пълен с мултирими флоу и пънчове, които няма как да стоят добре на другиго, освен на Прим.


Козовете в тези 13 трака не са предоставени на повърността и не се забелязват с невъоражено око - авторът се е постарал слушащият да има нужда от готова база данни, за да оцени и да намери силните страни отвъд тривиалните мелодичност и лесно запомняне. Сетивата имат нужда от предварително изостряне, защото лирическият герой играе с много тропи и фигури и то не от предвидимите. Както в Крила и Катинари, така и тук стилът му на разказване е завоелиран, потаен и до известна степен абстрактен, с разликата че тук перспективата е далеч по-субективна и насочена към аз-образа, а не толкова към заобикалящия свят. Тънки пинизи се намират над път и под път и независимо дали е поредното изявление към слабия рап опонент или лична история от житейския път, думите винаги ще бъдат пречупени през призмата на метафорите, олицетворенията и символиката. 



Може би най-отличаващото се качество, което няма да се намери в който и да е от немалкото му минали или обявени колаборативни албуми е, че тук Наско изразява своята почит към родното, своята благодарност към неговия околен свят и дава гласност на това, което го поддържа полезен и активен, както за себе си, така и за останалите. Рамо до рамо изразява все по-незабележимата днес нотка на братсво и обединение в рап играта от безгрижните улични подвизи до сериозните записи в студия с акцент върху скречовете на DJ Mayo, правещи препратка към Жлъч и Стартера - паметни представители на двете по-опитни поколения в тази музика у нас. Етно мотивите в Процент от вечността пък връщат още по-назад в корените на автора, та чак до неговите прадеди и поводите му да се гордее с произхода си в интересна песен с недотам въздействащи фолклорни семпли. Верният път пък задава причудлив тон на постоянен прогрес и прилив на вдъхновение от постигнатото до момента и това, което има тепърва да се постига след това. Наслади се от своя страна забавя това моментно вкопчване, за да напомни, че трябва да се отдава дължимото на това, което имаме около нас и от време на време да се спираме, за да се насладим на момента, който в случая се изразява в нежни акустики и прекрасни саксове за пригласяне. 

На другия полюс от това интроспективно ядро в средата са бързите, енергични и безпощадни грайм тракове от раздел “хитачки”, подвид “тупалки”. Толкова кратки, но толкова наситени със съдържание, че усещането за Прим като за боксьор, който идва и поваля само с няколко по конец преценени крошета, няма как да бъде подминато. От трак на трак и от такт на такт винаги ще се намери по нещо ново и няма да остави незадоволени, както биха направили и английските му колеги като Wiley, Dizzee Rascal или JME. В тази си роля за пръв път от много време шуменският рапър пренебрегва качествата си добър екипен играч и действа изцяло солово с помощни фийтове, които присъстват колкото да бъдат вписани в протокола, от Секта и Котич на припевите. Съвсем спокойно може да се мине и без тях - нито допринасят с нещо особено, нито се справят напълно в това да не са излишно дразнещи като част от иначе приличните песни. Именно и заради тези появи някъде след Гост на живота (“Big Shaq сваля якето” трака), албумът почва да губи инерция и Прим малко по малко престава да бъде толкова категоричен като в учудващо силната селекция до този момент. 


Ако трябва да се каже едно нещо за Добро или нищо, то е че създателят му може да е колеблив във всичко друго, но не и в достоверността на заглавието. Един дебют, който дойде няколко мига преди да е станало твърде късно и след достатъчно много време, за да бъде в приличен баланс между суровото и добре премисленото. Грайм влиянията са повече контролирани, отколкото контролиращи и служат за инструмент, който дефинира по своему неприветливата действителност в света на Прим. Тук той най-накрая намира покой, за да изрази своите идеологии, методи на функциониране и светоглед в най-подходящата форма. Черният рицар на истината, който е готов с финес и динамика да достави нужното на своя адресат без да спестява нищо, отново се доказа, че не заслужава пренебрегване и че златната среда между кварталното и клубното звучене е постижима. Убедете се сами в това като си пуснете албума.

       

    

8/10


Продукт на:Shadow Lab
Дата на издаване:Дигитално: 06 февруари 2020
Физически: 08 февруари 2020
Времетраене:33 мин
Стил:Grime, UK hip-hop, Hardcore hip-hop, Conscious rap
Силни моменти:Добро или нищо, Познай ме в очите, Шамари с крак, Рамо до рамо,
Верния път, Наслади се, Гост на живота
Слаби моменти:До дъно, Мамино синче
Като цяло:8/10


Коментари 0