ЦХЗУ представя: Anderson .Paak

Публикувано на Август 24, 2019 0 коментара

Anderson .Paak - доброто момче на RnB/Hip-hop crossover сцената и широката усмивка на нео-соул музиката. За него е позволено да се говори или хубаво, или нищо. В новия си труд под шапката на рубриката ЦХЗУ препоръчва ще ви запозная накратко с дискографията на един от любимите ми артисти, който продължава да впечатлява с всеки следващ проект и е константна величина в плейлиста на всеки ценител на ретро smooth звученето.


5.Yes lawd! Knxwledge/ (2016)




Последното място в листа заема колаборативния албум с продуцента Knxwledge, издаден под името на групата им NxWorries. Както нерядко се е случвало назад във времето, и този проект изглежда по-скоро като форсирано съюзяване за повече от няколко трака и в крайна сметка се оказва поредното нещо, изкарано за бройката. Не е лош албум, Knxwledge без съмнение е врял и кипял достатъчно в правенето на инструментали, но не е и кой знае какво. Anderson .Paak вокално играе на сигурно под възможностите си и в комбинация с повтаряемите музикални съпроводи, това е най-скучният и безинтересен албум от 5-те тук. Изключително дълъг като обем с повече пълнеж, отколкото трябва да има и с по-малко ентусиазъм, отколкото е нормално за този изпълнител. Именно тази енергия и този заряд правят музиката му толкова цветна и интересна. За жалост, тук те отсъстват, навеждайки ме на мисълта, че бих предпочел да си купя на винил ЕР версията с две от песните тук и 3 интерлюдии, отколкото целия пакет 19 трака, ставащи само за разпускане и за фон на някоя по-важна дейност. Ако това беше официално ревю, щеше да получи 6/10

Любими тракове: Livvin, Best One, Lyk Dis, Can’t Stop, Suede, Link up



4.Venice (2014)




Друга логична позиция е и тази за дебютния албум Venice, изкаран много преди Andy .Paak да е познат на по-широката общественост. Логична, понеже нещото, което си личи най-много тук и най-вече в несполучливите песни е аматьорският подход, очевидната липса на опит и стремежите да се наподоби някакъв чужд начин на звучене. Кръщавайки албума си на плаж в Калифорния, .Paak се цели към типичните летни вибрации, които можеш да усетиш на някой бар с питие в ръка и ярко греещо слънце. Не мога да определя с точност дали му се е получило или не, но забелязах нещо необичайно за сегашното му творчество, но съмвсем стандартно за първата половина на 2010-ната декада в музиката - голямо преплитане с електронни звуци и влияния от EDM музиката. Естествено, получаваме и характерните RnB напеви с предимно романтични наклони, но върху леко демоде бийтове, които ще стоят много странно до нещата от Ventura например. Все пак като за 50 минути материал, има повече от добрите моменти, отколкото от лошите. Поредицата от песни в траклиста от Might Be до Get Em Up е супер приятна за слушане и лично за мен компенсира разочароващата втора половина от тавата, където си запазих само 1 трак. Приличен дебют, но определено си личи моментното аматьорско залитане по трендове и нуждата от надграждане, което идва със следващите неща. В сполучливите песни се вижда потенциала му и си заслужават едно слушане, но след като са изядени нещата по-надолу.

Любими тракове: Might Be, Miss Right, Put You On, Already, I Miss That Whip, Get Em Up, Luh You



3.Malibu (2016)




Ето тук вече навлизаме в сериозните работи. Paak вече е добил популярност в мейнстрийма след като Dr. Dre го лансира по калифорнийска линия в албума си Compton и следователно имаше доста обнадеждени погледи към усмихнатия RnB младеж. Той от своя страна не се забави много преди да пусне неговия “breakthrough” албум Malibu, с който изостави плажните електронни настроения и заложи на истинска естетически издържана музикална продукция, прибавйки повече включвания на китари, пиано и страстни вокални изпълнения. Спокоен, позитивен и романтично унесен проект, в който суровият талант доминира над всичко. Великолепно интро с The Bird, прелестни вокали в Heart Don’t Stand a Chance, закачливи припеви в Put Me Thru (която дори сложих в един подкаст за любими песни, където гостувах), Am I Wrong, Parking Lot и Lite Weight, които могат да развеселят походката ви, в случай, че ги слушате на улицата. И този албум е леко по-обемен, надвишавайки с малко 1-часовата бариера и също като Venice има леки колебания във втората си половина, но като цяло е добра основа, на която стъпи здраво тогава, за да демонстрира още по-силни неща занапред.

