Боро Първи - SUPERBORO ALBUM REVIEW

Публикувано на Декември 07, 2019 1 коментара

Боро Първи без съмнение изпълнява една от най-интересните роли на родната сцена. Към момента балансира удобно между нетолкова високите етажи на музикалната индустрия и вече изградения си стил от времето като независим артист, вкарвайки колорит и качество в масовите медии. Много хора обаче сметнаха, че подписването му с лейбъла Adamand само ще затрупа календара му със събития и ще занемари качеството на музиката му, а някои по-наблюдателни почнаха да забелязват и изтъркване в повтарянето на една стилистика пак и пак. 2019 досега за него беше по-скоро потвърждение на последната теория с една от най-лошите серии сингли, на които сме ставали свидетели. Колаборации и излишни опити за лансиране на поредните лъскави временни хитове, които в най-добрия случай бяха просто посредствени. Задната седалка с Тита, Афтърмен с Димчо и Криско, Кво стана е с Атанас Колев, Като хората, та дори и Я се махай - все песни, които много бегло хващаха стария приятен vibe на типичната песен на Боро и размиващи се в измъчени двусмислици, мъчителни припеви без потенциал за хит и тотална невзрачност. 




Това, което всички чакаха обаче, беше новият му албум, класирайки се като пети дългосвирещ, седми солов и първи по-сериозен под шапката на новия лейбъл. Дали щеше да се впусне в схемата на колегите си от новата му лига, да се върне към старите си навици или да направи нещо тотално ново - никой не знаеше. Едно е сигурно - с новия си албум Боро трябва да използва пълния си потенциал, да покаже по-фокусирано текстописане и да спре да се надява на метафорите и двусмислиците като негово единствено спасение. Песни За Царе И Придворни 2 загатна много добре теми като живота след славата и фалшивите приятели и е напълно рационално да се смята, че SuperBoro се явява идеолигическо му продължение. В крайна сметка какво ни е подготвил най-бачкащият рапър в България и ще съумее ли най-накрая след толкова години пак да напълни 30 и повече минути с наистина качествени песни с по-голям срок на годност? Обявен е като най-дълго и най-старателно направеният от седемте, следователно остава само да разберем дали реално е така.

Нов албум - нов образ към и без това вече съществуващото алтер-его Боро Първи. Дали е само от графическа гледна точка или в албумите си наистина има играе галактически стопаджия, придворен трубадур или комиксов герой, никой не може да каже на сто процента освен него, но със сигурност завърта интересна плот линия. Визуално албумът също е доста интригуващ с нестандартно твърдо копие, наподобяващо комикс. Показно, че ресурсите от лейбъла могат да имат възвращаемост и да допринест за нещо различно и интересно. Тематично не може да се каже, че тавата се усеща като сборник от супергеройски приключения като изключим неизменните натяквания колко напред е рапърът спрямо другите, така че концепцията тук не се задълбочава по-навътре в съдържанието на песните.


Албумът се открива брилянтно от Superintro - динамичен loop, гърмящ bass drop , закачлив флоу, който пасва идеално, low pitch-нати вокали, вкарващи интригуващ hook, повлиян от типичната рап музика от Мемфис до Варна. Оттам запуква поредица от парчета в сходна естетика - леко банални trap style бийтове с еднакви хайхети и донякъде еднородна формула при мелодиите, гарнирани със задължителната доза игри на думи, метафорки и поп припеви. Това особено си проличава във втория и третия трак Куча марка и 27 club, където сякаш нарочно някои фрази се повтарят до степен, в която няма как да не се забележи. Куча марка оставя впечатлението за липса на структура с постоянното вметване на припева за мерцедеса и кучата марка по средата на куплетите, които не изглеждат готови да приключат. 27 club пък вкарва дотолкова pop rap течението, че поставя под въпрос динамиката на действия до края на албума.

