Най-добрите рап албуми на десетилетието

Публикувано на Декември 25, 2019 0 коментара

Новото десетилетие дойде и си тръгна бързо и неусетно със същата динамика, която донесе и в ежедневието ни. Колоритен, поляризиращ, интригуващ - такъв беше последният 10-годишен период от човешката история и с неговия край идва и време на заключения. Революцията в информационния поток ни донесе и много промени в света на музиката, много нови артисти и още толкова възможности за нейното разпространение и коментиране. В края на 2019 освен традиционният разговор за най-добрите заглавия от годината, идва и този за цялото десетилетие. Ето защо и екипът на ЦХЗУ изготви този списък с най-влиятелните, най-дефиниращите или просто най-добрите хип-хоп албуми за всяка година от декадата.



c7b1639d42671df10baf64701c69600f.jpg

Тук каквото и да се напише за артиста или албума, то най-вероятно вече е било казано, повторено и потретено. Kanye West влиза в новото десетилетие с вече потвърден статус на голяма фигура, вече претърпяла няколко малки катарзиса преди това. Малко или много никой не беше предвидил грандиозното му завръщане с този албум, имайки предвид че по това време Kanye е бил на практика отхвърлен, не само от хип-хопа, ами и от масмедиите.
Той обаче запретва ръкави и неуморно твори в специално сформираното си щаб студио в Хавай. West събира някои от най-големите имена в индустрията и не се храни и не спи ден и нощ, за да докара петия си албум до статуса, който познаваме днес. MBDTF е смесица от коренно различни светове, приключение през съзнанието на един луд гений, величественото обрисуване на света, в който живеем. Макар и съвсем в началото, този албум сам по себе си успява да опише като никой друг новата ера - сурова чувствителност с леки резерви, нахалството на медиите и начина, по който градят сюреалистични образи, цялата триумфалност и грандомания в мисленето, неловкия, но откровен хумор като средство за справяне със сериозните проблеми - това сме ние днес и това е Kanye в изкривения свят на MBDTF. Мнозина го смятат за най-великото нещо, правено някога и лесно се вижда защо. Ако не сте добре запознати с г-н West или не го харесвате без причина - това е идеалното заглавие за вас.


Други добри заглавия от 2010 са: Big Boi - Sir Lucious Left Food и Big K.R.I.T - K.R.I.T Wuz Here 

b285a2fe1f6061ff3388ba82d2460c49.jpg

Една от най-недооценените формации в хип-хопа. Освен просто музикалния бенд към всеизвестното вечерно шоу на Джими Фалън, The Roots са и страхотна джаз рап група с уникална дискография и МС-та от висша класа. Undun е техният десети студиен албум и най-позитивно приетият до момента от фенове и критици. Black Thought, Questlove и компания показват на какво са способни и заслужено печелят овациите за своята комбинация от лежерен джаз привкус, екзистенциален рап, концептуален подход и отлично рапиране. Албумът е къс за 14-те си трака, но осеян с подводни камъни и малки детайли, които да те впечатлят с всяко ново слушане. Тавата разглежда наратив в обратна хронолигия за драматичния живот на чернокожо момче от Филаделфия, което се среща с проблемите на бедността и това да бъдеш цветнокож наркодилър в гетото. Невероятно завъртян сюжет, която те пренася из улиците на града, където кварталните хъстлъри и мизерията царуват, а надеждата за спасение умира последна редом с протагониста в албума. Отборната линия е повече от стабилна с имена като Black Thought, Questlove и фийтовете Bilal, Phonte, Big K.R.I.T и Dice Law. Undun e задължителна препоръка и за феновете на спокойния, хармонизиран звук, и за тези на строго ангажиращия рап с послание и развиваща се история. 


