NEWAVE - Atlantida ALBUM REVIEW

Публикувано на Септември 28, 2019 0 коментара

NEWAVE съвсем предвидимо покриха критериите на името си, бидейки още една нова група от хора, появила се от нищото, готова да обгърне доброволно модерната трап стилистика и да вее гордо флага на т.нар. “нова вълна”. Още в края на 2018 се заявиха като амбицирани момчета с високобюджетни визуализации, сингли на кило и изненадващ дебютен едноименен микстейп. Нещо, което прокламираха като албум тогава и сега се превърна в тейп след като Атлантида бе обявен като първият им студиен албум и на фокус трябва да е музиката, която са ни предоставили.

Микстейпът дойде в странния преходен период броени дни преди Нова година и съдържаше 10 парчета, които тогава намерих за ортодоксални трап бенгъри без много същина и стойност, но донякъде различни и опоказващи ранен потенциал с уговорката, че нивото ще се вдигне драстично след това. Дадох му безразлично 5 и продължих да ги следя в дадени ситуации. През 2019 също не останаха тихи в пространството като издадоха немалко сингли и колаборации с нови съмишленици, най-известният от които мийм рапъра Lil Tapi God. Подобен ход не предвещаваше нищо друго освен излишно повдигане на егото, умишлено забиване на едно място в музикален план и предсказуеми проекти изцяло в стилистиката на актуалното за деня.



С обявяването на доста чакания от феновете им дългосвирещ дебют, дойде и потресаващо гаден трак с Diona и Lil Tapi God, който само снижи очакванията за Atlantida. В крайна сметка албумът е тук с 11 чисто нови парчета и един скит, а който желае и физическо копие, ще се сдобие с 3 бонус песни. Ще излъжа ако кажа, че няма какво да кажа за това, което чух и че не съм изненадан от проекта, който естествено идва със своите минуси и плюсове.

Хубавото в албума е, че противно на опасенията ми, има видимо творческо развитие, както в сравнение с микстейпа, така и с по-скорошните сингли. Експериментът и опитите за разширяване на кръгозора са налице, а звученето не стои стриктно в познатото модерно русло с осезаеми хайхети и гърмящ съббас. По всичко личи, че в правенето на бийтовете е вложена мисъл и усет към звука, търсен ефект е да има мелодичност и разнообразие и това няма как да не бъде отбелязано. Вкарват се реални музикални инструменти, изсвирват се свежи китари, пиано акорди и дори (подозирам) реални drum секции (конкретно за интрото) и се получава готината автентична атмосфера на трапа, където мелодията и хармонията доминират над пошлите имитации. Естетика и единство на албума има, долавя се и sci-fi концепция, започваща от заглавието и обложката, минаваща през имената на песните (Iron Man, 51, Interstellar, Mercury) и завършваща през ситуационни подхвърляния в лириките за ракети, Илън Мъск и т.н.

Както бе споменато вече, 4-мата не гледат да се въртят на едно място и между песните препускат между теченията на трапа, съвременно R&B, поп рап, регетон и дори nu metal. Точно така, веднага след скита Chester Bennington, изграещ ролята повече на интерлюдия, момчетата правят очевиден трибют на Linkin Park в парчето Sacrifice. Емблематичното им звучене от ранните 2000 е пресъздадено по интригуващ начин с типичните нюметълски китарни рифове и прогресии, електрическата китара на фон, наподобяваща скречове с грамофон, менкането на рапиране с пеене и характерния breakdown в по-напредналата фаза от песента. Чудесна и новаторска идея, но парчето само по себе си звучи леко празно с плоските немощни вокали отгоре и безсилния припев, придружен с излишно повдигане на тоналността в края на песента. Евалата на Маро, метълското му минало му е помогнало в случая да разчупи ледовете и да ме накара да се заслушам по-внимателно в продукцията на целия албум, но от този конкретен трак има още какво да се желае.



Първата половина от тавата определено хваща с плавното хващащо ухото интро, което директно преминава в Нота по нота, където почва и реденето. Интересна визуализация към двата трака излезе в деня на премиерата на албума и си заслужава да бъде спомената. Силна интродукция и представяне от всеки член в началото, а след това има приятна серия от catchy свежарски парчета в диапазона на поп рапа с елегантния трак Gentleman, приятно акустичния, но все пак леко криндж Iron Man и съвсем закономерното Deja Vu, което граничи с песен по Box TV от 2015, но пак особено привлекателна по свой собствен начин. В тази първа половина NEWAVE го играят бойбанда, след това преминават за малко в ню метъл формация и до края на тавата пак си стават познатия фелксърски трап генг.

Тук идва и лошото на албума, което се корени в безхарактерността на групата. Успяли са да догонят една естетика и да направят няколко закачливи парчета, но на лирическо ниво отново не е кой знае какво. Химията помежду им без съмнение е налице, но тя дотолкова ги е слепила един за друг, че трудно можеш да различиш индивидуалностите в групата и кой кой е. Нямат нещо, с което да се отличат, нито пък текстове, в които да разкажат нещо наистина от тяхно име, което не може да бъде изпято от друг и да не важи и при него. Това се отнася както за вътрешния състав на групата, така и за нея в сравнение с всеки друг млад нахъсан трапер у нас. Има готини препратки и интересни редове тук и там (референцията с телефона и Noname в Iron Man ми хареса), но като цяло се работи по формула и постоянно се натяква колко са недосегаеми, колко са вдигнали нивото и как всички пички са техни. Разбрахме го това вече, нямаме нужда от още излишен непрестанен флекс (словосъчетание, което употребих в миналото си ревю за тях и толкова им хареса, че го бяха споменали в песен)

Особено някъде след Sacrifice албумът започва вече да дотяга и да се губи фокус какво се случва, защото малко или много се натрупва едно и също нещо и от скука можеш да изпуснеш яките работи. Има креативни хрумки в песни като 51 и >, хлъзгави флоуове, прогресивна продукция, но в лирически аспект момчетата сякаш вече няма какво да предложат и последните три трака остават пренебрегнати в ролята си на пълнеж, поне в моите очи и уши. Ако траклистът се състоеше от 10 песни, може би щеше да звучи по-консистентно и качествено от начало до край.

0ba3f9cb0bbc8904ea5115e9c3dede40.png

В заключение: Атлантида се оказа свеж трап тейп за ширините ни и показа страни на NEWAVE, които не бяхме виждали досега, но носи и белезите на типичен дебютен проект като еднаквост в същината си, липса на индивидуалност у 4-мата герои, прекалено потапяне в естетиката, игра на сигурно на моменти и липса на replay value, т.е. нещо, което те кара да си го пуснеш пак. В процеса на слушане и анализиране, ми трябваха плавни първи слушания, за да оценя търсеното настроение и се закачих за едно време, но когато напреднах и започнах да слушам концентрирано и по няколко пъти на ден, желанието ми за повторно пускане намаляваше все повече. Както и да е, Newave показаха повече от добрите си страни в този проект и разгърнаха достатъчна доза потенциал, за да не остана безразличен, но със сигурност трябва да побачкат и да ошлайфат вторичните фактори споменати горе, за да се докажат като дълготрайни артисти на сцената.



6/10




ЦХЗУ във Фейсбук - цък
ЦХЗУ в Инстаграм 
- цък 

Продукт на:2030 studio
Дата на излизане:20 септември 2019
Времетраене:35 мин
Стил:Trap, pop rap, nu metal
Любими тракове:Нота  по нота, Gentleman, Deja Vu, >
Нелюбими тракове:Iron Man, Platinum
Като цяло:6/10


Коментари 0