Таралеща - Няма Смисъл ALBUM REVIEW

Публикувано на Февруари 05, 2020 0 коментара

Макар и да е ново име за немалко родни слушатели (най-вече сред подрастващитe такива) Митко Таралежков вече си е изградил статуса на ъндърграунд легенда и всеуважаван музикант. През годините простите му китарни композиции и емблематични текстове са огласяли приятелски събирния, лагерни огньове и немалко сценични изяви в различни кътчета на родината, които съвсем оправдано му дават прозвища като “поет с китара” и събуждат интерес у готовите да се заслушат. Студийни записи обаче така и не идваха, а славата му продължаваше да се крепи на същинския ъндърграунд принцип - малки живи участия, техните видеозаписи и информиране от уста на уста.

За щастие на всички негови ведоми и неведоми почитатели, в края на миналата година Таралежков ги изненада с новината, че е сформирал група, наречена Таралеща, а после последваха сингъл с клип, новина за студиен албум и малко турне из страната. Албумът Няма смисъл вече е факт и включва както грижовно подобрени версии на стари Таралежкови класики, така и много нови парчета в обичания му стил. Освен фронтмена Митко (акустична китара, вокали), групата се състои и от Илко Градев (акордеон), Дани Огнянов (бас) и Александър Михайлов (кавал, саксофон), а допълнителни появи правят Александър Борисов на тромбон и Оги Косьовски на барабани. А да, и бат Невен е на перкусиите. Всички изброени инструменти са все предпоставки за чуден волтрон с потенциал за много хубава българска музика, варираща от акустични балади до енергични напеви с атмосферата на някое сгушено барче, в което всички се познават от години.


Примамливо гротескното заглавие навежда към един съвсем безгрижен начин на мислене, освобождаващ ни от всякакви високи очаквания и дълбоки музикални претенции. Правилен подход: в Няма смисъл няма да намерите нищо по-изтънчено и бароково от веселите и причудливи мелодии, идващи от инструментите на господата в групата. Още първият сингъл (и съвсем подобаващото откриване на албума) Врата загатва за крайно метафорично и веселяшко настроение, подкланящо към танци и наздравици. Приповдигнати саксофони и скокливи китари акомпанират лириките, описващи живота на една врата на кръстопътя между вътре и навън и между плюс и минус безкрайност. Това настроение се запзава горе-долу през целия остатък от албума, примесвайки се с някои по-минорни и спокойни моменти. Ключът за сърцето отключва главния сюжет, по който протича албумът, отнасящ се за връщането към една отдавана приключила любовна връзка и едно клонящо към края си лято.

Кратките, но описателни фрази спомагат за неимуверното заформяне на една човешка картина, достигаща спектрите на непукизма, леката носталгия и завръщане към корените. Най-голямото такова завръщане представлява и печелившия коз в албума - силното имплементиране на кавала в музиката. Етно мотивите тук не само обогатяват безвъзвратно стиловия колорит на Таралеща, те допринасят и за създаването на една уникална атмосфера в песните, в които е включен този елемент. Дали ще спомогне за баладичните моменти в Събудих се и Краят на лятото или за летаргията по родното място в Бургас, кавалът придава съвсем нов и отличаващ аспект, който вкарва свеж прочит на народното творчество от едно време в съвременната авторска музика.


Всеки музикален инструмент играе своята ключова роля и пасва така идеално с останалите, че изборът на доминиращ или любим такъв става непосилен, а цялостната хармония достига завидно ниво. Така лекомислено и между другото, но в същото време така пъстро и въздействащо е всяко парче в албума, че смисълът да се търси смисъл в Няма смисъл просто става ирационален. Чисто човешкото удоволствие от хубавата музика засенчва всякакви музикални догми, изисквания и моди, а насладата от преплитането на една песен в друга няма как да се усеща по друг начин. Митични Бургас, размяната на саксофони и вокали в Шапка, кръчмарското излъчване в историята от Тежък случай - все чудесни моменти, украсяващи безсмислената реалност в творчеството на Таралежков и компания.

Втората половина от албума допринася с една идея по-простовато и повтарюемо звучене в лицето на въртящото се в един омагьосан кръг Син аспирин, загубващото се в дългия път към вкъщи Краят на лятото, нежното обръщение Мече или неусетно преминаващото парче-прелюдия Рам-пам-пара-пам. В замяна на това получаваме супер енергичния и приповдигнат завършек Печени чушки, в който саксове, китари и перкусии играят в танц с лириките, с полъх на печени чушки из доброто старо вкъщи, където лятото вече е само наужким. Брилянтен финал, обхващващ напълно емоциите, темите и звученето в почти всички песни досега, за да остави ценителя със сито сърце и пълно задоволство. Даже е толкова приповдигнато в сравнение с предходните песни, че миксът е две-три идеи по-шумен и преходът накрая не е толкова плавен.



(live версия, 2011 год)

И горе-долу дотук се простират слабостите на албума - семплостта и представянето на един добре смазан продукт си свършват работата и не оставят почти никакво желание за допълнение. Смеската между традиционен фолклор и камерна акустична музика придават особено симпатичен характер, който може да подейства с вдъхновяващо оижвление на младите меломани и с приятна носталгична нотка у по-възрастните. И не става дума само за простовати кръчмарски ритми и безкрайно тананикане върху три акорда - Таралеща са отвъд тези неща и контролират идеално купона с изкусни брас секции, кавални сола и раздвижени многопластови композиции, уповаващи се на простотата, а не на простотията.

Ако това ревю е събудило интерес под някаква форма у вас, обезателно ви препоръчвам да си купите диска или най-малкото да следите за евентуална поява в мрежата.
Защото Няма смисъл е един прекрасен експеримент. Обхващащ добре познати похвати от задушни среди и новаторство по своему, които могат да ощастливят подобаващо всяка приятелска компания на къмпинг край море или в планина. Няма смисъл не чупи и не прекрачва немислими граници, защото просто не се съобразява с тях. В него дори старите шлагери са добре полирани и доокичени с красиви орнаменти до неузнаваемост, а новите парчета правят поздрав на добре познатото без да звучат изтъркано. А любовта е само наужким или поне докато не дойде лятото да ни разсее от потъналото ни в гемии сиво ежедневие. Дотогава ще слушаме новия албум на Таралеща и ще припяваме химните на бургаския трубадур и свитата му, когато се отзоват за някоя и друга изява.  



9/10




Продукт на: bidonfilm, GEGA Studio Sofia
Дата на издаване:31 януари 2020
Времетраене:42 мин
Стил:Ethno rock, Acoustic, 
Силни моменти:Врата, Ключът към сърцето, Събудих се, Бургас, Шапка, Тежък случай,
Песен от края на май, Златната спирала, Мече, Печени чушки
Слаби моменти:N/A
Като цяло:9/10


Коментари 0