Вс искат да са лоши и Сметката възвръщат положението с екстремно закачливите си припеви, забавни oneliner-и, cloud rap рапиране със смяна на флоуове и бързо редене. Seen пак лашка към настроението от 27 club с подобен китарен бийт и ненужно мудно повтаряне на фрази от по три думи - в единия случай “Няма да изчезна” , а в другия - “Аз го прая” Веднага след това Аз ги убих атакува с интензивно рапиране и добро поднасяне на редовете във втория куплет. Ако никой не те псува понамалява страстите за кратко с малко по-атмосферен инструментал, върху който Боро говори за това какво е да си успешен у нас, добавяйки adlib-ове в стил 21 savage (има и един момент, в който изброява цифри точно като в Bank Acoount)


Деветата песен е и големият сингъл на албума Майко Майко, който прихваща още от началото в шеговития си и напълно неангажиращ стил. Макар и да носи тръпката на експериментиращия A$AP Rocky, флоуът е очевидно повлиян от опредлени песни на Lil Pump, Ski mask the slump god и Valee, а частта с "хей ръчички" от Future в King's dead. Защо е решено песента да се намира точно на тази позиция, при положение, че водещият хит би ударил доста по-силно на втора или трета позиция, не е ясно. Веднага след втория, идва ред и на първия сингъл Я се махай, който звучи в пъти по-добре в контекста на албума и оформя доста подходящо ориентиране към завършек.

Точно преди кулминацията на 32-те минути, която осмисля цялото слушане дотук и дава личния обяснителен момент, който всички чакаха. Става дума за двойния слепен трак Лапешки филм / Съвпадения, където в първата част върху поредния китарен бийт Боро прави лични откровения към бъдещите си деца, обещава им сигурност и им дава ценни съвети. Чудесен емоционален откъс, който само заостря силата, с която влиза Съвпадения. Величествена транзиция, наподобяваща бийтовете на Roasty Suave от Том III на Голям Юс, само че с усещане за супергеройско извисяване във въздуха. Оттам идват историите, признанията и ретроспекциите, насочващи към всички съвпаденияв кариерат му като общ концерт с Васко Кеца или каране по Сливница в два сутринта. Бидейки по-искрен и открит от обикновено, той все пак остава в амплоато си на непукист, който дори не слуша скритите дисове за него и натяква, че се фокусира само и единствено върху себе си. Песните с подобни текстове и коментари, че сега с компания зад гърба си е дори по-независим, можеха да са повече в албума за сметка на завоелираните и често нищо значещи игри на думи и шегички. Дори в един половинчасов албум има предостатъчно пространство да се покрие един по-широк спектър от теми, разговори и размишления.


Без съмнение Боро извади най-консистентния си проект от години и отдавна не е събирал толкова дълга серия от catchy хитачки без безмислици на едно място. Метафорите вече не са на пръв план и има някои дадени новости в текстописането и структурата, което говори за жизненоважното паралелно израстване. Осезаема е една свобода и спокойствие по време на правенето и резултатите са налице. Лесно запомнящи се, подходящи хем за клуб, хем за слушалки, умни текстове и флоуове, балансиращи между добре познатото и чисто новото. Минусите на СуперБоро са еднообразието в темпата и дръм секциите на инструменталите, както и на моменти безидейните припеви, в които се повтаря едно и също за пълнеж. Могат да се направят забележки и за липсата на фокус и сериозност през повечето време, но и в сегашния сценарий качеството пак е на добро ниво. За следващия път Първи ще е добре да поеме дори още повече рискове и да излезе от руслото на лесно доловимите си влияния, ако иска да докаже, че супергероят му е способен да се ъпгрейдва.



8/10




ЦХЗУ във Фейсбук
ЦХЗУ в Инстаграм


Продукт на:Adamand, Superstudio
Дата на излизане:05 декември 2019
Времетраене:32 мин
Стил:Pop rap, Mumble rap, Cloud rap, Trap (без дроги-мроги)
Любими тракове:Superintro, Вс искат да са лоши, Сметката, Ако никой не те псува,
Майко Майко, Я са махай, Лапешки филм / Съвпадения
Нелюбими тракове:27 club
Kaто цяло:8/10


Коментари 1