ФЛЕКС - Старият скрин ALBUM REVIEW

Публикувано на Февруари 01, 2020 0 коментара

От многото новопоявили се рап колективи, Shumery Tribe на пръв поглед не се отличават с нещо грандиозно. Творят в спокойна, добре обмислена и целенасочена атмосфера и оставаят плодовете на труда им сами да носят резултати. Пътят между добронамерения порив и сериозното встъпление към големите амбиции е осеян с много предизвикателства, едни от които са постоянството, увереността и завършването на големи проекти. Шумерите вече са една стъпка напред, изпълнили споменатите неща и вече представили в есенно-зимния сезон цели два дългосвирещи албума.

Първи през октомври миналата година се разписа KLCA с Боса Нова, който впечатли с усет към мелодичния звук и изкусните семпли, но все още не даваше предспоставки за особено впечатляващо рапиране. Сега е моментът и на ФЛЕКС да изгрее със своята дебютна тава, първоначално обявена като ЕР, но впоследствие разработена във вид на кратък албум на границата на LP формата.



Наред с протоколните самохвални рап редове, Флекса вади и много кирливи ризи и откровени истини от стария скрин. Прави впечатление, колко е искрен още от самото начало и има насъбрани мисли, които трябва да излее под някаква форма. Трудна задача, която може да бъде маневрирана с нужната доза желание, както е в откриващия заглавен трак. Старият скрин не е просто олицетворение на занемарен и потънал в носталгия живот, напротив - той символизира чекмеджета, пълни с непотребни вещи и хора, от които лирическият герой вече не се нуждае и иска да надрасне в името на личния просперитет. Отваряйки за последен път вратичките на застоялата дървена мебел и съответно написвайки тези редове, той запечатва кадрите на един немалък откъс от живота си, казавайки си чао с всичко това и продължавайки напред. Албумът е добър пример за събиране на даден период в няколко песни и съответното помахва на засегнатите в тях хора и теми, така че да последва самонадрастване и обръщане на нова житейска страница.

Още в началото на албума този лайтмотив става ясен и се потвърждава в момента, в който пиша това ревю и за да си примомня песента пускам произволно момент от Нещо друго... и веднага чувам думите “Ако искаш да промениш нещо, промени го”  Една от песните по-нататък също загатва подобен тематичен фокус чрез заглавието си Новата страница, но само дотам, защото текстът служи по-скоро за упрекване на колегите му рапъри. София и Тоя рап от своя страна са добра комбинация, коментираща живота в неприветливата градска обстановка и това как хип-хопът ги е дарил със своеобразен подслон и сила, която ги кара да движат напред. Първият трак представлява точна и изчерпателна рап балада за родния град и съпътсващите го препирни, докато вторият оставя капка желание появата на КЛЦА да носеше повече усещане за химия между двамата рапъри, отколкото за случен куплет, защото се забелязва една чудесна братска подкрепа до момента, в който Флекса не поеме сам руля и излезе на по-преден план с припев, изпят в 1 л. ед. ч.


Тази колаборативна нишка се усеща по-успешна при вече отиващия към завършек трак с Fogg от 082 Бедрок, където двамата заедно изпълняват припева, менкайки си взаимно реплики, макар и резултатът да е една идея по-настоятелен, отколкото трябва. Това навежда и на мисълта, че цялостно усещането на албума е подобно като на дебютен полу-микстейп проект на обещаващ млад джаз рап изпълнител от Щатите - сурова енергия, наивна самоувереност, опити да се впечатлява с флоу и техника, но с нужда от още практика, залагане на добре подбрани приятелски фийтове и интересна, но или бледа, или просто вече чувана отнякъде lo fi продукция. Разбира се, за артиста това е предимно полезно качество, тъй като ключовите думи тук са обещаващ, суров и нужда от още практика.

Казаното за продукцията обаче се отнася само за една песен и то не изцяло. Който е слушал Kanye West и джаз повлияните му неща в Late Registration веднага би хванал еднаквия семпъл във водещия сингъл София и в песента Drive slow. (в коментарите самият Флекс казва, че семпълът е от Ханк Краоуфорд) Хубава препратка, допълваща най-силния акцент на албума - добре подбраната продукция. От внимателното интро, през разкавателните мелодии и леките буум бап честоти в прехвърчащите скречове, та чак до клауд рап левитиращия инструментал на Новата страница и енергичните китари на Бедрок - в музикално отношение Старият скрин се справя отлично. Дори странната двуминутна скит-прелюдия Кой?! се вписва подобаващо, същевременно помагайки в оформянето на добрия имидж на Шумерите да вкарват яки филмови пасажи в албумите си (една от силните черти на Боса Нова). Елегантни инструментали, спомагащи както за музикалната свежест на фона на скелетните безизразни бийтове от техни колеги в съяата лига, така и за връщането към някои позабравени начини на звучене. По всичко личи, че от стария скрин със старите вещи, музиката е била най-прилежно възстановената вещ за едно по-приятно изживяване.


Старият скрин минава бързо и безаварийно, лишавайки ни доколкото се може повече от несъществени допълнения и запознавайки ни подобаващо с особата на Флекс - обикновено момче със смислена визия за бъдещето и добра творческа концентрация в настоящето. Макар и вече официално да е 10 години зад микрофона, ясно си проличаваат все още беглите опити в процеса за направата на албум и както се спомена по-рано - нуждата от още практика, за да се изчистят чувството за ограниченост в рапирането и да се заформи едно по-разпознаваемо звучене. За Старият скрин беше нужно десетилетие да се каже довиждане на отминали събития и персонажи, сега вече е ред на истинския тест, евентуално водещ към забележим растеж и никакви съмнения при поемането на рискове.




7/10




Продукт на:Shumery Tribe
Дата на издаване:25 януари 2020
Времетраене:26 мин
Стил:Conscious rap, Jazz rap, Boom bap hip-hop, Cloud rap
Силни моменти:Старият скрин, София, Тоя рап, Новата страница, Аутрото
Слаби моменти:Бедрок
Като цяло:7/10


Коментари 0