Други добри заглавия от 2011: Kendrick Lamar - Section.80 и Danny Brown - XXX 



731154a96e8b8eb25a32993bac688c63.jpg

2012 няма как да бъде ничия друга, освен на Кендрик Ламар. След повече от отличния си комерсиален дебют със Section.80 миналата година, дойде ред и на албума, който го постави на картата като име, обсъждано дълго след това, та дори и в спора кой е GOAT на хип-хопа. 
Кендрик си спечели всички тези лаври не с друго, а с уникална визия, ненадминат метод да увлича и най-неангажируемия слушател и факта, че отразява по най-реалистичния начин ситуацията в американските гета и предградия. Подобно на Undun, Ламар разказва историята на едно черно момче и трудностите, коите среща докато обикаля с приятелите си бандити и вилнее по неволя, докато вътрешно се опитва да се самосъхрани. По брилянтен начин, разказвачът влиза непрестанно в образи, рисува картини и същевременно успява да превърне песента ако не в бенгър, то поне в много качествена хитачка. Песни като Bitch Don’t Kill My Vibe, Money Trees, m.a.a.d city и Backseat Freestyle и до ден днешен продължават да се помнят наизуст и да разпространяват името на принца от Комптън. Този албум е показно, че уроците за преследване на интелектуален просперитет могат да бъдат предадени без да се назидава, а той сам по себе си продължава да пише история - тази година good kid, m.a.a.d city стана най-дълго задържалият се рап албум в Билборд 200, изпреварвайки The Eminem Show


Други добри заглвия от 2012: Killer Mike - R.A.P Music и El-P - Cancer 4 Cure



189534b56f72538227bbd1a941e4ae32.jpg

Година след като рап майсторът от Атланта Killer Mike излезе с най-успешния си солов албум, изцяло продуциран от ъндърграунд легендата El-P, двамата решават да сформират дуото Run The Jewels. Двамата не само поставят началото на партньорство за пример и удовлетворяват критиците, те създават един кратък, но осеян с огън албум. Ако поотделно са били считани за просто добри технични рапъри, то заедно се превръщат в еталон за бруталност, клатещ главите индустриален звук и изключително политически концентрирани лирики. Дори и да не обръщаш внимание на самодоволните вулгарни шегички или на супер натовареното лирическо съдържание, винаги можеш да се насладиш на чудната бленда от индустриален хип-хоп, малко буумбап, електронна музика и ... коледни песни. Следващите два албума на Mike и P само затвърждават силната им позиция и с нетърпение чакаме обещания да бъде още по-твърд Run the Jewels 4 час по-скоро през първите месеци от идната година. 


Други добри заглавия от 2013: Kanye West - Yeezus и Pusha T - My Name is My Name




24c370c02a3106f2576eb6aa81c354af.jpg

Отново феноменално новосформирано дуо, този път тип рапър-продуцент Разбира се, става дума за дотогава оставения в сянка генгста рап маестро Freddie Gibbs и легендарния Madlib, които обединяват сили за нещо повече от колаборативен хип-хоп албум. Piñata придава един много приятен привкус на съвремие в иначе отвсякъде класическия генста деветдесетарски рап. Строго характерни бийтове, служещи за саундтрак на градската джунгла, в комбинация с изкусните рими на Гибс, който често бива оприличван с 2pac и DMX заради естеството на текстовете си.
За да не се изпада съвсем в монотонност и пренавиване на пружината, на помощ идва и звездната колекция от гост-изпълнители, комбинираща познати имена като Raekwon и Scarface с нови лица като Earl Sweatshirt, Mac Miller, Danny Brown и много други. Много хора даже биха казали, че кулминацията на албума е последният едноименен трак, в който се явяват цели 7 човека на микрофона в 8-минутна тирада от рими. В крайна сметка Piñata постави Freddie Gibbs на сцената, а тазгодишното му продължение Bandana стана повече от достоен опонент. 


