ТДК - Успех ALBUM REVIEW

Публикувано на Януари 15, 2020 1 коментара

Българската музика и най-вече алтернативното й подраздление са в неотричим подем, дължащ се на изобилието от новопоявили се жанрове. Една от най-предизвикателните стилистики за покриване е тази на експерименталната тежка музика, варираща от psych през noise до progressive рок и метъл теченията. Намирането на български представители, и то на всичкото отгоре добри, до много скоро беше сложна задача, но ето че в последно време сме свидетели на размърдани пластове и тук.

ТДК са все още свежа и енергична банда с непогрешим собствен почерк, особен подход към визията и естетиката си и глътка чист въздух за феновете на рока у нас. Силно повлияни са от групи като Tool, Cult of Luna, King Crimson и Swans, но с двата си издадени албума се стараят да заформят своя собствена /анти/утопия, която да ги откъсне от непрестанните сравнения. Подобно на изброените горе, стилът им се характеризира с дълги композиции, бавно наслагващи се един върху друг прецизни компоненти, докато се прояви една почти психаделична картина а ла Джордж Оруел. Всичко това звучи много интересно и симпатично, но не прави слушането на втория им албум Успех разходка в парка.



Едноименният им дебют отпреди почти 3 години неимуверно беше отличен старт на убедителното им портфолио. Макар и албумът ТДК често да не попада в радарите, винаги, когато дойде моментът за припомняне, той е там, за да впечатли с идентичността си. Успех, който се пръкна на бял свят броени дни преди новата година, е приел по подразбиране ролята на по-амбициозния проект, с който трябва да се надскочат всички поставени летви до този момент. Разбира се, за съмнение в качеството и дума не става, но новината при обявяването му, че е изцяло записан в концертна зала на читалище веднага послужи като нож с две остриета. Новаторски, напълно подходащ на имиджа им ход, който може и да се отрази на качеството на звука, не бидейки записван в звукоизолирано студио.

Могат да се направят не една или две съпоставки между този и предния албум. Изненадващото е, че тук енергията е доста по-първична и недотам канализирана, но води до по-сложни композиции и до по-абстрактни символики. Шумен, кънтящ, оставен да вирее на свобода, но в същото време напълно овладял изблиците на артистична дезориентация. Успех наподобява самостоятелен организъм, който не е имал нуждата някой отгоре да го създаде, а по-скоро да го материализира и да го остави да безчинства.


Точно това вилнеене си проличава още от първия трак, който съвсем не е плавното въвеждащо интро, на което никой не обръща внимание. Рояк 102.9 може и да е безбожно дълъг, като за водещ сингъл към 6-траковия албум, но е отлична репрезентация на сегашния звук на ТДК. Суров и агресивен от самото начало, бавно намаляващ темпото с един от многото интересни вокални (почти spoken word) пасажи в средата и бавно презастрояване на песента във втората й половина. Точно, когато си мислиш, че 12-те минути гръмогласни глъчки са приключили, изкусните китари оформят този прог рок звук, който може да напълни душата на всеки ценител в най-студената вечер. Авария веднага след това е доста по-straight to the point, запазвайки агресивната дандания и мрачната тематика. Не придава чак толкова претенциозност, но успява да събуди нахъсания рокерски дух, присъщ за същината на една млада банда.

Ние говорим с ръцете разкрива малко по малко абстрактния лирически стил на албума и се отличава със странно привлекателен 2-минутен build-up и режеща психаделичност. Подобно на останалата част от албума, вокалното представяне отново е на впечатляващо ниво. Сякаш в този трак, ТДК най-добре предават посланието на изкривената си лирика. Дом също е горд носител на вече малко по малко опознатата, но все още завладяваща схема на структуриране: ударно начало, крещящо присъствие, бавно оталагане по средата, притихване, споходено от постепенна китарна прогресия и по-мелодичен завършек.


От всички песни обаче, Младост и Тих труд обират овациите за най-изкусно построени композиции, докосващи с математическата точност на Tool и с атмосферичното обземане на Swans. Китарите водят до омекване и разводняване на съзнанието, барабаните препращат към примитивното, вокалите зареждат с уникалната си енергия, а цялостно се покриват всички критерии за музика на ръба, достигаща свой собствен артистичен връх. И това само до момента, в който не дойдат прекрасните отчетливи удрящи се палки на барабните в началото на Тих труд и затаяващата дъха градация у всеки елемент, освобождаването на напрежение в крещящия chorus, страстното изпълнение на вокалиста, емоционалния breakdown, разочароващия завършек и еуфоричното осъзнаване, че песента пак е притихнала, за да се завърне с още няколко минути музикален гений и вече истински край на цялата сага. Подобно на интрото, и аутрото е повече от непредвидимо или в най-лошия случай твърде дълго, за да бъде запомнено лесно, така че да предизвиква поне дузина нови слушания. Уникален финал, осмислящ и оформящ всичко чуто до този момент, двайки му повече от завършена цялост. 


Естествено, цялото нещо с читалището и крайното звучене не е на големи висоти и лесно може да отблъсне по-нетърпеливия, но само по себе си допринася за цялостната естетика, придавайки му лек аналогов характер. (Вокалите са малко тихи обаче) И въпреки несравнимата преднина на последните две песни в профила им на прог рок група, личните ми предпочитания още ме влекат към първия им албум заради по-кристално ясната си насоченост. Но обективно погледнато, това, което прави Успех за пътя на ТДК е кардинално важно и е нешлифован диаманд в каталога им, който вече на толкова ранен етап може сериозно да затрудни неподготвените. В случай, че сте зажаднели за завладяващи атмосферични психаделики, български прогресив рок на високо ниво и силно присъствие и по някаква необяснима причина досега не сте запознати с Успех на ТДК - направете го обезателно.



8/10




Продукт на:Сепаратистка република Добрина
Дата на издаване:23 декември 2019
Времетраене:47 мин
Стил:Prog rock, prog metal, noise rock
Любими песни:Ние говорим с ръцете, Дом, Младост, Тих труд
Нелюбими песни:N/A
Като цяло:8/10


Коментари 1