ЦХЗУ препоръчва #2

Публикувано на Август 22, 2019 0 коментара

Независимо дали в момента се излежавате на плажа с ледена напитка в ръка или бачкате в нагорещения ви офис, в който само вие не сте в отпуск, лятото винаги е прекрасно време за откриване на нова музика. Второто издание на ЦХЗУ препоръчва, в което ви давам три любими албума от личната ми библиотека, е тук и по стечение на случайността се оказа предимно на любовна тематика в различните й спектри и начини на звучене. Без излишни увъртания преминавам към трите заглавия.


Mac Miller - The Divine Feminine (2016)




Започваме с може би най-добрия албум на един от любимите ми съвременни артисти. Сетих се да се върна към него поради годишнината от издаването на последния му проект Swimming  от миналата година. (За една година от както не е с нас може и да направя worst to best лист за него) The Divine Feminine е смятан от мнозина за неговият пик в кариерата и опредлено е сред най-щастливите му периоди. Концепцията е изцяло любовна, рефлектирайки чувствата на Mac Miller към тогавашната му приятелка - поп звездата Ariana Grande. В рамките на 10 песни, лирическият герой минава през всички красиви и сладникави моменти от една връзка и изразява изключителното удоволствие от това да има човек до себе си, който го обича безрезервно. Изключително откровен, емоционален и вдъхновяващ сноп от песни, които една след друга продължават да изненадват приятно слушателското ухо.
В музикално отношение суперлативите не изостават много. Бидейки в толкова добро настроение, Мак се чувства свободен да експериментира и да излиза все повече от амплоато си на рапър, вкарвайки нотки от RnB, Jazz и neo-soul музиката, които биват допълнени и от фийтовете в лицето на Anderson .Paak, Bilal, Ceelo Green, Ty Dolla $ign, Njomza, Ariana Grande и Kendrick Lamar. Звезден състав, с който няма как да се сгреши. Просто чуйте албума и преценете за себе си колко добър е.

Любими тракове: Congratulations, Dang!, Stay, Skin, Cinderella, We, My Favorite Part



Rex Orange County - Apricot Princess (2017)




Име от инди сцената, което проби със стабилно побутване от Tyler, the Creator, който го включи цели два пъти в албума си Flower boy. Оказа се обаче, че Rex вече е направил комерсиалния си дебют по-рано същата година с албума си Apricot Princess, който пък от своя страна се оказа същинско бижу. Фокусирайки се върху меланхолично-романтичните мисли и възприемането на несподелената любов от човека отсреща, Rex Orange County демонстрира по отличен начин мултиинструменталистките си умения, заедно с вокалните си способности и въздействащите текстописки заложби. Apricot Princess е едно 40-минутно приключение, минаващо през всички възможни катарзиси и терзания с нужната доза добри чувства, приятни спомени и човечно разбирателство в края на деня. В албума ще намерите както прекрасни композиции, така и емоционални изпълнения за ценителите на хубавата инди поп и нео-соул музика. Отново 10 парчета, отново безкомпросен траклист, какво повече ви трябва като информация, за отидете да го чуете?

Любими тракове: self-titled, Television / So Far So Good, Nothing, Untitled, 4 seasons, Waiting Room


Atchi - поддявлите (2018)




В последното ревю (icaki - Отрепка) споменах, че Atchi се свърза с мен, за да кажа какво мисля за дебютния му албум. В подобни ситуации скептицизма и неглижираността надделяват в мен, но съдейки по ентусиазма му реших да му дам шанс. Подобно на Отрепка бях приятно изненадан и тук от професионализма, с който се работи. Концептуално, с оригинална визия и разпознаваемо звучене, това кратко, но консистентно албумче по един много добър начин комбинира множеството влияния и вдъхновения на Atchi ($uicideboy$, Bones, долових даже малко F-act) с неговата гледна точка и ясно изразения му характер, както в бийтовете му под псевдонима Triste$$eTotale, така и в текстовете му. Teматично и тази тава орбитира около любовните чувства, но тук те са абсолютно несподелени или в най-добрия случай вече приключили. Атчи създава един персонаж, който малко по малко разкрива историята как е бил захвърлен и “погребан” от половинката си и как всички добри емоции отдавна са в миналото. Песните не изразяват толкова тъгата и отчаянието, отколкото гнева и съжалението за прахосаното време, което е посветил на грешния човек.
Единствената ми забележка, която отбелязах и когато му отгаварях на лично съобщение, бе че се престарава в това да бъде поетичен, артистичен и да увърта твърде много цялото нещо от изписването на песните до метафорите, които използва. Все пак “поддяволите” е уникален за нашите ширини албум и смятам, че артисти като Atchi трябва да бъдат разпространявани, за да продължават със стойностното съдържание.

Любими тракове: интро // курзастаротомиаз, достатъжно /, / жал, Евтиновино // рязъквъзторг

Коментари 0