Любими тракове; Изброих ги + The Waters, Room In Here, Come Down, Celebrate, The Dreamer



2.Oxnard (2018)




И въпреки всички хвалебствия за гореизброените тави, все още нямаше нещо солидно отначало докрай, което да убеди на 100% незапознатия слушател в неповторимата му харизма, допринасяща с песни, които наистина ще бъдат дълбоко запечатани в съзнанието. Трябваше сериозен амбициозен проект, с който да тресне на масата и да покаже кой е или с други думи (за жалост не български) - неговия magnum opus. В края на миналата година дойде ред за въпросния албум, озаглавен Oxnard - на родното му градче на брега на щата Калифорния. Освен че бе изпълнен със сериозни за играта фийтове, простиращи се от нови актуални имена като Kendrick Lamar, J.Cole и Pusha T до пионери на g-funk-a и джаз рапа като Dr. Dre, Snoop Dogg и Q-Tip от A Tribe Called Quest.


Oxnard разкрива по-фънки и по-достъпната за големите медии страна на Anderson .Paak. С неповторим позитивизъм, той вкара в рап средите глътка свеж въздух и бързо бе приет, както от критици, така и от публиката. Чак сега се учудвам колко добро е интрото на албума, след като не си го бях пускал солидна доза време. Оттам нататък не мога да избера най-блестящите моменти, защото консистентността е на друго ниво. Who R U връща за малко нещото с електронните звуци за кратко, не успявайки да се впише добре в траклиста, но само по себе си е забавно и хващащо парче. Говорейки за невписващи се песни, тук е редно да се смомене и 6 summers, където Andy подмята неловки коментари, че Доналд Тръмп има "Love child” и до смяната на бийта по средата е почти неслушаем трак. Оттам нататък балансът се възвръща и до края .Paak е по-солиден, отколкото е бил някога до то този момент, получавайки сериозно бутване и от чудесно имплементираните гости. Неслучайно и Oxnard завърши в топ 10 листа ми за миналата година.

Любими тракове: The Chase, Headlow, Tints, Saviers Road, Brother’s keeper, Trippy, Left to Right



1.Ventura (2019)




Забелязахте ли, че с изключение на Yes lawd, който дори не се брои за част от соло кариерата на .Paak, листът се движи както от най-лош към най-добър албум, така и в хронологичен ред? Това е една и от целите на тези писмени презентации, които правя. Освен да се сипят суперлативи по дадените заглавия, така и стъпка по стъпка да се проследи еволюцията на въпросния артист и да се даде добър пример - как с всеки нов преокт трябва константно да се надгражда и всеки нов албум да му е най-добрият.
За момента при Анди това е Ventura - поредната (и последната) му тава, озаглавена на плаж, правена паралелно с Oxnard. Учуди ме, че се завръща толкова скоро с ново нещо, но когато го преслушах, разбрах, че това е истинския Anderson .Paak, който сме искали да чуем. Както споменах горе, Oxnard бе за радиото, телевизията и за танцуване. Ventura е за хората и за душата с по-нежните си настроения, jazzy инструменталите и неповторимите страстни изпълнения.


Още от самото начало усещаш заряда с превъзходното парче Come Home, включващо куплет от живата легенда и вдъхновението за много такива като .Paak по света- Andre 3000. Редове и флоу, които въздействат емоционално и оставят слушащия безмълвен. След това се налива още масло в огъня с откровеното любовно обръщение Make it better с друго сериозно име в лицето на Smokey Robinson. До самия край Ventura страда от дефицит на слаби моменти, предлагайки една соул хитачка след друга. Последното парче отдава чест на още едно голямо име за тези жанрове, което вече не е сред нас - Nate Dogg, завършвайки с улегнала, но все пак оптимистична нотка това влакче от емоции. С този си албум Anderson .Paak най-накрая намери комфорта да прави това, което му е на душата и да изцеди максималната доза качество, на която е способен. Ventura накара феновете да харесват Oxnard дори по-малко въпреки всичките обективни комплименти, изписани в горните редове по негов адрес.

Слушайте Anderson .Paak и се кефете на живота.

Любими тракове: Come Home, Make It Better, 2 much, Good Heels, Yada Yada, King James, Choosen One, Jet Black, Twillight, What Can We Do

Коментари 0