Тита - Аз съм Тита ALBUM REVIEW

Публикувано на Януари 18, 2020 0 коментара

Българският мейнстрийм пазар е странно явление. Главното мерило е не продажби, стриймове или разпродадени фестивали, а гледания в Ютуб, едни и същи браандове подкрепят артисти, които са си антиподи помежду си, а понятието “албум” има много абстрактно и мистично значение, което съвсем спокойно се равнява на “компилация с всички забравени хитове еднодневки и 2-3 песни, които по обясними причини не са пуснати отделно”. За щастие последната тенденция има плавни наченки към промяна с издаването тук-таме на полусносни продукти от трите главни компании. Голяма изненада в самото начало на годината поднесе Тита, която обяви излизането на соловия си дебют само след 4 дена и месец след друг голям проект на Адаманд - СуперБоро.


Христина Христова - Тита е родом от Силистра (от Тутракан ако трябва да бъдем точни) и е на сцената от близо 4 години, но звездата й изгрява по-рано след участието й в X Factor. Оттам Криско я привлича в новия си лейбъл и се започва серия само с многомилионни хитове, пищни видеоклипове, скандална визия и спрягане като пряка конкуренция на подобните като нея продукти на индустрията (industry plants) С 5 солови песни и 3 дуета тя вече е предизвикала толкова шум около себе си, че евентуален албум би заинтригувал обществеността.





Песента Първият човек обаче е 180-градусов завой от цялото непристойно поведение, излъчено от досегашното й творчество, така че слушателите да видят по-различната й страна и по пътя на логиката да подминат без да обръщат особено много внимание. Рязката смяна на стила се дължи хем на факта, че се превърна и в първи сингъл от любовния албум, но и че продуцент този път е симпатични на всички Любо Киров, а не шоубизнес насочения Криско. Как ще започне соловия си каталог и дали смелото заглавие Аз съм Тита ще й послужи като добра визитка?


В 10-те песни няма и една излязла преди много време (малка победа в борбата за нормално реализиране на музика у нас), което води и към резкия творчески завой, за който стана дума по-рано. Тита и екипът й предпочитат да загубят остротата и сигурността на един скандал и залагат на една наглед по-стойностна продукция, предназначена за по-прочувствена и добронамерена обстановка. От метафори, символизиращи превъзходство и чупене на дисплеи и панели, Тита бързо премина към едностранен диалог с проблематичен младеж - обект на нейните емоции. Албумът до една степен обрисува отношенията между нея и фиктивния персонаж, но така и не се разбира кой кого е наранил, кой кого иска и реално каква е полемиката. Лирическата героиня е объркана в собствените си емоции и целият този монолог върви напред-назад без право на ответен отговор.






Електро и денс поп траковете сами по себе си не носят никакво личностно присъствие от името зад тях. Тя и за това се определя като изпълнител - защото задачите й по този албум се свеждат само до записване на вокали и изпълнение на живо (като изклюим 1 песен и половина, където помага за текста и музиката). Крилата на поп дивата, получени от миналите й парчета, като че ли са орязани и я оставят с вяло и безлично пеене на текстове, които не са нейни върху музика, която тя не е правила. В дейността й няма нищо нередно, но когато се застава гордо с псевдоними и проектът се брои като нейн самостоятелен, би било добре да не звучи напълно заменима от която и да е от колежките й, които й се водят еквивалентни конкурентки. Аз съм Тита дори не резонира заглавието си - хем говори за някого другиго и за евентуалното им “сливане в нощта” през цялото време, хем може да се пусне на неподготвен слушател и той да реши, че пее Михаела Филева, Дара и други, но не и Тита.


Във всеки аспект от творческия процес лъха на рециклиран материал, от който на опитния меломан му е дошло до гуша да слуша по БГ Радио топ 20. Клиширани реплики, предвидими фрази, уморяващи припеви, повтарящи се отново и отново и безлични скелетни бийтове с банално темпо. Най-интригуващото нещо в албума дори не е положително: когато Тита превключва за една песен да пее на испански ни в клин, ни в ръкав. Ясно е, че е трябвало да се вмъкне някъде, но наистина, кому е нужно? Припевът лесно се забива и е приятен, но нивото на испанския е толкова компресирано и снижено, че човек с минимални познания по романски езици би заспал от клишираните думички, употребени в текста. Също - идея на Криско (автора на “Искам да обера всички банкови клона”) ли беше в Първият човек да се пее “Аз съм първа, ти сА дръж” или да се допусне тавтология в Летим, където думата “нежно” се повтаря два пъти без да е важна за римата? Въпрос и към Бобо, отговорен за лириките в Минимумът - защо му е на ухажора да полага минимума за любимата си, при положение, че е готов да я обсипва с “цветя, мечета и бонбони”?




Що се отнася до останалите песни - едно и също до откат в продължение на малко над половин час. Или ще е някой скучен денс “хит” с клубно предназначение, или ще е някоя провлачена любовна полубалада, която няма да приключи ничия драма, просто защото си служи само с клишета и претоплени манджи. Най-вече в Напред, което си е същински бюджетен Любо Киров и по-точно неговите зареяни в никога идващото бъдеще оптимистични послания, в които двамата персонажи евентуално ще пресекат пътищата си. Отново показател, че Тита е загубила чувството постоянно да е на ръба и да е кралица, само за да избледнее и да загуби идентичността си.


В заключение - Аз съм Тита на пръв поглед има амбициозни планове и би служил за добра визитка на изпълнителката зад нея, но в реалността тя е само част от колектива и като много нейни колежки, не остава нищо характерно и запомнящо се зад гърба си. Опитите да избяга от пошлостта я повлякоха в другата крайност на неглижираното отношение и етикета на поредния пореден. Този албум е природосъобразен - използва същата формула, същите теми, думи и мелодии наново, за да пести от нещо, което евентуално би заинтригувало и задържало онези извън изкуствено създадения й почитателски кръг. Единственото уникално нещо тук са нелепата песен на испански, напомнящи за провинцията реплики в иначе много класните лирики с ухание на Студентски град и най-гадния пример, че някои хора в индустрията сменят стилове уж за да са по-family friendly, но реално са просто марионетки на конци.




4/10





Продукт на:Adamand 
Дата на издаване:10 януари 2020
Времетраене:34 мин
Стил:Dance pop, Electro pop, R&B
Любими песни:забравих ги
Нелюбими песни:Любов, Нищо лично, Един към друг вървим,
Напред, Момиче проблем, Летим
Като цяло:4/10


Коментари 0