KLCA - Боса Нова ALBUM REVIEW

Публикувано на Октомври 12, 2019 0 коментара

Shumery Tribe е врачанско рап крю, днес локализирано в София, което си действа тихо и спокойно в родния ъндърграунд от известно време насам. С напредването на годините няма как и тях да не ги застигне албумния формат на издаване и ето че дойде ред за дългосвирещ дебют и от тях - в случая говорим за новия солов албум на KLCA (чете се Колеца, да не се бърка с адаша от Ума и дума), озаглавен Боса Нова.


Непретенциозна тава от непретенциозен артист, която излезе без много шум по любимия за рапърите и омразния за публицистите ( демек за мен) начин - само на физически носител и винаги с щипка егнигматичност за онлайн света. Албумът е правен на принципа на кръпките (patchwork) парче по парче в продължение на 4 години и съдържа 12 самостоятелни песни, една с фийт от ФЛЕКС (ShumeryTribe) и 4 скита. Какво е сътворил Kолеца и ще се отличи ли с нещо ново, различно и оригинално? Нека проследим сега.

Интересна вметка, докато говорим за заглавието е, че малко преди албумът да е бил завършен това лято, бе обявено, че създателят на музикалния жанр боса нова Жуау Жилберту е починал и с издаването му KLCA едва ли не отдава почит на неговия вдъхновител. Инструменталите тук са по-насочени към джаза, отколкото към самба ритмите, но най-вече не е нищо непознато и ново на стилистично ниво. Типичен за подземните среди, небрежен пейкаджийски рап, в който се лафи напосоки и се разказват на пръв поглед безобидни приказки от първо лице.


Много лесно могат да се уловят влиянията му - просто устроени базирани на семпли бийтове, филмови пасажи и интонация като от ранните неща на Явката, сторителинг и морални уроци в стила на Атила (специално в едноименния трак) и флоу на места като този на новоизгряващия рапър Extazy, с които явно взимат от едно място. KLCA залага на комфортаа и на силните си страни, целейки се в семплото и ненатрапчивото с умисъл все пак да раз/каже по нещо за себе си.

Продукцията спазва добре познатия диапазон, простиращ се от касически jazzy хип-хоп инструментали с кратки повтарящи се loop-ове до леки наченки на експеримент и бийтове, които звучат като детска приказка в добрия смисъл на думата. Особено впечатление ми направи groove-ът в Бога ми, продуцирана от DOTYO, с цъкащите хайхетчета, силните плоски кикове, раздвижения семплъл и чудните саксове, както и честата смяна на динамиката и флоуа на КЛЦА, който играе на късо този път, оставяйки само малко над 2 минути за въпросния трак. Като цяло, целият албум се усеща учудващо късичък и почти на един дъх за наглед колосалните си 17 трака в продължение на само 39 минути.

Нищо чак толкова съществено не се случва с напредването на траклиста. Приказки като приказки, лежерност като лежерност. На различни места в куплетите си Димо прокарва няколко мотива, които обича да засяга тук и там - за просто устроения човек в големия град и селото, останало в него, за ежедневните му неволи и случки и за детсвото и отминалите години. За някаква пречупваща точка се предполага, че е гореспоменатия заглавен трак Боса Нова, където се разказват 4 истории за босата, новата, босия и новия и за материалните и моралните им нрави с поучително заключение накрая. Сериозното парче, от което албумът имаше нужда, за да опакова по свой си начин идеята, че независимо колко напред си с първичните блага, ако си гъз човек, си оставаш гъз човек докато не поемеш към по-благородно държание. Оттам идват няколко по-задълбочени песни като за финал и така без много увъртане приключва цялото нещо.


Особена приятна изненада правят скитовете, дело на 1632, представляващи диалози от стари български филми с приятен подходящ съпровод. Класическа схема, която рядко разочарова. По-специално впечатление ми направиха затварящите реплики в Гражданино следовател, където върху градиращ и трупащ напрежение бийт, се казва:

- Израснах в буржоазното общество преди девети, където човек за човека беше вълк. Както е казал Райт, ако живееш със вълци, ще виеш по вълчи. Това е съдбата на всеки интелигент - със буржоазно възпитание.
- Но Вие сте от село
- Всички сме от село

Реплика, която отново засяга незначителността на потеклото спрямо нагласите и възпитанието. Отново си проличава и темата за селото и града, която много вълнува главния герой от врачански произход, дошъл в София. Другият диалог Тихия беглец пък изразява безрезервната му страст към музиката, превъплатена в пианистката, която не оставя ядосания си съсед да спи от свиренето й. И още една вметка, която сигурно има значение само за мен, е че в името на аутрото има правописна грешка и “деца” на френски се пише “les enfants”, а не “les enfans” 

В общи линии това е просто един албум за простите неща от битието и не носи строго обременена морална стойност, но допринася със свежест и приятни лафове върху приятни джаз бийтчета. Не е кой знае какво, но не е и това целта на албума, просто защото е основан на разпилени идеи от няколко години насам. Препоръчвам го на всеки, който се кефи на по-семпли и минималистични неща без сложни римови конструкции, прогресивни бийтове или единна концепция, но иска хубав рап на български. Не му възлагам големи надежди за трайно настаняване в архивите, но може би ще дойде другия път, когато ми се наложи да пиша пак за KLCA или като цяло за Шумерското племе. Нещата, които ми се иска да чуя в бъдещите им проекти са повече рискове, повече острота, амбиция и автентичност и евентуално малко повече професионализъм.



6/10




ЦХЗУ във Фейсбук
ЦХЗУ в Инстаграм

Продукт на:Shumery Tribe
Издаден на:Физически: 05 октомври 2019
Дигитално: TBA >:( 
Времетраене:39 мин
Стил:Jazz rap, Conscious rap, Bossa nova
Любими тракове:Биричка, Бога ми, Криворазбраната глобализация,
Никога топлата зима, Всеки един ред, Стой горе, Същия
Нелюбими тракове:Малко луд
Като цяло:6/10


Коментари 0