Други добри заглавия от 2014: J.Cole - 2014 Forest Hills Drive и ScHoolboy Q - Oxymoron


b8597f2b76deb1e09cc5f7faa05c5c94.jpg

Ако за good kid, m.a.a.d city хвалбите бяха много, не знам какви определения ще се измислят за това тук. Абсолютен фурор - най-високо оценения рап албум в Metacritic (събирателно за всички критици), безрезервно обичан от феновете и фаворита на музикалните награди: на Грамитата през 2016 King Kendrick се разминава само с една номинация от абсолютния рекорд на Майкъл Джексън. Независимо дали сте класическите рап фенове, които предпочитат тежките звуци на GKMC или не, не можете да отречете, че това е брилянтно композирана джаз рап симфония от начало до край. Светът на TPAB e хармоничен, мелодичен, последователен, ексцентричен и концептуален. Паралелно с безспорната гениалност във всяка песен, всички истории се преплитат и намират своя апогей в последния трак Mortal Man, където Ламар обяснява всичко в разговор с покойния Тупак Шакур. Момент на истински гений, който няма как да не превърне автора му окончателно не само в хип-хоп, ами и в поп културен феномен. Бидейки сводник на пеперудата (олицетворение на лейбълите спрямо артистите) , K-Dot доказа, че и през 2015 на върха може да е стопроцентов албум с послание и дълбокомислени лирики, акомпанирани от истински свирена музика. To Pimp A Butterfly заслужено обра всички овации, продължава да трупа релевантност и ще царува в очите на хората за дълги години напред.  


Други добри заглавия от 2015: Earl Sweatshirt - I don’t Like Shit и Travis Scott - Rodeo  

Виж също: В търсене на перфектния албум


c293f939e4ea6fd4a0ef8e46c0af9b06.jpg

Moже би най-нестандартния и отличаващ се албум от всичките 10 в списъка. Комерсиалният успех и одобрението на медиите бива голяма изненада както за Danny Brown, така и за феновете му. На този етап от кариерата си с един добре приет албум зад гърба си, Дани е бил просто добър член от средната класа рап артисти. С Atrocity Exhibition обаче той абсолютно се надскача и показва хубавата страна на изкривената музика, така че да звучи окей дори и за консервативните слушатели.
Траклистът представлява прекрасна поредица от психаделични, откачени, мрачни и напълно първични инструментали, служещи за подложка на винаги странния му анимационен глас. Песни като Really Doe с емблематични куплети от Ab-Soul, Kendrick Lamar и Earl Sweatshirt и клубната хитачка Pneumonia разкриват някои от най-плашещите и същевременно най-опияняващите аспекти на гангстерския живот в Детройт, аферите с наркотици и дълбините на човешкото съзнание. Албумът изисква специфично настроение и известна доза търпение, за да бъде разбран и оценен, но който се е задълбочил поне малко, би ви казал, че втори подобен като този тук няма да намерите.


Други добри заглавия от 2016: A Tribe Called Quest - We Got It From Here... и Run The Jewels - Run The Jewels 3


ed8660cfefc18f80f068c067f0bd292d.jpg

В анкетите и дискусиите около това кои са най-влиятелните фигури в съвременния хип-хоп, едно неотменно име е Tyler, the Creator. Без съмнение моментът, който го отдели от образа на особняк и го направи още по-обсъждан беше 2017 и излизането на 4-ия му албум (Scum Fuck) Flower Boy.
Това, което вдига шум около него и албума, е прекаленият фокус на медиите дали е станал хетеросексуален или не. За щастие, този казус бързо бива пренебрегнат, поради изключителните музикални качества на Flower Boy и повече от забележимото му житейско съзряване. Мелодичен, органичен, натурален, музикален - Тайлър изненадва с най-резкия си завой и отнася глави с чудна серия от песни-описания на неговото съзнание и нещата, които истински го вълнуват. Освен, че се разкрива емоционално и показва една невиждана дотогава негова страна, той съумява да събере някои от най-талантливите артисти в хомогенна смес и да покаже, че е истински продуцент и колаборатор. 
Оттам нататък младите му колеги и почитателите сякаш имат отправна точка, околко която да концентрират многото интроспективна, jazzy, lo-fi вълна, която бавно и славно започва да получава признание в полезрението ни. 


