ACBG - ЛЕД ALBUM REVIEW

Публикувано на Август 13, 2019 3 коментара

Audio Cream Bakery Gang, по-познати като ACBG, са вече добре установени лица в родните трап рап обкръжения. Някога част от обещаващия масивен проект на FO MF Zanimation, повече от имената там даваха наченки за интересен поглед спрямо творчеството си и обнадеждаваха хората за евентуално ново читааво поколение, което да продължи с качествената продукция и занапред. Сега като независима група и с доста по-различен състав, момчетата не са спряли да бачкат от близо 3 години насам. Всеки от четиримата се разписа с поне един солов албум или ЕР, а миналата година по това време излезе на бял свят и съвместния микстейп на целия генг.



Ако трябва да съм напълно честен, микстейпът ми се стори толкова посредствен и неинтригуващ, че реших да пропусна евентуалното си негативно ревю, за разлика от албумите на D-Zasta и TLay съвсем в началото на публицистичните ми изяви, когато имах да кажа предимно позитивни неща и за двете заглавия. Съдейки по тези два албума (които все пак не изкараха теста на времето) се надявах, че този микстейп е моментно залитане в една естетика и момчетата ще развият пълния си потенциал в по-сериозен формат. Дали първият им както-си-трябва албум ЛЕД ще бъде този момент за тях? Дали ще покажат повече от иновативните и креативни страни на трапа, отколкото клишираните? Химията между 4-мата винаги се е усещала, но дали ще доведе до нещо качествено?

Не, абсолютно не. В този албум D-Zasta, TLay, M1taka и GBT изоставят всичкото си въображение и творчески усет и прегръщат с две ръце така нашумелия в последно време трап “лайфстайл”, за чието популяризиране те са малко или много виновни. Залага се на бенгъри, хитачки и хвалебствени парти саундтраци и дори в по-мелодичните и залъгващо баладични моменти пак има тази нотка на пресилена гъзария, която четиримата се опитват да наТРАПват непрекъснато, че даже на моменти изглежда изкуствено и неестествено.


В тази връзка и лириките вървят в същата насока с излишно непрестанно флексване, истории от първо лице, триезичието на трапа (пари, жени, наркотици) и все неща, които са втръснали на обикновения рап слушател. Начинът на поднасяне е още по-отблъскващ с неловки сравнения (“яде бонбони като бонбони Сезони/ прави са паста, не лафя за макарони”), малоумни рими (“сладолед на циците, сладолед на пиците/ двоен сладолед в устите на критиците”) и отчаяни опити да се изпъкне с материални блага (“get the money за доброто/ тва е нащо мото”). Наистина не виждам смисъла да се намила едно и също песен след песен без особено много взаимовръзка между куплетите на отделните членове. 


M1taka и GBT както винаги са под средното ниво като първият се опитва да е тежкарят в генга, тарикатът със схемите, който има хора навсякъде и махлата в Бургас е негова територия, най-вече на улично ниво. Дон Габон a.k.a GъBъTъ пък подобно на невзрачното си EP по-рано тази година, отново демонстрира липсата си на тренировки върху дикцията си и членоразделното говорене, допринасяйки за най-лигавите моменти в албума. TLay се е заел със задачата да прави и изпълнява всички припеви и hook-ове като държи да го прави възможно най-често (по 3-4 пъти на песен), за да може да ти връсне от повърхностни рими на средата и дори да не стигнеш до 3-ия куплет. От него се чувствам най-разочарован, тъй като спада в сравнение със соловия му албум Хастар е най-драстичен. От що-годе кадърните и смислени редове там не е останало почти нищо до този етап, в който играе ролята на trap star, hustler и второразряден гъзар, който много държи да знеш, че има повече пари от тебе. D-Zasta не е много по-различен случай, но тук той е една идея малко по-засенчен и неотразим отколкото трябва. 


Фийтовете не бягат от стилистиката за леденостудения начин на живот с кучки, пачки в куфара и самовглъбена доминация над фиктивния им противник. Става дума за Mista (Лицето), който е на същото ниво от соловия си албум във футболния трак От воле, където има повече задни части от колкто вкарани голове в клипа, HAARP, който вкарава силно усезаемо MBT влияние в песента, посветена на респекта им към женския пол Ненаситна и близкия им приятел VladyMoney, който е “дийп, дийп, дийп ин да трап/ махалата в кръговрат” в Гръм в рая. Dim4ou както обикновено е абсолютно хладнокръвен и лишен от емоция в Махленски закони, който при едни обстоятелства може да бъде добър бенгър. Единствено VenZy разчупва леда (no pun intended) в затварящия трак Като за последно с позтивна RnB нотка. 



Следвайки формулата на повечето трап тави у нас, и Лед не може да се похвали със супер цветни, разнообразни и интересни инструментали, отдавайки се на скелетни шаблонни структури, тотална липса на характер и елемент на разпознаваемост. Не мога да си припомня как звучи и един от 12-те бийта, което не говори хич добре за продуцентския екип. Като прибавим и скучните нехващащи припевчета на Тилей и вече споменатите еднообразни куплети, албумът няма с какво да изненада старите им слушатели, нито пък да закачи новите. 


Прогнозите ми за Лед не са обнадеждаващи, виждам го като поредното трап албумче, което е там за бройката, нямащо никакви претенции и ще бъде подминавано с лека ръка от тези, които знаят какво да си пуснат, за да си прекарат добре в настроението, в което ACBG са работили тук. Няма как нещо, което бива хвалено с това колко яко е обработено или колко е “LIT” да бъде оценено много високо, особено толкова скоро след като са пуснали буквално същия тейп със същите песни. Този обаче е по-дълъг и фактически, и психологически и се проточва до момента, в който не му дам просто едно



3/10




ЦХЗУ във Фейсбук - тук
ЦХЗУ в Инстаграм - тук


Продукт на:ACBG, 22 recordings
Дата на излизане:3 август 2019
Времетраене:40 мин
Стил:Trap rap, Mumble rap, Cloud rap, Pop rap
Любими тракове:Махленски закони, (части от) Designer
Нелюбими тракове:Маха, Във форма, От воле, Лед, Над нещата, 
Ненаситна, Мото, Гръм в рая, Всичко добро
Като цяло:3/10


Коментари 3