Roof Rhymez - Поглед през оградата ALBUM REVIEW

Публикувано на Ноември 16, 2019 6 коментара

С разрастването на винаги малката според нас родна сцена, наред с възхода на трап течението и модерния саунд, няма как да не последва такъв и за алтернативната страна и по-специално на рапа с тежко звучене и приоритетно лирическо съдържание. Едни от артистите в т.нар. трета вълна, които са част от втория лагер, но се опитват да не навлизат сериозно в тежкарския хип-хоп антикомерс филм, са Roof Rhymez Studio. Ситуиран в София колектив с главно действащо трио - IMP, Darkside и Sr.Martini.

Макар и да не са съвсем от скоро в полезрезнието на публиката, тримата не блестят с кой знае колко сериозна дискография - един компромисен албум от 2015 и едно отпускарско непретенциозно ЕР от IMP (виж ревюто тук), един албум с бившата група на Darkside и едно концептуално ЕР на тримата от миналата година, което очаквано остана събитие само за най-верните им подръжници. На заветната дата 1 ноември обаче ни зарадваха с дебютния си групов албум Поглед през оградата, над който е работено повече от 4 години . Дали успяха да изиграят успешно ролята на съвременни будители, струваше ли си чакането и съумя ли да ни представи по-ясно звука и способностите на RRS? Въпросите са толкова много.



Имайки предвид времевия диапазон, в който е работено над тавата и факта, че Roof Rhymez не са най-претенциозните и бързо развиващи се артисти в България, не трябва да ни учудва липсата на сериозна изненада в общото звучене. Стерилен, добре обигран стил с познати похвати на семплиране и постоянство от начало до край. Правилен избор, с който може само да се затвърди и без това тежкия звук на групата, граничещ между класическия буумбап и нежния джаз рап. Доминират изкусни пиано акорди, соул семпли, тук-там интересени прехвърчащи китари и строго урбанизирана атмосфера, носеща духа на панелките и бетонната джунгла.

Концептуално и тематично отново няма голямо разминаване с досегашната ни представа за поучителни нравствени теми, приказки за истинския хип-хоп (респект, one love) и барове след барове лирически дамоклиеви мечове, словесни оръдия и аудио тупаници. Не присъстват чак толкова рими за това колко скапани са римите на другите, колкото наративи за самосъзнание, градене на значими неща и житейски дилеми, наред с неотменимата самоувереност зад тези думи. Моят личен проблем, а предполагам и на новодошлите слушатели, е че всички тези разправии и обяснения дотягат твърде много и натоварват значително човека със слушалките да разбере истината на живота и до колко съкровени открития е достигнал лирическият герой. От части, защото са трима наведнъж и всеки има 16 такта на песен, а понякога и повече, да си излее всички екзистенциални полемики и от части, защото се повтаря пак и пак в продължение на 11 песни.


Припевите между куплетите не правят слушането много по-приятно. Фактическият четвърти член Nastie, която взима участие в повече от половината албум, според мен успява по-скоро да допринесе за напрежението с проточващи мъчителни припеви, които трябва да се повторят по три пъти в безкрайно дългите тракове. Никой няма нужда от това. Просто идва в повече. Отново пример за това как атрухедската буумбап вълна не може да намери баланса и да не обсипе най-обикновен човек, който не стои твърдо зад каузата “ХИП-ХОП”, с мисли колко гадна е заобикалящата ни среда и как трябва да сме 100% self-conscious през цялото време, за да преборим тревогите си.


Целият процес пак и пак да слушаш албума и да се изтощаваш психически още на средата без да можеш да проследиш кой какво точно казва и за какво се бори е супер излишен и би отказал отрано много потенциални нови последователи. Реално дори не се казват супер сериозни и дълбокомислени неща вътре, колкото се набива идеята, че е така, а изключително ‘сложните” римови структури дори не биват и споменати от трите МС-та (оксиморонът е умишлен). Точни рими на глаголи, предвидими флоуове и обяснения за това колко твърдо седиш за дадена твоя идеология, включително и да не си като онези “слабите” рапъри просто няма как да е добра комбинация.




Ако трябва да се отличат слаби, безизразни и приятни парчета, бих посочил голяма част от фийтовете на Nastie и Молитва със скелетния си бийт и особено дранзещия рефрен “ЯМ ФЕЙК ЕМСИТА [Кой пита?]” (не, наистина, кой ви пита?) в първата графа. Във втората ще сложа Поглед и Офанзива (Импеца забива, бийта ми отива на речетатива, флоуа ми залива) и в третата ще влезе балансиращата последна част с по-спокойно настроение Нови Хоризонти, Сънища и Рап не се работи.

Каквото и да си говорим обаче, в края на деня момчетата иавадиха искрен албум със силна позиция, константен звук и реални неща за казване. Друг въпрос е изпълнението и последвалото въздействие върху слушащия и дали е запален трухед и верен фен на IMP, Darkside & Sr.Martini. Въпреки многото си насъбрана агресия и философска насоченост, способна да те доведе до главоболие, е хубаво, че е спазено кратко времетраене и директно предадено послание. Защото в цялата тази блъсканица за ума, е много възможно никой да не рабере аджеба ти за какво се бориш. Аз лично оставам безразличен към този албум и пожелавам успех на хората от екипа, защото имат потенциал и за по-високи оценки.



5/10




ЦХЗУ във Фейсбук
ЦХЗУ в Инстаграм

Продукт на:Roof Rhymez Studio
Дата на излизане:01 ноември 2019
Времетраене:38 мин
Стил:Conscious rap, Boom bap rap,
Jazz rap, Hardcore hip-hop
Любими песни:Нови Хоризонти, Сънища
Нелюбими песни:Все още, Завръщане,  Молитва, По пътя, Офанзива
Като Цяло:5/10


Коментари 6