Други добри заглавия от 2017: Joey Bada$$ - All-Amerikkkan-Bada$$ и Oddisee - The Iceberg 



b57b7f250f7e0a69875690055ae48809.jpg

По всичко личи, че модата за дуотата в рапа от типа на Black Starr, OutKast и Mobb Deep въобще не е утихнала и в новата декада с трите общи албума на Run the Jewels, MadGibbs (Freddie Gibbs & Madlib) и Kids See Ghosts. Последното е съвсем младата група на Kanye West и протежето му от едно време Kid Cudi. Част от серия кратки албуми в рамките на месец, едноименният дебют на групата дойде изневиделица и със сигурност изненада приятно много хора. Двамта винаги са имали особена енергия в общите си песни и съвместен албум, макар и с размерите на EP, би бил интересно творческо направление и за двамата. Kid Cudi на практика изживява същинско прераждане, след слаба серия в соло дискографията си. Kanye пък уцелва апогея на продукцията си от MBDTF насам с брутална поредица от 7 невероятни инструментала, смесваща електронна музика, алтернативен рок и учудващо добро рапиране. 
Kids See Ghosts разглежда менталните състояния на двамата след установените им хоспитализации и разказва за градивната страна на възстановяването им. В песента Reborn става най-ясно, че съзнанията им са чисти, презаредени и готови да поемат напрежението, както са го правели и преди.
В общия си труд двамата вкарват най-силните си страни и звучат по-силни, уверени и пречистени от всякога. За дължината си, въобще не се усеща незавършено и отново доказва, че количеството винаги ще е под качеството. 


Други добри заглавия от 2018: Denzel Curry - TA13OO и JID - Dicaprio 2

55e74e5a9541ebf89c576d5f6808ee9e.jpg

Десетилетието затваря Тайлър с петият си албум IGOR, който оглави листовете на много фенове. Основен аргумент на противниците това да се случи са хората, които твърдят че това не е рап албум и не трябва да влиза в в тази категория. След успеха на Flower Boy, Тайлър е повече от мотивиран в това да продължи да дълбае в емоциите си и да комбинира различни имена, жанрове и звуци. Ако може да му се сложи етикет, бих го нарекъл саундтрак, защото градацията и единството на проекта са неузнаваемо засилени. IGOR разказва любовната история на лирическия герой с обекта на обичта му, предполагаемо от същия пол. Преминавайки от една песен в друга, Тайлър разкрива още и още подробности около сагата, подбужда препирни относно заформения любовен триъгълник и завършва с гневно, но контролирано приемане на обстоятелствата. Непрестанно трябва да се внимава за изскачащи звуци, беквокали и китари, защото нищо не е регламентирано и хаосът тук царува по най-подредения начин. Популярността на албума говори, че публиката едновременно се наслаждава на класическите соул-фънк-поп вибрации и е напълно окей с това колко шумен, пращящ и нестнадартен е звукът. Една нова фаза експериментална музика, която дори пробива в класациите, измествайки имена като DJ Кhaled. Надяваме се IGOR обере достатъчно награди, където е номиниран, защото създателят му определено го заслужава и трудно може да му се намери еквивалент.

Други добри заглавия от 2019: slowthai - Nothing Great About Britain и Freddie Gibbs & Madlib - Bandana


Това е музиката на 2010-ите: цветна смеска между социални коментари в личен и съвременен контекст, нови гледни точки, хаотично ново звучене, голямо преплитане на жанрове, плашещо добре синхронизирана отборна работа, завръщане към стари корени и разбира се, много добро представяне на света, в който сме заживели, през призмата на личния пример. Кои са вашите албуми на десетилетието? Не забравяйте да споделите коментар по темата

Коментари 0