ЦХЗУ препоръчва #1

Публикувано на Август 04, 2019 0 коментара

Здравейте, читатели и фенове на хубавата музика! Вие отново сте с независимия музикален блог Цинични Химни За Улиците и днес четете статия от чисто нова рубрика, която на принципа на ЦХЗУ 1+1 Подкаста ще дава леко субективен коментар на нови и стари албуми от всевъзможни точки на света с цел взаимно обогатяване на музикалните ни вкусове. Ще се старая рубриката да е ежеседмична редом с обичайните ревюта, а при липса на такива като сега например, задължително ще се погрижа да съм изписал по няколко реда за нещата, които слушам в свободното си време и заслужават да бъдат отразени.


Freddie Gibbs & Madlib - Bandana




Вълнението около този релийз бе огромно. Преди 5 години двамата за пръв път се обединиха за общ албум и размърдаха много глави. Pinata бързо се превърна в модерна класика с единствените по рода си бийтове на легендарния продуцент Madlib и изкусните генгста лирики на Freddie Gibbs отгоре. Дългоочакваното продължение най-накрая видя бял свят с гръмките новини, че Madlib е направил целия музикален съпровод към Bandana на своя iPad и му е отнела почти година, за да оправи авторските права за семплите. В крайна сметка, вторият им съвместен албум се оказа същинско бижу и в него са поместени само хитачки. От леко трап ориентирания Half Manne Half Cocaine през градските гангстерски  мини-химни Fake Names и Situations до участието на Аnderson .Paak със соул нотка в Giannis, нямам почти никакви забележки по отношение на консистентността и стабилността и на продукцията, и на рапирането.
   


Killer Mike от Run The Jewels разочарова с появата си в Palmolive, повтаряйки буквално 2 изречения вместо да вземе микрофона и да изсипе количеството качествен рап, на който е способен. Иначе всичко останало си заслужава слушането без съмнение. Много рядко ми се случва да имам толкова много единични фаворити в нов албум и за това и този влиза в рубриката ми с препоръки.


Robbie Nikolov - Не съм се родил научен




Българският представител тук излезе официално преди вече немалко време и все планирах да му насроча ревю, но графикът така и не даде възможност за това. Все пак исках да разпространя творчеството на този млад ентусиаст, който освен с продуциране и писане на текстове се занимава и със собствен Youtube канал пак на музикална тематика. През юни 2019 издаде и първия си авториски албум, озаглавен “Не съм се родил научен”, с което иска да подскаже, че е наясно с все още аматьорския си статут в музиката и е готов да се подобрява, както между първите и последните тракове в него, така и между първия и втория си голям релийз.


Тематиката на тавата е основно любовна с множество директни обръщения към половинката си и дори една песен, посветена на нея - Мила. Голяма доза акустични китари акомпанират сполучливо романтичните мисли на младежа, а при малко по-разчупените парчета на помощ идват и игриви синтезатори като в Толкова пъти или Слънце и луна. По-добър свят пък изразява критиките му към връстниците му и хората от младите поколения за възгледите и идеалите им с пожелания да бъдем по-добри и разумни хора. Като за изцяло самостоятелно сътворен продукт и то на съвсем начално ниво, това е доста добър албум от обещаващ талант в зародиш.


YBN Cordae - The Lost Boy


В първото издание от новата рубрика влиза и съвсем съвсем пресен продукт, дело на един от наскоро обявения XXL Freshman лист за 2019 YBN Cordae. Публиката и критиците го обявяват за най-лиричния и технически издържан рапър за тази година, но по една или друга причина той сякаш бе пренебрегван в разговорите за новите надежди на хип-хопа, където има конкуренцията на утврдени имена като JID, Denzel Curry, Joey Badass, Isiah Rashad и др - все хора с по няколко проекта зад гърба си. Сега след големия бууст, който дойде от XXL за Cordae, бе времето да пусне дебютния си солов албум и да опровергае подвеждащия си псевдоним, който би ни излъгал, че е просто поредния мъмбъл рапър от Soundcloud с монотонен флоу и нулево въображениe.

За щастие, The Lost Boy е всичко, което трябва да бъде един дебютен проект - представителен, концептуален, има ясна цел и наратив, енергичен, зареден, шарен и изпълнява подобаващо задачата си - в рамките на 15 трака YBN Cordae отлично съумява да се докаже като лирицист, да разкаже историята си и намеренията си и да задържи слушателското внимание до самия край. С неповторима лекота младежът реди добре изпипаните си рими и по завиден начин демонстрира умения и усет как да нацели точния бийт и в някои случаи - как да се спогоди с гост-изпълнителя. Това се усеща най-силно в песента с Anderson .Paak, където химията няма как да не остане спомената. Pusha T пък вкарва едни от най-добрите си редове в психаделичната ода Nightmares are real.


Безспорен е и факта, че с този албум Cordae се доказа и като изключително умел сторителър, преплитайки непрестанно в текстовете си интересни разкази за родното си място, юношеските си години, семейството си и сътветно трудностите, които е преодолял по пътя, докато успее да открие себе си, каквато и е целта на The Lost Boy. Много хора правят аналог с по-ранното творчество на J.Cole или Section.80 на Kendrick Lamar и съм склонен да се съглася, че все още се усещат големите влияния за звученето му и все още няма съвсем ясен собствен стил, но това не би трябвало да е голям проблем за него на този ранен етап от кариерата му. YBN Cordae пусна един от най-свежите рап албуми, кото съм чувал тази година и със сигурност ще бъде следен изкъсо за по-нататъшни негови големи подвизи. 

Коментари 0